Призванието на гения е да съчинява мисли, които след двадесет години ще станат разбираеми за кретенитe.
Луи Арагон
InSpiro*, колеги!
„С всеки изминал ден все по-малко ценя интелигентността” пише Марсел Пруст в предговора към своето знаменито есе „Против Сент Бьов”. Своеобразно вътрешно съпротивление срещу измамите на ума и паметта, които пречат да проникнем в нещата и да ги видим такива, каквито са. Поглеждам в тълковния речник и виждам, че срещу думата интелигентност, стоят и думите „ум” и „интелект” – с цялата условност на тези понятия и многообразието на тълкуванията им. Не съм съгласен с тълковния речник, защото подходът е формален и не прави разлика между тези понятия.
Аз разбирам умa като способност за усвояване на информация, знания и умения, а интелигентността (интелекта), като специфична ловкост да си служиш с тях и да ги прилагаш в житейски ситуации. Може ли да си умен, но не достатъчно интелигентен? Възможна ли е такава комбинация? Ето едно тълкование, което разяснява донякъде това противоречие:
Интелигентността е „потенциалната (вродена) способност на даден съзнателен индивид да прави изводи (умозаключения) върху дадена информация. Степента на интелигентност не зависи от количеството информация (знания и опит), натрупана от индивида”.
Накратко – интелигентността и умът са дар Божи и не се придобиват. Да си достатъчно информиран не означава достатъчно интелигентен. Пример са ранните ученически години, когато някои ваши съученици, достатъчно умни, поради своето трудолюбие и упоритост в количественото натрупване на знания са били по-успешни в оценките. По-късно в живота, когато триумфира интелигентността, дочакала количественото натрупване на знания, за да изведе нужните умозаключения, успехите спохождат по-интелигентните. Това е било вашето време.
При еднакво количество информация да се изведат различни по качество изводи и ползи – това е качество на вашата интелигентност. Може да обогатиш знанията си в течение на живота, но това няма да промени твоята умствена ловкост да си служиш с това познание. Тази ловкост е вродена, дар от предците ни.
Интелигентността е плод от нашите меми, нашата карма, хазартен ход на нуклеиновите ни киселини.
Интелигентността е непредвидима и затова се появява неочаквано. Когато ирландците нарочили лорд Уелингтън за ирландец, защото е роден в Дъблин, той им отговорил: „Когато човек е роден в обор, това все още не означава, че е кон”.
Марсел Пруст загърбва качествата на интелекта, за да отстрани една пречка към опознаване същността на предметите и събитията чрез аналитични съждения върху информацията, която те носят. Проникновеното вникване и познаване на материята на изкуството според него изисква излизане от интелекта, от съждението и пълно отдаване на предмета, детайла такъв, какъвто е сам по себе си, в чистата и свободна от интелекта памет. Опознаване на предмета и събитието чрез отпечатъците, следите, които е оставил в нашите чувства и емоции, а не в мисленето.
Пруст и неговото „бягство” от интелекта извикват една красива фраза на американския философ-прагматик Ричард Рорти: „истината не се открива, а се създава”. Това се случва в територията на чувствата, в хаотичния дискурс на влюбването по смисъла на Роланд Барт, кaто объркване и загуба на посока, „бягане напред-назад” (магията да виждаш реалността различно) в света на илюзорното.
Ако идеалът ни за Любовта беше само илюзия, откъде го познаваме? Този въпрос задава Хосе Ортега-и-Гасет. Кое е онова невидимо създание, което е оплодило в нас представата за Прекрасното и Единственото? Все някога То и Любовта трябва да са се случили. Пълното отдаване на другия, посвещаването, готовността за промяна заради другия не се случва чрез интелекта или способността на ума към съждения, а чрез пълното отдаване на насладата на чувствата и емоциите, породено от срещата с Любовта. Като среща с Алефа на Борхес, първата буква от староеврейската азбука, свещената единица, която в Кабалата означава Безпределното и Божественото. Любовта като Алеф, символ на трансфинитните числа в теорията на множествата, при които цялото не е по-голямо от всяка съставна негова част. Интелигентността не е най-прекият път към пълното отдаване на другия, към посвещаване в двойката, в преодоляване на кризата на осъзнаването на действителното, което не е това, което е в магията на влюбването. Интелигентността, така загърбена от Марсел Пруст в извикването на „миналото за предметите и събитията” изглежда не може да бъде замесена в процеса на взаимното опознаване и отдаване, което не става толкова с интелекта, колкото с чувствата.
Интелектуалецът и необразованият обичат различно!
Първият, с придобити знания и осъзната воля и труд за прелъстяване, където изградени изисквания и определени идеи, образи, норми, знания и опитности, обединени в една интуитивна парадигма, предопределят активния избор на интимен партньор (етическото ниво, етическият човек на Киркегор), а вторият, с инстинктите, импулсите и чувствеността (естетическото ниво и естетическият човек на Киркегор). Интелектът обича, познавайки по-дълбоко партньора си и разбирайки нуждата и необходимостта да бъде с него, която надхвърля сексуалното и еротичното му влечение. Колкото по-безпределна е личността на обичащия, толкова по-дълбока и трайна е любовта му, защото се основава на по-голяма широта в опознаването на партньора и на по-широк диапазон на изисквания към него. При интелектуалецът Любовта се съчетава не само с физическа и сексуална нужда от партньора, но и с интелектуална такава! Изкуството на Любовта изисква да си умен, асоциативен, проникновен, артистичен, любознателен, изпитващ удоволствие, а не отегчение от живота. Колкото повече от тези качества притежаваш, толкова по-силна и трайна е Любовта ти!
Малко длъжко излезе това мое предисловие, но както казва Марк Твен „нямах време да напиша кратко писмо, затова написах дълго”. Когато се пише твърде много, това не винаги е добре, но когато имаш добра тема, многото рядко е зле.
Вие, читателите на InSpiro сте интелигентни хора, затова ще завърша с въпрос към вас. Помогна ми Фредерик Бегбеде.
Каква е разликата между любовта и херпеса?
Хайде, сетихте се, нали?
Лесен отговор: Херпесът е за цял живот
Пишете ми безразсъдно смело на:
koro_55@vma.bg
Коста Костов
юни 2016