Снимка: https://www.marica.bg/
Александър Йотов е роден на 12 май 1953 г. в с. Мирянци, общ. Пазарджик. Завършил е учителски институт, а след това и българска филология в ПУ „Паисий Хилендарски“.
Пише хумор и сатира. Негови фейлетони и епиграми са публикувани в различни вестници и списания, излъчвани в радиопредавания, превеждани в чужбина. Внимание му отделя и световно известното списание „Крокодил“.
Автор е на книгите „Дядо ми, Фокера“; ,,Междучасие“; ,,На мушка с римушка“; ,,Бодлинки“, ,,100 епиграми и още нещо“; „На лъжата краката са дълги“; ,,Въгленчета“, ,,Острилки“ и „Епиграми“.
Съавтор е на романа-епопея „Натам“ и „Иронични рефлекси“. Има участия в различни сборници и антологии.
Отличен е със седем литературни награди. От тях особено скъпи са му двете отличия от националния литературен конкурс „Райко Алексиев“ , както и наградите за сатирична лирика и проза от националния ежегоден конкурс „Милош Зяпков“…
Занимавал се е активно и с журналистика. Бил е кореспондент на вестниците „Учителско дело“, ,,Марица“ и на специализираното футболно издание „Гол“.
Работи като учител по български език и литература. Семеен, с една дъщеря, която е завършила Харвард и в моментах живее и работи в САЩ.
На Петров му присадиха орган. Чужд, разбира се.
А за трансплантация, както знаете, у нас се чака дълго. Понякога дори с години.
И Петров чака доста. По едно време даже имаше реална опасност животът да мине покрай него ей тъй, напразно, без нищо да е вкусил от него.
И защо сме тогава родени, както е казал поетът.
Но нашият човек, изкара късмет, донор все пак се намери. Вярно, след много тичане, молби и обещания, и сега той е един истински пълноценен гражданин.
Пристъпва тежко, самочувствието му се вдигна. Не се ослушва, както по-рано, за всичко, не мига на парцали…
А всичко това според лекарите, когато се яви след три месеца на контролен преглед, означаваше само едно – трансплантацията бе минала повече от успешно и той не би трябвало да има никакви притеснения за нищо.
А и в интерес на истината досега не бе имало случай подобен орган да бъде отхвърлен от някого.
И като му потръгна на Петров, сякаш не орган, а криле му бяха присадили.
Видя се с пари, израсна в службата, ходеше редовно на почивка не само у нас, но и в чужбина. Купи си ново жилище, смени си колата с нова, жена му, госпожа Петрова, и тя подкара личен автомобил. Децата му пък вече учат в скъпи колежи в странство.
Хората цъкат отстрани с език и не могат да повярват на очите си от странната му метаморфоза.
…На другите нуждаещи се присаждаха обикновени, а на Петров му бяха присадили партиен орган!