Панайот Ляков е бил народен представител два мандата (1997 – 2001, ОДС и 2001 – 2005, ОДС и ДСБ), областен и общински председател на СДС – Пазарджик (1995 – 2001), кандидат за кмет на община Пазарджик, член на националното ръководство на Българска демократична общност. Панайот Ляков е доктор на политическите науки на НБУ, 2008 г.
Първите три правила съм изпитал на собствен гръб след дълга политическа кариера.
Те са формулирани от мен и гласят:
Правило първо: В ПОЛИТИКАТА НЯМА ЧУДЕСА!
Правило второ: В ПОЛИТИКАТА НЯМА МИЛОСТ!
Правило трето: В ПОЛИТИКАТА НЯМА ПРИЗНАТЕЛНОСТ!
Четвъртото правило за пръв път е изречено като афоризъм от генерал Шарл де Гол:
„Самотата беше постоянната ми спътница. С каква друго да се задоволиш, когато до теб крачеше Историята“.
Политиката е като конвейер, който „препуска“ неспирно и дори в сънищата не те оставя на мира. Схватките с опонентите ти продължават и превземат подсъзнанието ти с нестихнала ярост. Преследват те срещите от третия вид –с отнесените избиратели. Но най-често се луташ в лабиринта на възможните спасения от поредния отчаян проблем, скочил върху главата ти. В търсене на изхода винаги оставаш сам, защото твоите съратници намират просто решение и отсичат с бръснача на Окам, че то е най-правилното. Не мисля, че философският принцип на Уилям Окам е приложим в съвременната политика, защото тя е бездна от различни интереси и преодоляването на непрекъснато възникващите сложни казуси изисква многопластов анализ и формиране на успешната стратегия „Печеля – Печелиш“. Само опитът и интуицията не са достатъчни, за да проникнеш в сърцевината на конфликтния възел и да го разплетеш. Необходимо е време, но тук се задейства Парадокса на призрака:
„Колкото е по-сложен обектът /казусът/ за политическо въздействие, толкова по-малко време има политикът, за да го изследва“.
Защото мнозинството политици са отчайващо некомпетентни и преследват хибридни „призраци“: несъществената, фалшива, медийно-манипулативна обвивка, „плявата“ на конфликта, отклоняващи ги директно към провала. Тук се проявява и масовата липса на дързост да забавят, дори да спрат конвейера и да определят главното, а то винаги е сплит от интереси. Лобният момент на повечето от тях, защото нямат обикновена смелост да разсекат възела. Самотата проличава болезнено точно в тези критични моменти, които всъщност формират истинската, а не фасадната политика. При успех всички заедно създават илюзията за устремено, монолитно единство, като партийната номенклатура ловко си присвоява заслугата и се кичи с лаврите. Но възникне ли нестандартна ситуация с неясен изход, всички се разбягват – само ти поемаш риска и носиш тежка лична отговорност за последствията. Затова парадоксът е тресавище за авангардни идеи и смели ходове – дори лидерите с интуиция се нуждаят от времеви хоризонт, да вникнат в дълбочина, да фокусират погледа отгоре, за да вземат правилното решение. Разделението на политическия конвейер е постоянно и заради обобщения принцип на Хайзенберг1, за който повечето политици дори не са чували, макар че той важи не само във физиката:
Не можеш едновременно да определиш точно къде е проблемът и колко бързо ще се придвижи, т.е. реши.
Политиката е опасно занимание, защото е нестихващо бойно поле, където се сблъскват на живот и смърт чудовищни финансови „апетити“. В тъмните ѝ потайности дебнат реални опасности, които могат да пречупят живота на всеки политик и да го преобразят в трагичен или водевилен герой. Най-опасното изкушение е неспирният парад на суетата да замени живота ти. Затова бъди смел, защото без смелост няма политика и свиквай със самотата, защото тя ще ти бъде постоянна и единствена спътница. Винаги ще бъдеш сам, когато правиш политически избор – той не е просто технология, а е трагично свързан с изповедта пред Бог: Дали стоиш от светлата или си преминал към тъмната страна, правиш ли добро или зло на хората? Дали си необходимият „грешник“, разпънат между риска и отговорността на взетите жестоки, но спасителни решения?
Политиката е самотно занимание, уж си непрекъснато сред хора, а винаги оставаш сам. Особено когато си на атакувана позиция и не я изоставиш, оправдавайки се с незнание, „стадно“ гласуване, обществен натиск, партийна дисциплина. Смелостта да се изправиш срещу заплахите на престъпните кукловоди и да останеш чист пред себе си, те прави политик. Всичко останало е имитация!
Обръщение към гневните млади
Промяната изисква смелост, пот и сълзи
За успеха във всяка човешка дейност са необходими пълна свобода, смелост и много работа. В политиката, където вие прохождате, те са абсолютно задължителни. Защото тя е поле на смъртоносни битки и срещу вас, скрит зад многобройни лица и превъплъщения, ще се изправи силен и коварен противник. Наричат го мафия, скрита власт, „дълбока“ държава, но вярното определение е ОММ (олигархично-мафиотски модел) на управление. Приемам, че сте напълно свободни да го разкриете и запомнете:
ОММ е генетично ляв,
създаден от БКП и вярната ѝ Държавна сигурност, с логистично и финансово съдействие на руските тайни служби. В прехода „подземното господарство“ се разрасна и доби огромна финансова и политическа мощ, толерирано от кабинетите на НДСВ, ДПС и БСП. Единствено правителството на ОДС с премиер Иван Костов воюва с него, но времето не му стигна да го порази необратимо.
Днес това е тайна, дълбоко вкоренена престъпна мрежа във всички власти, използваща всякакви механизми за контрол чрез „старите“ номенклатурни и агентурни канали: скрити зависимости, изнудване, корупция, властови рекет, търговия с влияние. Нейни „остриета“ и анонимни лобисти са политици, магистрати, олигарси, „сенчести“ бизнесмени, социолози, журналисти, а стратегическите ѝ опори са руската „пета колона“ с твърди позиции в ключови отрасли като енергетиката, конструираните партии („Атака“, „Воля“, „Възраждане“, „Има такъв народ“), „синдикатът“ ДПС с корумпираната си върхушка, проруската и евроскептична БСП, завладяна от червените „барони“ и леви запъртъци като АБВ и БКП.
Внимание! „Стоп“: всяка битка срещу ОММ в единство с леви „герои“ е абсурдна, защото те са част от него и не могат да воюват срещу себе си. Обединеният фронт срещу мафията е съзнателна заблуда, пушилка за наивници.
Това е мощен, опасен и безскрупулен враг, който застрашава националната ни сигурност и евроантлантическата ни ориентация. Не е вярно, че те са гарантирани – спомнете си колко лесно Англия излезе от ЕС след хибридната кампания, щедро финансирана от закотвените на Острова руски милионери. Това може да се случи и с България – тези хора воюват с всякакви средства и не се спират пред нищо, за да ликвидират всяка опасност за „невидимата“ си власт. Провалът на съдебната реформа и предопределеният избор на селянина със самолета за президент са достатъчно показателни за възможностите им да управляват политиката.
Имате ли смелостта да се изправите срещу ОММ и да разкъсате отровната му мрежа? Да изтърпите хулите и калта, с които ще ви замерят, лъжливите обвинения във всички смъртни грехове, съдебното преследване, уволненията от работа, садистичните издевателства над любимите ви хора? Защото с падането на правителството ОММ няма да изчезне и щом го атакувате без страх, ви чакат сълзи и страдания.
Очаква ви и
Гилотината на времето
Тази кауза ще отнеме години от живота ви, отдадени на безкористна, апостолска дейност. Истинската политика се прави с и сред хората, а не в телевизионните студия. Това е тежка и неблагодарна работа с несвършващи обиколки в регионите, срещи с измъчени сънародници, събрания, формиране на ядра от съмишленици, откриване на лидери, организиране на протестни акции и т.н. Готови ли сте да пролеете много пот въпреки атаките, недоверието, критиките, политическата инфантилност, с които ще се сблъсквате непрекъснато?
Защото няма друг начин ОММ да бъде разрушен – само от мощна, широко разклонена демократична мрежа, включваща структурирана дясна партия или коалиция в алианс с граждански сдружения, местни общности, авторитети, симпатизанти. В нея трябва да се ангажират стотици хиляди българи, които с вашите усилия ще се измъкнат от блатото на конформизма и апатията. Необходимо е да осигурите и други ресурси – подготвени активисти, пари, логистика, медийна подкрепа.
Другото ключово условие за успешната промяна е Лидерството – стратегическо, безкомпромисно, компетентно. Има ли вдясно такъв политически лидер? Може би непознатата за широката публика, но ценностно ориентирана „Българска демократична общност“ или формирано от вас дясно обединение с широко гражданско представителство? Проявете точен усет и се отървете от призраците на миналото, готови да „възкръснат“ чрез протестния дух. Започнете още отсега подбор на почтени личности, достойни да заемат управленски и политически позиции. Търсете и издигайте местни лидери – предводители, които увличат и обединяват със смелост, себеотдаване, компетентност. Работете, работете, работете!
Протестът ви днес е леко усилие в приятна среда, а ви предстои изтощителен маратон сред реални опасности, за да създадете мощна демократична мрежова организация – само тя може да се противопостави и да разгради престъпния модел на нелегитимна власт, генериращ несигурност, мащабна корупция, зависимо правосъдие, административно своеволие, ширещо се беззаконие.
Това, млади приятели, е ваш свещен дълг и ако не го изпълните, гневният ви протест ще си остане, по стара лява традиция, перчене с бойни лозунги срещу мафията и медийна гаргара на кариеристи, псевдолидери и пишманполитици. Не се доверявайте и свършете работата си докрай!
Времето е ваше – не го пропускайте!
Важно пояснение: Тъй като някои политици напоследък характеризират коалиционното управление на ГЕРБ и патриотите като олигархично-мафиотски модел (ОММ), съм длъжен да изясня, че това определение е използвано за пръв път в книгата ми „Модерните партии – картел или алианс”, изд. Белопринт, 2008 г. Тогава държавата се ръководеше от тройната коалиция БСП – НДСВ – ДПС, която наложи и укрепи тази скрита и нелегитимна власт, обвила държавата с престъпните си пипала.
1. Немският физик Вернер Хайзенберг е формулирал принципа на неопределеността:„Не можеш да определиш едновременно положението и скоростта на елементарната частица“. За пръв път е използван от мен в политически контекст в книгата ми „Парадокс на призрака“ (Правила за политическа безопасност, стр. 63), изд. Белопринт, 2020 г.