Теодор Траянов (1882-1945)
Великите български поети- трагичният Яворов, „бездомникът в нощта” Дебелянов и нежният Лилиев, свързват имената си със символизма. Но Теодор Траянов е именно оня творец, който най-пълно и в най-висша степен въплъщава тежненията на символистичната школа в България. На него е съдено да прекрачи Рубикона на времето – тогава, когато се изживяват традиционните представи на изкуството и се раждат нови идеи и възприятия. Неговият дебют в символизма е стихотворението „Новия ден”, изпратено от Виена и отпечатано в сп. „Художник” (1905). Творбата – само два куплета, е посрещната възторжено, а големият литературен критик Иван Радославов пише за стихотворението в своята „Българска литература 1880-1930”,1936 г.: ”Тия две строфи правят впечатление. Публиката посреща благосклонно и приветства поетическия талант – „свеж, бодър”. Само 15 години по-рано, през 1890 г., едно кратко стихотворение, отпечатано в литературната притурка на виенски ежеседмичник, взривява културните среди на австрийската столица. То е подписано от Лорис, а зад тоя псевдоним се крие Хуго фон Хофманстал – забележителен представител на европейския естетизъм и неоромантизъм. На младия Траянов предстои не само да се учи от него, но и да бъде част от неговия интелектуален кръг, в който блестят звездите на Стефан Георге, Райнер Мария Рилке и др.
Теодор Траянов е роден на 12.02.1882 г. в Пазарджик. По-късно той споделя, че дължи своя поетичен дар на майка си – „една жена с висока култура и най-нежно сърце. Тя първа ми вдъхна любов към книгите и ми разкри съкровищниците на големите поети”. Т. Траянов е възпитаник на Първа мъжка гимназия в София, чийто директор Кунчо Кутинчев е най-добрият български шахматист по това време. Той създава първия училищен шахматен кръжок, в който се откроява изключителният талант на младия Траянов. През 1898 г. в София е организирано първото официално шахматно състезание у нас, а съперници са Димитър Табаков (1879-1973), бъдещ професор по математика, и Теодор Траянов, все още ученик. Съперниците достигат до реми (3:3). По-късно, вече студент във Виенската политехника , Теодор Траянов се учи от световни майстори като Тартаковер, Рети, Шлехтер, Видмар, които водят шахматни битки в кафенетата и клубовете на австрийската столица. За да се стигне до 1907 г., когато в елитното кафене „Смолницки” в София се провежда първият турнир по шах „за първомайсторство на България”. От шестимата участници побеждава Теодор Траянов, който разгромява съперниците си на последващ блинд-сеанс. През 1931 г. той е избран за председател на Българския шахматен съюз. Това е малко позната страна от биографията на поета, открил поезията в древната игра, но и нейната логика, която пренася в творчеството си. Светозар Игов в своята „История на българската литература” (2001) пише: „Удивителна е наистина тази поезия. В нея стиховата организация е доведена почти до съвършенство… Тук царува музиката, но разбрана не като мелодия и настроения (както у Лилиев), а като логика и математика… Музиката на някакви надземни абстракции трепти в тази поезия… В този смисъл едва когато бъде намерен чисто логически ключ, тази поезия ще бъде разгадана в действителните и измерения”. Дали логиката и красотата на шахматната игра, вплела в себе си символа на тържеството от победата и болката от поражението, не е един от тези ключове?
В продължение на дълги години (1900-1922) Теодор Траянов живее във Виена. Завършил архитектура, той е привлечен на работа като културен аташе и първи секретар в българската легация. Тук, съвместно с българския композитор Димитър Караджов, създава оперета по приказката на Оскар Уайлд „Младият крал”. Тя е поставена с успех във Виена през 1914 г. и издържа на сцената 14 представления. През войните (1912-1913) се завръща, за да участва в битките като доброволец. За своята храброст е награден със златен кръст. Окончателно се завръща в България през 1922 г., където не рядко живее в недоимък. Известен е случаят, когато чиновник отива в квартирата му, за да секвестира имуществото на поета, но поразен от бедната обстановка, му подарява кутия цигари…
През 1907 г. заедно с Трифон Кунев и Димо Кьорчев подготвя и издава сборника „Южни цветове”. От 1922 до 1931 г. заедно с Иван Радославов е редактор на „Хиперион”, последното голямо списание на родния символизъм.
Стихотворението „Новия ден” , написано от ръката на поета
Теодор Траянов влиза завинаги в българската литература със своите неповторими стихосбирки „Regina mortua” (1908), „Български балади” (1921) и „Пантеон” (1934). Те задълго остават „забравени книги” след 1945 г. и поколения българи откриват великите творби „Тайната на Струма” и „Смърт в равнините” десетилетия след смъртта на поета .
В живота на големия поет се открояват образите на три жени. Виенчанката Елена Петерс става негова съпруга през 1906 г., но той се разделя с нея 6 години по-късно, без да има официален развод. През 1923 г. Т. Траянов се запознава с актрисата Дора Дюстабанова. Тя е неговата голяма любов. Актрисата е от възрожденския род на Цанко Дюстабанов, а нейната сестра Жени е годеница на Христо Смирненски. Цели 14 години двамата са непрекъснато заедно и поетът не успява да прежали ранната и смърт през 1937 г. И тъкмо когато той иска да сложи край на живота си, се запознава с Вера Балабанова. През 1939 г. известната със своя литературен салон столична дама нахлува в живота на поета. Балабанова е предана приятелка и лична секретарка на твореца. Траянов я нарича нежно Верул. Вера Балабанова и съпругата му Елена Петерс затварят очите му на 15 януари 1945 година, когато поетът умира от мозъчен тумор.
И накрая – кой е Теодор Траянов? Отговор дава Карл Антон принц Роан: „Поет, певец с европейско значение, от европейски ранг, чийто непознат език е единствената пречка по пътя на славата му в страните на нашия континент… Този непознат език, на който говорят едва девет милиона души и който звъни и кънти в стиховете му като заклинание към новия век! (Хайнрих Щамлер „Теодор Траянов – значение и величие”, Литературен форум, 2008, бр. 5, стр. 1-2)….”
Тайната на Струма
Бърза бързоструйна Струма,
тайна в хладна гръд таи,
бърза, дума не продума,
само позлатена шума
влачат бързите струи.
Бърза през скали разтроги,
бързо глъхне тъжен ек,
върхове тъмнеят строги,
сенки вили леконоги,
бродят низ небесен брег.
В миг вълна вълната спира,
сякаш зов дочули скъп,
всичко околвръст замира,
само изворът извира
на дълбока страшна скръб.
Спомен ли от вековете
спомня новия разгром?
Тук димят се кърви свети,
стон простенва: отмъстете
поругани чест и дом!
Тъмен вслушва се Пиринът,
дига каменния лоб,
знай,че сенки ще преминат
над Беласица, ще зинат
из недра и гроб след гроб.
Бърза Струма, странно пее,
свеждат клон след клон гори,
шъпнат, молят се на нея,
белий блясък на Егея
с черни листи да покрий.
