През този век на моралистите тялото е навсякъде. Неслучайно християнският писател-моралист, Паскал пише: „Сърцето има свои основания, които разумът не познава“1. Паскал противопоставя тук тялото на душата. Ларошфуко, друг велик моралист от същото столетие, му приглася: „Тежкото и важно държане е някаква тайна на тялото, изнамерена, за да прикрие недостатъците на духа“2. Между двамата автори на социално най-песимистичните възгледи за морала има едно съществено различие: Докато Паскал непрекъснато говори за християнския Бог, Ларошфуко не споменава за него (с изключение на максими 505 и 509). Песимизмът на автора на Максими и размисли се обяснява с желанието човек да прикрие своето себелюбие. И то надхвърля вековете, които следвам. За разлика от метода на съставителите на престижния, богато илюстрован сборник Histoire du corps. 1.de la Renaissance aux Lumières (История на тялото. 1. от Ренесанса до Просвещението), Alain Corbin, Jean-Jacques Courtne, Georges Vigarello, Seuil, 2005), аз избрах по-различен подход – да акцентувам, тоест да говоря за тялото там, където то е от особено значение. И да се спра на една книга, която му е посветена. Става дума за книгата на Michelle Caroly Le corps du roi-Soleil (Тялото на краля-Слънце), les éditions de Paris, Max Chaleil, 1999. Защо се спрях на нея? През това столетие, продължител на предходното, всеки подражава. Подражанието започва от краля: царедворците подражават на краля, столицата подражава на царедворците, провинцията подражава на столицата. Така се ражда модата. Но не сме стигнали до мнозинството – селския народ, който произвежда материални блага, консумирани от другите. Него за пръв път споменава в края на века Лабрюйер. Този народ е неграмотен. За него никой не говори. Ето как го описва Лабрюйер в своите Характери: „Срещат се диви същества, мъжки и женски, проснати на полето, почернели, посърнали, обгорели от слънцето, вкопали се в земята, която разравят и разкопават с непобедимо упорство, издават нещо подобно на членоразделна реч, а когато се изправят на крака, показват човешки образ, защото това в действителност са хора. Вечер те се оттеглят в дупките си, където се препитават с чер хляб, вода и зеленчуци; те избавят другите хора от труда да сеят, орат и да прибират реколтата, за да живеят, с което заслужават по-добра участ от тази да бъдат лишени от хляба, който произвеждат.“3 По това време неграмотните във Франция са най-много 20%. Луи XIV неслучайно заявява пред националния Парламент: „Държавата, това съм аз“: затова говорим за абсолютизъм. Кралят-Слънце (1638 – 1715) е имал трима първи лекари – високо платени висши служители , които са водили Дневник за кралското здраве. Това са Антоан Вало (Antoine Vallot, 1595 – 1676, първи кралски лекар от 1647 до 1671 г.), Антоан д‘Акен (1629 – 1696, Antoine d’Aquin – втори кралски лекар от 1671 до 1693 г.), Ги-Кресан Фагон (Guy-Crescent Fagon, 1638 – 1718, трети кралски лекар от 1693 до 1711 г.). Луи XIV e боледувал често ‒ трипер, лоши карциноми, подагра, беззъб, диабетик. Тогавашните лекари – много невежи, макар и известни учени ‒ са лекували с три способа ‒ кръвопускане, клизма и очистителни. Смятало се, че в човешкото тяло има 12 литра кръв, докато в действителност то съдържа само два. С подобни идеи те несъмнено не са се колебали да теглят кръв, както се тегли вода от кладенец. Кръвопускането се правело с цел да се привлекат четирите течности (жълтата жлъчка, флегмата, меланхолията, черната жлъчка), чието разстройство или нарушено равновесие се е смятало за причина за болестите. Кралят-Слънце е бил много здрав. Почива на 73 години – възраст, смятана тогава за дълбока старост. Управлявал е Франция по-дълго от всеки друг монарх (от 1643 г. до 1715 г.). Медицинското невежество прибягвало често до аналогията. Ето как медицината обяснявала вариолата: „Кръвта ври и ферментира като вино в бъчва [...]. Децата страдат повече от тази болест, защото тяхната кръв прилича повече на мъзга и следователно може да ферментира.“ Така както мъзгата ферментира само веднъж, вариолата, причинена от водата, настъпва еднократно, нещо, което е било известно по това време (с. 27 – тук и по-нататъшните цитати от книгата са в мой превод – С. А.). Луи XIV не е бил деликатен гастроном, избиращ по вкус своите ястия. Той се тъпче с всичко, което засища великанския му апетит. Според етикета кралят се храни сам на повдигнат подиум, а царедворците присъстват прави на ежедневните му тъпчения. Луи обича да го гледат как яде. Ексхибиционизмът му го разяжда. Кралят се облекчава също пред куртизани. И той често прави това не от нужда, а заради скъпо струващата церемония. Само царедворците, платили значителна сума, са можели да гледат и миришат последната кралска дефекация. Всичко, свързано с кралското тяло, си има цена.
Булимията на краля-Слънце не се свежда само до храненето. Тя се проявява във всяко начинание на Луи XIV. Имам предвид неговата мания за монументални строежи, вкуса му към помпозните картини, към тоалетната пищност, към детайла на недискретния декор, към трупането на колекции. Тази булимия не е ли признак за мегаломания?
Кралят често имал висока температура. Тогавашната медицина я обяснявала така: материята, ферментираща (като виното), поражда киселини и изпарения в кръвта, която се променя и разрежда. Температурата на тялото се повишава и коагулацията на кръвта води до усещане за студ и до тръпки (с. 116).
Седемнадесетгодишен Луи XIV заболява от трипер. Лекарите не познавали тази венерическа болест. Вало не е виждал нещо подобно, нито сред болестите, нито сред книгите, които изучавал от 28 години. Но от нея трябва да отърве краля, защото тя „го застрашава никога да няма деца и да остане недъгав до края на живота“ (с. 43). В кралското обкръжение всички са наясно, че става дума за венерическа болест. Вало е угодничав придворен. Той обяснява кралското заболяване като последица от вродена деликатност на детеродните органи, повишена от прекомерното яздене. И му предписва кръвопускане, клизма и пургативи, както и балсамни отвари, за да се подготви за войната във Фландрия.
Препоръчва му също да пие вода от Форж. Резултат няма. През следващите месеци монархът вдига висока температура. Тя трае 9 дни и минава след 3 кръвопускания, 6 клизми и 2 пречиствания. Но най-изненадващо триперът, появил се преди 7 месеца, изчезва.
През месец юни 1665 г., тоест 10 години след трипера, Вало се опитва да убеди краля да се къпе в студената речна вода, за да лекува главоболия и световъртежи. Луи се къпе 3 пъти. После отказва лекарското предписание. През месец август на същата година кралят се къпе в баня 20 пъти. Това лечение също завършва с очистително, а два дни по-късно и с кръвопускане.
Вало кара монарха да пие минерална вода от Сен Мио. Тогава минералните извори са на мода. Луи пие от тази вода 5 дни, после лекарят прекъсва това лечение под предлог, че кралят взимал в същото време опиати.
През 1669 г. Вало подновява лечението на продължаващото кралско главоболие с камерни и речни бани. Лекарят отбелязва в своя дневник, че през летните месеци юни и юли благодарение на речните бани „той много се е ободрил и разхладил.“ Дали Луи XIV, влюбен по това време в г-жа Дьо Монтеспан, не е гледал на тези речни къпания като на част от Версайските полски разходки? Вало кара краля да пие всяка сутрин на ставане по една чаша вода от чешмата
През 1671 г., когато Д‘Акен става първи кралски лекар, той критикува прекаленото пиене на вода от чешмата, което правело „невъздържани кръвоносните съдове“ (с. 53). Очевидно Д‘Акен се стреми да омаловажи лекарските методи на своя предшественик. Пък и кралят отказва да пие вода, която му пълни корема, засищащ великанския му апетит.
Но когато Д‘Акен подновява Здравния дневник, той обръща внимание на високата температура на кралския черен дроб, на негова кръв и чувствителност. Според Д‘Акен Луи е спрял да пие разхладителните бульони, препоръчвани от Вало, и да се задоволява с чаша питейна вода, за да „охлади другите хранителни органи“ (с 53). На бойното поле водата е най-често замърсена, тъй че този метод на пиене е възможен само във Версай. Всъщност кралят, който е много ящен, не обича да пие. Трудно е да се каже по колко вода Луи е пиел, нито с каква честота той се е къпел в баня. След 1676 г. за тях дневникът не споменава. За своята 32-годишна служба Д‘Акен пише как Луи XIVпие само вода от Бареж и за няколко чаши, които кралят изпивал в края на своите обеди и вечери през 1704 г. Впрочем този лекар препоръчва на монарха да пие чай от соя и великденче, за да утоли жаждата си и да се бори с главоболията.
Лекарите не разкриват никаква подробност около сексуалния живот на монарха – сюжет-табу. Знаем от кралицата, че кралят я е „уважавал“ два пъти в месеца, макар че прекарвал всяка вечер в брачното легло. По време на десетгодишната си връзка с г-жа Дьо Монтеспан Луи се е изморявал много, освен с политическата си дейност. Когато е под влиянието на г-жа Дьо Ментенон, той се занимава по-малко с жени. След 1686 г., годината на операцията от фистула, монархът има нужда повече от добра болногледачка, колкото от буйна любовница. С тази роля ще се справи отлично г-жа Дьо Ментенон. Макар че се оплаква от пламенните ухажвания на Луи до края на живота му, нейният изповедник я съветва да отдава грациозно и добродетелно това, което другите жени вършат безчувствено. Г-жа Дьо Ментенон всъщност е доволна, че, седемдесет годишна, Луи я напада всеки ден, понякога по два пъти дневно. Плътската страст на краля не е радвала особено неговата партньорка, която си давала сметка, че неговото сластолюбие е начин той да бъде удържан. Пък така и Църквата е използвала влиянието на въпросната богомолка за сметка на своите интереси и на държавните, макар че е трудно да се каже „доколко съпрузите могат да се налагат“ (с. 57).
През 1652 г. Луи XIV е на четиринадесет години и за пръв път страда от подут корем. Неговият лекар Вало го обяснява с „преработването“ на краля. И посредством режим на клизми с бадемово и медно масло всичко щяло да се оправи. Всъщност още на тази крехка възраст кралят преяждал. Често не можел да се надигне от леглото, защото страдал от „напрежения в корема“, последвани от „неразбория, дължаща се на преяждане с плодове“ (с. 60). И тъй като било невъзможно да се ограничат неговите кулинарни капризи, Вало му предписвал очистителен бульон и клизма. Истинските проблеми по храносмилането започват през 1653 г., когато кралят, след балетна репетиция, пие много подсладени течности, след като е преял с португалски портокали. Нещо повече, „негово Величество иска да пости религиозно“ противно на мнението на неговия лекар, че кралят обича да са тъпче с риба, от която получава лошо храносмилане. А религиозните пости траят дълго – четири месеца в годината – и са причина за кралските неразположения: главозамайвания, хранителни алергии и главоболия. Лекарят Вало изглежда бърка коремните подувания, причинени от кралското преяждане, с дизентерията, която бичува във войската, участваща във войната за Фландрия и не пропуска краля, страдащ от диария от близо 7 месеца. За първия лекар причината не е замърсената вода, лошата хигиена и амебите, донесени от испанската армия, а „изпитанията на войната“ (с. 60).
Между престоите в двора и кампанията за Фландрия, в която кралят се намесва и след Великден, неговото неразположение видимо се влошава. Луи отказва да следва предписанията на своя лекар. Монархът не е лесен пациент, той оставя за по-късно, за Париж медицинските предписания, които противоречат на неговите проекти. Пие набързо лекарствата между две сражения.
На практика Луи XIV страда от дизентерийни кризи всеки път, когато воюва. Наличието на кървава слуз, описано през 1675 г. от Д‘Акен, е типичен симптом за дизентерия, въпреки че тогавашният му лекар вижда само „последица от деликатността на органите, уязвими от най-безобидните лекарства“ (с. 61). И тъй като е нужно обяснение за въпросните повръщания на кръв, той добавя, че едно „толкова пълно тяло, каквото е тялото на негово Величество, често повръща кръвна слуз“ (с. 61). И клизмата си остава панацея както за Вало, така и за Д‘Акен.
От какво се прави клизмата? През 1653 г. Вало ни дава повече подробности. Има три вида клизми: лаксативни, успокояващи и запичащи. Лекарят ги приготвя сам. Използва розова вода, мед, мента, минерални отвари, ленени и бадемови зърна. (с. 62). Всяко заболяване завършва с очистителен бульон, в който има майчин лист, калиев карбонат и минерални кристали. Всичко това се смесва с лечебни треви. Тъй като кралят не понася повече кръвопусканията, дават му такъв бульон и като хълца, и като кърви от носа. Но той продължава да воюва – във Франш Конте или във Войната за испанското наследство. Когато се връща в своите резиденции, той продължава да дава пиршества, повод за преяждане, от което следват множество стомашни разстройства. Често пъти Луи XIV не е в състояние да изпълнява кралските си задължения, защото го е хванала „стомашна синкопа“ или му „се е подул коремът“ (с. 63), особено през 1660 – годината на брака му с Мария-Тереза Австрийска до 1661 г., когато умира неговият пръв министър кардинал Мазарини. Празненствата зачестяват през 1662 и 1664 г. Кралят е много влюбен в Луиз дьо Ла Валиер и се чуди с какво да ѝ угоди.
Д‘Акен пише в Дневника за 83 очистителни и 50 клизми. Но те не са достатъчни за контролиране на кралския корем. Можем да си представим какви са били дните на монарха щом е ходил по голяма нужда „десет пъти на ден и то обилно – изпражнения, жлъчка, гнили серозни течности.“ (с. 66).
Луи XIV имал кошмари в съня си и ходел като сомнамбул нощно време. През 1673 г. Д‘Акен отбелязва, че това е последица от „прекалено топлата жлъчка или от големите кахъри“ (с. 67). През месец август на същата година се създава първата коалиция срещу Луи XIV по време на Холандската война. Лекарят му дава очистително, за да го „освободи от образите, които му се появяват нощно време, и предизвикват дейност на душата, докато тялото почива“ (с. 68).
От 1679 г. Д‘Акен спира да говори за „очистване“. Тази година монархът е в Сен Жермен ‒ Д‘Акен иска да подсили неговото сърце с прах от перли и с конфитюр от червени рози. През пролетта Луи преяжда с грах и ангинари (артишок). Открил е граха преди 20 години и от тогава той присъства на масата му. Десет години по-късно лекарят открива в цукалото на беззъбия монарх неусвоени едри парчета ангинар и „много зеленчуци, най-вече грах, който ни изглежда и сега непокътнат.“ (с. 68). Д‘Акен налага на краля 24-часов режим: за вечеря две пресни яйца, печено с вино и захар. Друго печено ястие ще позволи на краля да дочака края на този относителен режим и да яде в полунощ пилешка супа със зеленчуци.
В храносмилането на Луи има паузи, когато е изстинал и кашля много. Тогава той се въздържа от месо вечер, задоволява се с пресни яйца, желе, бадемово сладко и някакъв бульон. Но тези режими не траят дълго. И преяждането води до стомашни кризи, извинявани с прекаленото стоене на слънце по време на лов. От слънчевите лъчи течността в тялото се стопявала, като „злъчните части засягали стомаха и корема“ (с. 69). Със стареенето тези неразположения зачестявали.
През 1682 г. Луи XIV заживява постоянно във Версай. За пръв път лекарят пише в Дневника: Всички болести се дължат на „прекаленото количество храна, което кралят поема на вечеря“ (с. 71). По това време той се привързва към едно особено питие – росолис – ракия от испанско вино с ядки от кориандър, копър и канела (с. 72). Докато яде публично, не му се налага да говори. За този проклет монарх въздържането е символ на немощ.
Когато през 1693 г. Фагон става пръв кралски лекар, той пише: „Много рядко на него му се отщява, дори когато е много болен, и във всички сезони и часове той има огромен апетит, който не отслабва дори през нощта. Той по-скоро прекалява, отколкото се задоволява.“ (с. 73). Все по-често на Луи му се налага да ходи по голяма нужда. Етикетът страда, когато в един и същи ден кралят дефекира осем пъти преди обяд, два пъти по време на заседание на министерския съвет и за последно един час след лягане. Дори развлеченията му са прекъсвани от честото ходене по нужда.
Учудващо е, че макар и да преяжда, кралят никога не повръща.
Друга негова грижа са зъбите, лоши по рождение. На 47 години, в 1676 той има само един горен зъб, а долните му са с кариеси. От това бузите му хлътват. А през 1685 г. той има дупка отляво горе, вследствие на извадени зъби. През 1707 г. му вадят последния оголен зъб. Дневникът свършва през 1711 г. За съжаление третият му лекар Фагон не е описал последните години от живота на Луи XIV. Но въпреки всичките си телесни смущения кралят-Слънце е искал да демонстрира пред своя двор добро здраве. Комедията, която е играл, ни дава представа за болното му тяло. Защо е играл този театър е въпрос за историците и политолозите. Тук се ограничих с неговото тяло, необикновено жизнено, макар и зле лекувано.
- Паскал Мисли, фрагмент 277, превод от френски Анна Сталева.
- Ларошфуко, Максими и размисли, превод от френски Михаил Арнаудов, максима № 257.
- Лаябрюйер, Характери, „За човека“, книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1976, фрагмент 128, с. 280, превод от френски Стоян Атанасов.