Владимир Гаджев, джаз критик и писател
Когато през 1967 г. Чарлз Лойд (Charles Lloyd) се появи със своя квартет на джазовите фестивали в Източна Европа – Талин, Прага, Варшава – бе приет като месия. Малко по-рано през същата година той изнесе рецитал на първия международен конкурс за джазови състави в Монтрьо, Швейцария. Джон Колтрейн вече се приближаваше до селенията на своя Създател и Чарлз Лойд (тенор- и алтсаксофон, флейта) бе приет за негов пряк наследник.
При това в Европа той водеше със себе си и трима много млади музиканти, на които предстоеше да определят върховите постижения в джаза до края на века (пък и до днес): Кийт Джарет (Keith Jarrett, пиано), Сесил Макбий (Cecil McBee, бас) и Джак Дежонет (Jack De Johnette, барабани). Беше ги събрал в своя квартет предишната година и интересът към тях бе много над обичайния.
Това турне на Чарлз Лойд квартет в Източна Европа не се дължеше на случайността, нито дори само на инициативността на известния мениджър Джордж Авакян (George Avakian) и неговата независима фирма Atlantic. То беше поредната официална проява на американския джаз, използван още от втората половина на 50-те години на ХХ век като инструмент на държавната външна политика на САЩ.
В разгара на Студената война, когато противостоенето между двете враждуващи политически системи се изостря, а идеологическата борба се разпростира по всички възможни фронтове, музикалното изкуство – в частност джаза – се превръща в мощен инструмент за влияние. По идея на Адам Клейтън Поуъл-младши (Adam Clayton Powell– Junior.), влиятелен пастор и политик, представящ Харлем и тъмнокожата общност в Сената на САЩ, правителствата прибягват до своето „Секретно звуково оръжие” (Secret Sonic Weapon). Така през 1955 г. в-к The New York Times нарича джаза. В самото навечерие на същата година стартира знаменитото радиопредаване на Уилис Кановър The Voice of America Jazz Hour. Следва поредица от задгранични турнета на най-известните американски джазмени и състави в Европа, Азия и Африка. През март 1956 г. с 18-членен биг бенд Дизи Гилеспи стартира проекта в „черна“ Африка. Организацията и финансирането се поемат от Bureau of Educational and Cultural Affairs при Държавния департамент.
По понятни причини Източна Европа заема по-особено място в тази програма. Приоритетно се подпомагат джаз фестивалите във Варшава и Прага, а в столицата на Югославия редовно се провежда „Нюпорт в Белград“. По различно време през годините концерти от въпросния проект се изнасят и в някои балкански страни, та дори и в Съветския съюз. Произволно споменаваме Дизи Гилеспи в Загреб и Атина (1956), Бени Гудмън в Москва (1962), Дюк Елингтън биг бенд в Москва (1971), Сара Воон в Белград (1973), Бени Картър в Анкара (1975) и много други. Като най-предан съюзник на СССР България остана извън въпросните концертни и фестивални маршрути.
Точно по този модел се организира и турнето на Чарлз Лойд в Централна и Източна Европа, технически подсигурено от Джордж Авакян. Рядък късмет е, че на два от фестивалите – Praha Jazz Fesival и Jazz Jamboree – свирят и български състави, които черпят опит от извора. Милчо Левиев с „Джаз Фокус’65“ се среща и свири на джем сешън с музикантите на Чарлз Лойд в Монтрьо и Прага, а „Веселин Николов квартет“ – във Варшава. Това е много важен и в голяма степен определящ момент в последвалата кариера на двамата като джазови артисти.
През 70-те години Чарлз Лойд напуска джазовата сцена, увлечен от така модните в Америка медитативни индийски техники и опиатите. Той пак свири, но в записите и гастролите на сърф-рок групата „Бийч бойс“. Музиката му се причислява към направлението New Age, докато френският пианист Мишел Петручиани успява да го убеди да се върне към джаза. Двамата свирят през сезона 1982/83 г. в съдружие с шведа Пале Даниелсон (бас) и норвежеца Йон Кристенсен (барабани).
През следващото десетилетие Чарлз Лойд се присъединява към германската фирма ECM и изповядваната от нея естетика. Точно тогава – през 1990 г., се случва и нашата среща „на живо“ с него като гост на ХII-та международна джаз среща в София (19-23.10.1990, зала „Универсиада“). В квартет той свири с Бобо Стенсон (пиано), Андерс Йормин (бас) и Аудун Клаве (барабани). Много закъсняла, но все пак важна поява на българския подиум във време на надежди (неоправдани) и възторзи (незрели).
През 2014 г. Чарлз Лойд получи високата американска награда за джаз – „Джазов майстор на Националния фонд за изкуство“ (NEA Jazz Master).