6:20 всяка сутрин.
Време е за ставане. Ужасно ми се спи, но ставам.
И днес ме чакат. Нощният дежурен седи точно срещу мен на голямата кръгла маса. Започва поредният ден, но рапортът ме уверява, че битката не е спирала и през нощта. Тази нощ 17 линейки, но всички са осъмнали живи. Трима са в критично състояние, ще има екшън още, отвън ме чака съпругът на младото момиче, което е в кома. Възрастният мъж с тежкия инсулт вече говори и протяга ръка.
Ще правим тромболиза и чувам как младите колеги се събират. После говоря дълго, а те ме слушат, някои си водят и бележки.
Днес изписваме жената, която имаше „много малък шанс да оцелее“, а тя седи в леглото, усмихва се и благодари.
Историите са различни. Героите са същите и винаги остават. Пожелавам им леко дежурство и си тръгвам.
Седмият етаж на Болницата.
Клиниката по неврология.
Моята съдба…
Седмият етаж
Животът продължава
