Всичко, което не ме убива, ме прави по-силен.
Фридрих Ницше
Микробната резистентност е биологичен феномен, при който микроорганизмите продължават развитието си в присъствието на антимикробни средства в терапевтична концентрация. Проблемът резистентност датира още от зората на антибиотичната ера, но днес звучи достатъчно актуално, даже, бих казал, заплашително. Изправени сме пред заплахата да заживеем в пост-антибиотична ера, когато няма да можем да лекуваме банални на пръв поглед инфекции. Благодарение на Ерлих и Флеминг, както и на плеяда блестящи учени, ние имаме в ръцете си уникално оръжие в борбата си с инфекциите, което сме на път да изгубим, благодарение на неправилната му употреба (свръхупотреба, недостатъчни дози, къси или прекалено дълги курсове). Тази употреба стимулира еволюцията на микроорганизмите чрез естествения подбор, където непрекъснато се нанасят корекции на живите същества, за да се справят по-добре в неблагоприятната за тях околна среда. Освен това те се размножават много бързо, което позволява устойчиво закрепване на мутиралите гени и бързата адаптация на резистентните микроби. Микробите могат да се защитават от антибиотиците (АБ) по много начини: инактивиране на лекарствата, невъзможност на антимикробните средства да проникнат във вътрешността на бактериите или ефлуксни механизми, които изпомпват АБ от микробите, променят таргетите си или ги протектират и пр. Резистентните микроорганизми имат известни предимства пред нерезистентните си „колеги“, размножават се и увеличават популацията си, а по този начин увеличават и шанса за широкото си разпространение. В този смисъл появата на резистентността в известна степен е почти неизбежна, но къде ние бъркаме и как да забавим скоростта на този процес, ето това са задачите, пред които сме изправени в този момент, и решаването им не търпи отлагане. АБ са най-силният мутаген за бактериите и те трябва да се използват само по предназначение. АБ не са антипиретици, аналгетици или „лекарства на страха, изписвани за всеки случай“. В началото на антибиотичната ера те са били използвани широко, без страх от появата на резистентност, заменяни са и с все по-нови и нови групи и класове, използвани са широко в животновъдството и като анаболи. Именно така АБ станаха жертва на своята популярност. Сега ние знаем много добре и механизмите на резистентност, и ползите и вредите от употребата им, но нехайството по повод употребата им и тяхното бъдеще е същото както преди 70 години. Какво като станат резистентни бактериите? Ще се появят нови АБ. „Да, ама не!“, както би казал един покоен, бележит журналист. За последните 20 години на пазара се е появил само един нов антибактерилен клас! Новите представители на старите антибиотични класове се броят на пръсти. В същото време бележим ръст на резистентните бактерии, не само у нас. Появиха се бактерии, резистентни на два, три и повече класове АБ, а към днешна дата имаме такива микроорганизми, които са резистентни към всички известни АБ.
Това накара СЗО да класифицира антибиотичната резистентност като „сериозна заплаха, която вече се наблюдава навсякъде по света и има потенциала да засегне всеки, на всяка възраст и от всяка държава.“ Отговорността за тази ситуация трябва да се сподели между лекарите, пациентите (които искат АБ при всяка настинка), правителствата, които не стимулират проучванията в тази област, и фармацевтичните компании, които търсят просто печалба.
Време е да приемем истината – златната ера на антибиотиците свърши!