Рада Маркова
Доц. д-р Рада Маркова, д.м, МЦ „Първа Детска Консултативна Клиника“ – София, Медицински Университет – Плевен
Нашите деца са нашето бъдеще. От съществено значение за развитието на нацията са програмите за превенция на хронични и социалнозначими болести в детска възраст. В този смисъл проблемът с въздушното замърсяване е особено актуален и налага законодателни и екологични мерки с цел осигуряване бъдеще и здраве на нашите деца. Въздухът, който дишаме ежедневно, е еднакъв за всички, независимо от пол, раса, възраст, социално положение и етническа принадлежност. В големия мегаполис не можем да го избираме, а само да контролираме качеството му и да се грижим за околната среда така, че вредните въздействия и последствия да бъдат минимални.
През последните години проблемът със замърсяването на въздуха стана много актуален, особено за детската възраст – от една страна, поради зачестяване на острите и хронични болести, свързани с атмосферното замърсяване, от друга страна – поради най-дългото въздействие, което оказва замърсеният въздух върху подрастващия детски организъм при продължителна експозиция [1,2].
Въздушното замърсяване има различни компоненти: вредни газове, метали, прахови частици и др., които имат различно отражение върху здравето и развитието на децата3.
Какви са последствията за детския организъм?
А. Дихателна система:
Децата прекарват повече време навън в активни занимания и спорт. Те имат все още ненапълно развита бронхо-белодробна система. По-високата дихателна честота и дишането през устата са рисков фактор за попадане на въздушните замърсители в долните сегменти на дихателните пътища (ДП)4. Поради незрялата имунна система са по-чести респираторните инфекции. Последиците за дихателната система (ДС) могат да бъдат остри и хронични и включват: респираторни инфекции, повишена реактивност на ДП, дразнене, възпаление на белите дробове, повишена смъртност от респираторни болести, повишена честота на хоспитализации, понижена белодробна функция (БФ), развитие на бронхиална астма (БА) или обостряне на налична такава, обостряне на хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), повишен риск от рак на белия дроб и др.5,6.
Изследванията показват, че развитието на БФ при децата е нарушено в районите с високи концентрации на фини прахови частици (ФПЧ) , като БФ се подобрява при преместване на децата в райони с по-ниско замърсяване на въздуха или се влошава, когато децата се преместят в райони с по-високо замърсяване7,8. Това въздействие върху развитието на белите дробове е допълнителен рисков фактор за белодробни болести в по-късен етап от живота. В проучване на дългосрочните ефекти на атмосферното замърсяване върху БФ при деца е доказано, че в урбанизираните райони се установява намаление на БФ (измервана чрез ФЕО1 и ФВК), повишена чувствителност към респираторни инфекции и развитие на БА. Подобни изводи са направени при проучване на ефектите от атмосферното замърсяване върху честотата на респираторните инфекции при деца от Ханой – Виетнам, със значителна корелация между нивата на азотен оксид и хоспитализациите за пневмонии, бронхити и пристъпи на БА в даден регион.
Излагането на атмосферни замърсители може да отключи развитие на БА, да доведе до влошаване на вече налично респираторно заболяване и да провокира развитие или прогресиране на хронични болести, включително ХОББ, емфизем и рак на белите дробове. Статистическите данни показват, че броят на смъртните случаи от ХОББ е нараснал с над 60% през последните 20 години, като замърсяването на въздуха е важен рисков фактор за развитието на ХОББ7,8.
Б. Сърдечносъдова система (ССС)
Засягането на ССС може да протече с променена сърдечна автономна функция, инфаркт на миокарда, ангина пекторис, повишено кръвно налягане, атеросклероза, хипертензия, повишена честота на исхемичната болест на сърцето и др. През последните години се появиха многобройни научни доказателства, потвърждаващи връзката между излагането на различни атмосферни замърсители и последствията за ССС, с остри и/или хронични ефекти9. Биологичните механизми, свързващи замърсяването на въздуха със сърдечните заболявания, включват както директни въздействия на замърсителите върху ССС, кръвта и белодробните рецептори, така и косвени въздействия, медиирани чрез белодробния оксидативен стрес и възпалителните реакции. Директните въздействия могат да се осъществяват чрез агенти, проникващи лесно през белодробния епител в кръвообращението. Тези преки последствия от замърсяването на въздуха представляват правдоподобно обяснение за възникването на бързи (в рамките на няколко часа) сърдечно-съдови реакции, като нарастване на случаите на инфаркт на миокарда10. По-бавно развиващи се (от няколко часа до дни) и хронични косвени въздействия могат да се осъществят чрез белодробен оксидативен стрес или възпаление, предизвикано от вдишани замърсители.
Пиковите концентрации на комбинацията от ФПЧ и азотни оксиди корелират с нарастване на броя на хоспитализациите поради потенциално фатални нарушения на сърдечния ритъм. Най-често такива хоспитализации се дължат на исхемична болест на сърцето и застойна сърдечна недостатъчност.
В. Нервна система (НС)
Засягането на НС може да има следните клинични изяви: нарушения в развитието на НС, възпаление на невроните, оксидативен стрес, промени в кръвно-мозъчната бариера, главоболие, тревожност, инсулт, болест на Алцхаймер, болест на Паркинсон и др.
Сместа от компоненти при замърсяването на въздуха включва също и тежки метали, например живак или олово. Много от тежките метали имат силно невротоксично действие върху човешкото тяло, особено при децата11.
Експозицията на олово в детска възраст може да доведе до понижаване на когнитивната функция, включително времето за реакция, зрително-пространствените способности и екзекутивните функции при възрастните, т.е. на когнитивната гъвкавост и способността за абстрактно мислене. Експозицията на олово може да повлияе също и на последващата вербална памет и активния речник на хората. Позитивна корелация с експозицията на олово се наблюдава също и при агресията, поведенческите проблеми (като депресия и нарушения на съня) и засилените прояви на антисоциално и престъпно поведение12,13.
Живакът е мощен невротоксин, който може сериозно да увреди мозъка и развиващата се НС. Експозицията на метилживак в утробата може да повлияе неблагоприятно върху развитието на мозъка и НС на бебето и да доведе до евентуални въздействия върху когнитивното мислене, паметта, вниманието, говора и фините двигателни и зрително-пространствени умения.
Г. Репродуктивна система (РС)
Засягането на РС може да има следните клинични изяви: влошено качество на спермата, ДНК фрагментация, ниско тегло при раждане, преждевременно раждане, раждания в ниска гестационна възраст и др.
При развиващите се ембриони плацентата служи като бариера срещу много екологично опасни вещества, но тя не може да осигури защита срещу всички компоненти на атмосферното замърсяване. Децата са особено податливи на замърсители на въздуха дори преди раждането си. Все повече доказателства сочат, че ранната експозиция на атмосферни замърсители допринася за повишаване на риска от развитие на хронични заболявания на по-късен етап от живота, включително затлъстяване, диабет и хормонално обусловени злокачествени болести14. Освен това най-новите изследвания установяват взаимовръзка между експозицията на атмосферни замърсители по време на бременността и ниското тегло при раждане, както и увеличението на случаите на преждевременно раждане и прееклампсия.
Д. Ендокринни, метаболитни и други ефекти
Доказани са вредните ефекти на атмосферните замърсители върху глюкозния метаболизъм и повишен риск от развитие на диабет тип 2. Установен е и статистически значим по-висок риск от развитие на неоплазми при деца в райони с атмосферно замърсяване15. При замърсителите с излъчване през бъбреците или натрупващи се в черния дроб могат да се наблюдават токсични хепатити, нефрити и промени във функцията на посочените органи.
Въздушното замърсяване има различни компоненти: вредни газове, метали, прахови частици и др. Ето някои от тях, техния метаболизъм и въздействие върху човешкия организъм:
1. Арсен
Източници: Арсенът е повсеместно разпространен в околната среда. Антропогенното замърсяване се дължи на металургията, изгарянето на нискокалорийни кафяви въглища, използуването на хербициди и пестициди със съдържание на арсенови съединения.
Влияние върху човешкото здраве: При вдишване на замърсен въздух около 40 % от арсена се отлага в белия дроб, откъдето се абсорбират приблизително 30 %. Чрез кръвта той достига до бъбреците, черния дроб, мозъка, костите и кожата. Замърсяването на въздуха с арсен може да доведе до оплаквания от страна на гастроинтестиналната, ССС, НС и кръвоносната система, повишаване честотата на спонтанните аборти, поднормено тегло при новородените и др. Канцерогенният потенциал е основен при определяне на риска за населението. На базата на данни от епидемиологични изследвания e доказано развитие на белодробен рак при работници и население, експонирано на арсенови аерозоли. Международната агенция за проучване на рака (IARC) класифицира арсена като канцероген от 1-ва категория16,17.
2. Кадмий
Източници: Кадмият е метал, който в природата се среща заедно с цинка. По тази причина най- честият източник на замърсяване на атмосферния въздух е производството на цинк. Другите металургични производства също могат да бъдат източник на замърсяване с кадмий. Той се отделя в атмосферата при изгаряне на отпадъци. Съдържа се още и в тютюневия дим.
Влияние върху човешкото здраве: От въздуха кадмият постъпва в организма чрез дишането. По-малко от 50 % от вдишвания кадмий се абсорбира. Отлага се в черния дроб, от там бавно преминава в бъбреците, където се установяват най-високите му концентрации. Отделянето на кадмия от организма е много бавно. Необходими са около 10 години, за да се отдели половината от количеството му в черния дроб и бъбреците. Освен чрез вдишване, кадмият може да проникне в организма и чрез храносмилателния тракт. При продължителна експозиция на ниски концентрации на кадмий критичен орган се явяват бъбреците. Те се увреждат необратимо след надвишаване нивото на кадмия в бъбречната кора над 200 mg/kg. Липсват достатъчно данни за канцерогенната активност на кадмия и евентуалната му връзка с рака на простатата и белия дроб, поради което IARC го класира в група 2В, т.е. без доказан риск за човека16,17.
3. Хром
Източници: Хромът се среща в природата по-често като тривалентен и по-рядко като шествалентен метал. Солите на хрома се използват при производството на пигменти, в кожарската промишленост, при хромиране за предпазване от корозия и др. Данните за замърсяването на атмосферния въздух са оскъдни.
Влияние върху човешкото здраве: Вредно влияние има шествалентният хром поради токсичността и канцерогенния ефект. Най-същественият път за проникване на хромовите съединения в организма е инхалаторният. Около 50 % от хрома се излъчва с урината. Значителна част се натрупва в костите и меките тъкани. Докато тривалентният хром е биоелемент, то токсичните ефекти са свързани с шествалентния хром. Рисковият орган за шествалентния хром е белият дроб. Според IARC, хромът се класифицира като човешки канцероген в група 116,17.
4. Сероводород (H2S)
Източници: H2S е широкоспектърен токсичен газ. Той е безцветен газ с неприятна миризма на развалени яйца. В природата големи количества се образуват при процеси на биологично разлагане. По-голяма част от атмосферния H2S е с естествен геотермален произход. Замърсяването на въздуха има и антропогенен характер. Основен източник е промишлеността – коксови пещи, производство на целулоза, изкуствени влакна, природен газ и нефтопродукти.
Влияние върху човешкото здраве: Контактът на човека с този газ се осъществява чрез ДС. Оскъдни са данните за възможното проникване през храносмилателния тракт. Абсорбира се в организма през белите дробове. В черния дроб и бъбреците се трансформира в тиосулфати и сулфати. Излъчва се чрез белия дроб, урината и фекалиите. Здравните ефекти при ниски концентрации се изразяват в дразнене на лигавиците и конюктивит, а при високи концентрации са възможни сериозни поражения върху ДС. Установено е, че концентрациите на H2S, които предизвикват обонятелен дискомфорт, са много по ниски от тези, които представляват здравен риск. При много високи концентрации H2S може да увреди белия дроб (над 400 mg/m3). Продължителна експозиция на високи концентрации може да смути образуването на хемоглобина и да увреди централната НС. Приетата пределно допустима концентрация се обосновава на неговия сензорен ефект16,17.
5. Манган
Източници: Манганът е широко разпространен елемент в земната кора. Среща се под формата на различни съединения. Повечето железни руди съдържат манган. Използва се за сплави, производство на батерии, химични съединения, при производство на стъкло, в текстилната и кожарската промишленост, като тор. Замърсяването на атмосферния въздух има антропогенен произход и е свързано с производствата, в които той се използва. Мангановите аерозоли се утаяват близо до източника си.
Влияние върху човешкото здраве: Манганът постъпва в организма чрез дишането и в по-малка степен чрез храната и питейната вода. Най-високи концентрации на манган у човека се срещат в черния дроб, бъбреците, ендокринните жлези и червата. Основният път на излъчване е чрез жлъчката. Манганът е основен биоелемент, който е съставна част на редица ензими. При много висока експозиция, която би могла да се срещне в работна среда, токсичните прояви на мангана са предимно неврологични и провокират заболяване, подобно на Паркинсоновата болест, наречено манганизъм. При значима експозиция в работна среда се наблюдава развитие на пневмония и бронхити. Токсични ефекти се установяват върху централната НС и белия дроб16,17.
6. Азотен диоксид (NO2)
Източници: NO2 се образува при горивни процеси. Основни източници са моторните превозни средства, топлоелектрическите централи (ТЕЦ), някои промишлени предприятия, тютюнопушенето. Под въздействието на интензивна слънчева светлина и в присъствие на летливи органични съединения в атмосферния въздух NO2 взаимодейства химически, в резултат на което се образува вторичният замърсител – озон.
Влияние върху човешкото здраве: NO2 навлиза в човешкия организъм чрез дишането. По-голяма част от NO2 се абсорбира в организма, а значителна част от него може да се задържи дълго време в белия дроб. Продължително въздействие на концентрации над пределно допустимите (ПДК) може да причини структурни промени в белия дроб. Вредното въздействие на този замърсител се отразява предимно върху БФ. Неблагоприятно се повлияват хронично болните с респираторни инфекции, а особено чувствителни към повишаване нивото на NO2 са болните от БА16,17.
7. Озон (O3)
Източници: O3 е газ, който се среща в горната част на атмосферата – 30-50 км над земната повърхност и в приземния въздушен слой. Високо разположеният озонов слой има защитни функции, изразяващи се в защита срещу ултравиолетовите лъчи, докато в приземния слой той може да има неблагоприятно въздействие. O3 е мощен оксидант. Той не се емитира директно в атмосферата. Формира се от взаимодействието на азотните оксиди и летливите органични съединения под влияние на високи температури и слънчева светлина.
Влияние върху човешкото здраве: O3 прониква и оказва токсичното си въздействие чрез ДС. Здравните ефекти се състоят във възпаление на респираторните органи, намаление на БФ, съпроводени с ускорено дишане. Засяга имунната система и намалява устойчивостта към респираторни болести. Най-често на рисковото влияние на O3 са изложени тези, които работят на открито и имат бронхообструктивни симптоми. Препоръчва се при съдържание на O3 над ПДК хората с повишена чувствителност да избягват продължително пребиваване на открито. Токсичното въздействие на O3 се изразява в окисление на сулфхидприлните и аминогрупите на ензимите, коензимите, белтъците и пептидите. Окислява също ненаситените мастни киселини до мастни прекиси. Токсичността на O3 е зависима от нивото на експозицията. Краткосрочните остри ефекти започват с дразнене на очите, а при по-високи концентрации се засяга белия дроб16,17.
8. Серен диоксид (SO2)
Източници: SO2 спада към групата на серните оксиди (SОx), които се формират при изгаряне на горива с високо сярно съдържание. Основен антропогенен източник на SO2 е изгарянето на природни горива (ТЕЦ, битови източници). Металургията и химическата промишленост също са източник на замърсяване със серен диоксид. SO2 и NОx са основни компоненти на „киселите дъждове“. Влияние върху човешкото здраве: SO2 постъпва в организма чрез ДС. При високи концентрации абсорбцията му достига до 90 % в горните дихателни пътища (ГДП) и по-малко в по-ниските отдели на ДС. При нормална физическа активност и дишане през носа дразнещият ефект на SO2 се елиминира още от първата бариера на ДС – лигавицата на носа. Бързото ходене или тежката физическа работа улесняват дишането през устата и съответно инхалирането на SO2 в долните дихателни отдели. Отбелязва се голямо разнообразие на индивидуална чувствителност на населението към SO2, но особено чувствителни са болните от БА. Действието на SO2 върху ДС като правило се съчетава с влиянието на праха. Чувствителни групи от населението към експозиция на SO2 са децата, възрастните, хората с БА, болести на ССС или хронични белодробни болести. Хората с БА са 10 пъти по-чувствителни към SO2, отколкото здравите16,17.
9. Tолуол
Източници: Tолуолът е летлива течност, слабо разтворима във вода. Главни източници са нефтопроизводството, коксовите пещи и производството на химични вещества (напр. стирол). Използва се широко като разтворител на бои, мастила, лепила, в козметиката и добавка към горива. Експозицията на толуол се осъществява основно чрез въздуха. Питейната вода и храната не са съществени източници на този замърсител.
Влияние върху човешкото здраве: При вдишване се абсорбират 40-60 % толуол. Той може да се абсорбира също и чрез кожата. В организма се разпределя в мастната тъкан, надбъбречните жлези, бъбреците, черния дроб и мозъка. Метаболизира се до бензоена киселина, която се свързва с глицин до хипурова киселина, която се екскретира с урината. Токсичните ефекти върху човека се основават на наблюдения при професионална експозиция. Толуолът оказва най-съществен ефект върху централната НС . При малки концентрации се наблюдава умора, сънливост, депресия, главоболие и хрема. Настъпват промени в ЕЕГ (електроенцефалограмата). Наблюдава се дразнене на очите при по-високи концентрации. Липсват данни за канцерогенен ефект на толуола върху човека16,17.
10. Общ прах и фини прахови частици (ФПЧ10) и (ФПЧ2.5)
Източници: Прахът е основен атмосферен замърсител на въздуха. Вредният му здравен ефект зависи главно от размера и химичния състав на суспендираните прахови частици, от адсорбираните на повърхността им други химични съединения, в това число мутагени, ДНКмодулатори и др., както и от участъка на ДС, в която те се отлагат. Основни източници на прах са промишлеността, транспорта и енергетиката.
Влияние върху човешкото здраве: Прахът постъпва в организма предимно чрез ДС, при което по-едрите частици се задържат в ГДП, а по-фините частици (под 10 μm – ФПЧ10) достигат до по-ниските отдели на ДС, като водят до увреждане на белия дроб. Деца, възрастни и хора с хронични белодробни заболявания, грип или астма са особено чувствителни към високи стойности на ФПЧ10. Вредният ефект на замърсяването с прах е по-силно изразен при едновременно присъствие на серен диоксид в атмосферния въздух. Установено е тяхното синергично действие по отношение на ДС и откритите лигавици. Краткотрайната експозиция на 500 μg/m3 прах и серен диоксид увеличава общата смъртност при населението, а при концентрации, наполовина по-ниски, се наблюдава повишаване на заболяемостта и нарушаване на БФ. Продължителната експозиция на SO2 и прах се проявява с повишаване на неспецифичните белодробни заболявания, предимно инфекции на ГДП и бронхити, което е силно изявено при деца16,17.
11. Полиароматни въглеводороди (ПАВ)
Източници : Полиароматните (полицикличните) въглеводороди са голяма група органични съединения с две или повече бензолни ядра. Имат малка водоразтворимост, но голяма разтворимост в мазнини. ПАВ се образуват в най-голяма степен при горивните процеси, главно при непълно горене на въглища и дизелово гориво. Тези съединения постъпват в организма главно през ДС, но могат да попаднат и чрез водата и храната. Най-добре е проучен канцерогенният ефект на 3-,4-бензпирена (БаП) при инхалирането му, чийто съществен източник е и тютюневият дим.
Влияние върху човешкото здраве: Вдишаните ПАВ се абсорбират главно върху катранени частици и се елиминират чрез бронхиален клирънс. Слабо са проучени острият, подострият и хроничният ефект на ПАВ. Повече информация съществува за мутагенния и канцерогенния им ефект. Счита се, че на 9 от 100 000 души, експонирани средно на 1 ng БаП, като индекс и на останалите ПАВ през целия си живот, ще умрат от белодробен рак. Не може да се определи безопасно ниво на ПАВ в атмосферния въздух, поради канцерогенното им действие16,17.
12. Стирол
Източници: Стиролът е летлива безцветна течност, използвана за производство на полимери. Източници на замърсяване на въздуха са главно нефтохимическата промишленост и производството на пластмаси и смоли.
Влияние върху човешкото здраве: Стиролът прониква в организма при вдишване и в малка степен чрез кожата. Разпространява се бързо в организма и се натрупва основно в мастната тъкан. Предизвиква възпаление на очите, смущения в храносмилателната система и депресия. Метаболитите на стирола се елиминират с урината. При професионална експозиция на стирол е наблюдавано дразнене на ДП и конюктивата. Въздействието върху централната НС се изразява в отпадналост, умора, главоболие и замаяност. Продължителна експозиция на стирол може да доведе до нарушение в EEГ16,17.
13. Бензол
Източници: Бензолът е лека безцветна течност с характерна миризма, слабо разтворим във вода. Използва се предимно като суровина в химическата промишленост. В атмосферата се изхвърля с емисиите от моторните превозни средства и изпарение при работа с петрол (бензиностанции и рафинерии).
Влияние върху човешкото здраве: Бензолът постъпва в организма при инхалиране. Много слабо прониква през кожата. В организма по-голямата част се метаболизира до фенол. Около 30 % се отделят от организма непроменен чрез издишвания въздух. Причинява сърцебиене, главоболие и оказва влияние върху имунната система. Продължителна експозиция на токсични нива бензол уврежда костния мозък и води до панцитопения. Ранните прояви на токсичност са анемия, левкопения или тромбоцитопения. При тежки отравяния се развива апластична анемия. Бензолът е известен канцероген от група 1. Описани са много случаи на миелобластна и еритробластна левкeмия при професионална експозиция16,17.
14. Въглероден оксид (СО)
Източници: СО e горящ газ без цвят, без мирис, малко по-лек от въздуха. Представлява един от най-широко разпространените атмосферни замърсители, който се образува при непълното горене на въглеродсъдържащи материали. Най-голям източник на СО е автомобилния транспорт – над 65 % от общото емитирано количество за страната.
Влияние върху човешкото здраве: СО прониква в организма при вдишване. В кръвта се свързва с хемоглобина и образува карбоксихемоглобин, чиято връзка е 250 пъти по-стабилна отколкото на оксихемоглобина. Вредното му въздействие произтича от нарушаване преноса на кислород до тъканите. Пренаталната експозиция води до увреждане на плода. Образуването на карбоксихемоглобин определя здравните ефекти на СО. Образуваният карбоксихемоглобин води до хипоксия в тъканите и смущения в чувствителните на кислородния дефицит органи: сърце, мозък, кръвоносни съдове16,17.
15. Олово
Източници: Най-разпространените аерозоли на тежки метали, замърсяващи атмосферния въздух, са оловните. Концентрациите им в атмосферния въздух варират в зависимост от броя и мощността на източниците – металургичните заводи и количеството на моторните превозни средства и вида на изгаряните бензини.
Влияние върху човешкото здраве: Оловото попада в човешкия организъм главно по респираторен път (20-60 %) и гастроинтестинален път (10 % при възрастни и около 40 – 50 % при децата). Токсичните му ефекти се дължат на инактивирането на SH-групите или на конкурентно заместване на есенциални метални йони в молекулите на редица важни за организма ензими. По този начин много органи и системи се оказват уязвими към вредния ефект на оловото. Засягат се също и репродуктивните процеси. При население, продължително експонирано на ниски концентрации оловни аерозоли, се наблюдават нарушения преди всичко в хемоглобиновия синтез, еритропоезата, НС и повишаване на артериалното налягане. Оловото е кумулативна отрова с продължителен период на излъчване (от няколко дни до 25 години)16,17.
16. Амоняк
Източници: Амонякът е специфичен замърсител на атмосферния въздух. Той е безцветен газ с остра миризма. Основен източник на амоняк са химическата промишленост, хладилни инсталации и селското стопанство.
Влияние върху човешкото здраве: Амонякът причинява възпаление на кожата, очите, носа, гърлото и белия дроб. Течният амоняк, попаднал в очите в големи концентрации, предизвиква ослепяване16,17.
17. Серовъглерод (CS2)
Източници: Серовъглеродът е токсичен газ с неприятна миризма. Употребява се в практиката като разтворител при производството на тетрахлорметан и препарати за борба с вредители по растенията. Употребява се също при вулканизацията на каучука и производството на вискоза.
Влияние върху човешкото здраве: Серовъглеродът се разпределя неравномерно при попадане в човешкия организъм. Една част се разтваря в течностите в организма, а друга част се свързва с аминокиселините, образувайки тиокарбамати. За предпазване от отрицателното влияние на серовъглерода, се препоръчва да се избягва дълготрайна експозиция при високи концентрации16,17.
Финални послания
1. След разглеждане на подробния химичен анализ и токсичност на атмосферните замърсители става видно, че почти няма орган или система в човешкото тяло, които да не бъдат засегнати от атмосферните замърсители. Водеща остава дихателната система, която „поема“ най-големия товар на атмосферното замърсяване. Белият дроб се явява своеобразен филтър на инхалираните замърсители, а също и основен таргетен орган на увреда от тях.
2. Проучванията продължават да показват строга корелация на заболеваемост и болестност при децата от компоненти на атмосферното замърсяване.
3. Днес и сега ние сме активните хора на планетата и ние решаваме как ще живее нашето бъдеще – децата.
Литература:
1. Global Burden of Disease: http://www.thelancet.com/themed/globalburden-of-disease
2. EU Commission 2013: http://ec.europa.eu/environment/air/index_en.htm
3. WHO (2013). Review of evidence on health aspects of air pollution (REVIHAAP).
4. Dubrowski A et al – Long – term exposure to ambient air pollution in childhood- adolescence and ling function in adulthood – Advs.Exp. Medicine, Biology – Neuroscience and Respiration – 2018
5. EEA (2014). Air quality in Europe — 2014 report
6. WHO. Environment and Health Information System (ENHIS) database.
7. GAUDERMAN, W. J. ET AL. Association between air pollution and lung function growth in southern California children. Results from a second cohort. American journal of respiratory and critical care medicine, 166: 76– 84 (2002).
8. AVOL, EL ET AL. Respiratory effects of relocating to areas of differing air pollution levels. American journal of respiratory and critical care medicine, 164: 2067–2072 (2001).
9. GAUDERMAN, W. J. ET AL. Association between air pollution and lung function growth in southern California children. Results from a second cohort. American journal of respiratory and critical care medicine, 166: 76– 84 (2002).
10. American Thoratic Society (ATS). What constitutes an adverse health effect of air pollution? American journal of respiratory and critical care medicine, 161: 665–673 (2000).
11. EEA (2014). Air quality in Europe — 2014 report
12. EEA (2014). Costs of air pollution from European industrial facilities 2008– 2012 — an updated assessment
13. HEAL (2013). The Unpaid Health Bill – How coal power plants make us sick?
14. OECD Environmental Outlook to 2050. The consequences of inaction
15. International Agency for Research on Cancer (WHO): Outdoor air pollution a leading environmental cause of cancer deaths:
16. Оперативен план за действие при превишаване на определените норми или алармени прагове на замърсители на атмосферния въздух при неблагоприятни метеорологични условия и други фактори на територията на Столична община – София, 2017г.
17. Замърсяване на въздуха и здравето в България – факти, данни и препоръки – HEAL 2014