Виж, зимата мина
и тази година
дочакахме с радостен гняв
безумния полет
на новата пролет
със стария мартенски нрав!
Капчукът зачука
и бялата скука
превърна се в мътен поток.
И в яростно бурна
атака се втурна
животът – красив и жесток!
И двама, отново
загубили слово
от обич и нежна тъга,
безмилостно млади,
край калните вади
вървим ръка за ръка!
В ръцете ни сгушен
светът спи послушен
и даже не шава от страх –
защо да прекъсне
надеждите късни,
родени и в святост, и в грях …
И мисля си, вече
остана далече
на спомена гнилият мост.
Повярвай ми, мила,
че имаме сила
да вдигнем Земята без лост!
Д-р Лорис Мануелян
