Беше дъждовна нощта… Онази нощ беше дъждовна.
Хлад нахлуваше в стаите, пукаха тихо стените…
Само теб и дъжда – нищо друго не помня.
Като свещичка в шепите нося това през дните…
Колко вода изтече, колко рани не заздравяха,
колко мълчания и тишини гнездо в душата ми свиха…
Колко любов и смърт – всичко ли беше наяве?…
И случайните брегове удавника в мен спасиха…
Всичко е пепел и дим, любими, рисунка в небето от облак…
Всичко е сянка от думи – думи, които не помня.
Но пак присяда до мен в тъмното, тиха, онази болка…
Защото нощта е дъждовна, любими… Тази нощ е дъждовна…