Георги Чалдъков и приятели
Д-р Георги Чалдъков, Катедра по анатомия и клетъчна биология, Медицински университет, Варна, E-mail: chaldakov@yahoo.com
Tabula gratulatoria за една метафорична икона
Метафората е най-щедрата човешка дарба. Хосе Ортега-и-Гасет
25 март – възвестяване, че след девет месеца ще се роди Исус Христос – Спасителят. На този ден през 1934 г. се ражда Христо Фотев – романтичната светлина на българската и световната поезия (гръцки, photon – светлина). Една лирична фотоника на възхвалата за жените, морето, свободата, Бургас и България.
И най-трогателната – за майките:
А майките ни, рано остарели,
сънуваха хамбарите задръстени.
По пръстите, отдавна изтънели,
се свличаха венчалните им пръстени.
Роден на Благовещение през 1934 г. – символ, че се ражда поетичен астрал на Федерико Гарсия Лорка. В сърцето на метафорите, те споделят лирични цветове, образи и мелодии. Андалуският брат е убит (1936), ражда се бургаският – да продължи мисията. Такава е хронологията на безсмъртието на таланта – Природата винаги оставя поне един дежурен Поет в света.
ЛОРКА
По залез златното момиче
се къпеше сама в реката
и ставаше водата златна
ФОТЕВ
Сърцето ми бе в свойта първа сила.
Не беше бившо то както сега.
На всички пролети събрало хлорофила
се пръсна то – позеленя снега.
ЛОРКА-ФОТЕВ
Зелена, любя те зелена.
И се учудвам, че останах жив.
Ето някои от лирично-когнитивните метафори на Христо Фотев:
И рибите живееха… и някъде
от пясъчното дъно на душата ми
изплуваха най-смътните ми спомени –
началото на мойто съществуване!…
… Хрилете ми изгаряха от въздуха,
и перките ми блъскаха дърветата.
И люспите ми падаха по пясъка
хилядолетия преди сълзите ми….
О, рибите живееха… Не бързайте,
нетърпеливи риби, да излизате,
не тръгвайте по стъпките ни в пясъка,
красивите си форми не променяйте!
Не знаете вий колко е мъчително
да се получи огън от дърветата,
да се замести силата на перките
с фантазия и непрестанно мислене….
Навярно ни и било много хубаво,
когато непрекъснато сме плували…
Тези стихове са от „Морето“ и са посветени на Стоян Добрев-Бизона – чаровно интелектуален бохем на Бургас. Само този, на който свише и генетично му е казано какво да прави, може да сътвори такива метафори – палеонтология в поезия или поетична палеонтология, трасираща първите стъпки на рибите към земята, срещата им с въздуха, станала преди около 375 милиона години. И след това, преминали „всички перипетии“ на еволюцията, превърнати в Hominem sapiens – разумни хора, които, окриляни от любовта, „носят телата си със веселата лекота на птици“.
Това е великата магия на Поезията – без да имаш академични знания, чрез когнитивния потенциал на метафорите*, да опишеш еволюцията на рибите с четири крака (тетраподи), наричани „тиктаалик“ на един от канадскоескимоските езици.
Това излизане на „нетърпеливите риби“ на сушата е метафоричната икона на еволюцията – по подобие на „еволюционната икона“, както един професор от Кембридж нарече археоптериксите (гръцки, древни крила) – най-старите представители на риби-влечуги-птици.
Във Field Museum of Natural History в Чикаго са изложени отпечатъци от тези риби. През 1983 г. участвахме на научен симпозиум в Чикаго. Ако пак посетим този град, непременно ще се запознаем с тиктаалик и нейните откриватели. И ще им занесем метафоричната икона, нарисувана от Христо Фотев.
Доси Досев: Софиянецът, който стана гражданин на морето
Звезди, луна, комети, гени – на каквото и да се дължи, виното, направено от грозде, събрано през определена година от определен район, е най-приятно за пиене. През годините 1811, 1826, 1839, 1845, 1852, 1858, 1861, 1985 и 1989 блясъците на летящи комети са предвестници на много добра реколта – и много добро вино (vintage wine).
Същото се отнася и за много добрите поети, артисти, художници, учени. От съчетаването на Хронос и Гея, може би и на Дионисий и Аполоний, се раждат големите таланти. Така е през 1934 г. в Бургас: Райна Кабаиванска, Олга Шевкенова, Елисавета Иконописова, Димитрина Гюрова-Савова, Антоанета Войникова, Христо Фотев, Стефан Димов-Кефа, Иван Кожухаров, Драго Николов, Любомир Йорданов, Тодор Евгениев, Васил Вълев, Хиндо Касимов, Иван Арабов, Херувим Стоев, Евгени Головински…
И Доси (по кръщелно) Досев – чаровникът на българския театър и кино! Роден в София 18 дни след Христо Фотев – на 12 април 1934 г. Завършва ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” през 1955 г., играе в авангардните години на бургаския театър, когато Вили Цанков, Юлия Огнянова и Методи Андонов бяха режисьори, Доси Досев е повече гражданин на Созопол и Бургас, отколкото на София. Една артистична парабола от улица “Гагарин” 12 в София до Созопол – в къща, съжителстваща с морето и скалите край него.
Подобна артистична миграция беше поетът Славчо Чернишев. Когато двамата с Доси бяха на една маса, „казиното със кея се люлееше…/ а виното танцуваше и пееше“.
От ученици в Бургас се възхищаваме на този голям артист и човек. Като студенти в София, приятели от тогавашния ВИТИЗ – Тодор Тодоров-Тъшо и Антон Горчев, понякога Жоржета Чакърова – ни даваха техните пропуски и така по няколко пъти гледахме пиесите, които много ни харесваха. Една от тях беше „Унижените и оскърбените“, постановка на Вили Цанков в Младежкия театър, в която Доси Досев играеше Иван Петрович. Сцената – очарователно дискретно осветена във виолетово – с ресторант, маса и два стола. И князът предлага чаша вино на Иван Петрович, а той казва: „Благодаря, не пия!“
Анекдотът и до днес разказва, че това е най-трудната реплика в богатия репертоар на Доси Досев.
* Досев В. Метафората като когнитивен инструмент. Реторика и комуникации 2015; 19..
