Смисъл на броя: Затлъстяване и рискът от онкологични болести

Брой № 2 (85) / април 2026, Затлъстяване, дишане и сън

Използвани съкращения: 

 

ИТМ – индекс на телесна маса

GLP-1 – глюкагоноподобен пептид 1

Il-6 – интерлевкин 6

TNG-α – тумор-некрозис фактор алфа 

 

 

 

Затлъстяване – дефиниция, рискови фактори, епидемиологични данни  

 

Затлъстяването е болест, характеризираща се с натрупване на прекомерно количество мастна тъкан и представлява сериозен здравен риск. Според Световната здравна организация затлъстяването е хронично заболяване с комплексна генеза и се дефинира с индекс на телесна маса (ИТМ) ≥ 30. Наблюдава се непрекъснато нарастване на заболеваемостта, като през 2022 г. над 890 милиона лица над 18-годишна възраст и над 160 милиона деца и юноши живеят със затлъстяване1,2.

 

Рисковите фактори за затлъстяване се разделят на модифицируеми и немодифицируеми. Модифицируемите фактори включват липса на физическо натоварване, прекомерен калориен прием, недоспиване, наднормено тегло на майката и тютюнопушене по време на бременността, заболявания на ендокринната система, нисък социо-икономически статус и др. Конкретни генетични варианти, промени в пътя лептин-меланокортин и хипоталамусното затлъстяване се отнасят към немодифицируемите фактори3.

 

Повишеният риск за здравeто при пациенти с наднормено тегло и затлъстяване е проучван многократно. Установена е повишена честота на развитие на социалнозначими заболявания, като хипертония, дислипидемия, диабет тип 2, астма, бъбречна недостатъчност, както и над 13 вида онкологични заболявания, от които карцином на колон, ендометриум, ректум, стомах, жлъчен мехур, черен дроб и др. Затлъстяването се посочва като причина за повишената честота на онкологични заболявания в популацията под 50-годишна възраст, а появата му още в детска възраст се свързва с повишена заболеваемост и смъртност от онкологично заболяване в зряла възраст4-8.

 

Взаимовръзката между затлъстяването и повишения риск от развитие на онкологични заболявания се предполага още от 40-те години на 20-ти век на базата на проучвания с експериментални животни. Авторите откриват асоциация между по-голям брой кожни тумори при мишки, приемащи храни, богати на мазнини, в сравнение с мишки, приемащи стандартни храни. В дългосрочно проспективно проучване от 1959 г. до 1972 г., включващо 750 000 души, Американското онкологично дружество установява повишен риск от сърдечносъдова и онкологична смъртност при пациентите със затлъстяване. Голямо проспективно епидемиологично проучване с над 900 000 души, публикувано през 2003 г., демонстрира по-висока смъртност с 52% (за мъже) до 62% (за жени) за всички видове онкологични заболявания при пациентите с ИТМ ≥ 40 кг/м2. И до днес асоциацията между затлъстяването и рака е обект на множество епидемиологични проучвания9-11.

 

 

Патогенеза

 

Патогенетичните механизми, които обуславят повишения риск от възникване на онкологично заболяване при пациенти със затлъстяване, са комплексни и до момента не са напълно изяснени. Възпалението, индуцирано от затлъстяване (ВИЗ), заема централна роля в патогенезата (фиг. 1). ВИЗ представлява патологичен процес, настъпващ в бялата мастна тъкан в резултат от нутриентен излишък. Различни механизми водят до повишени нива на проинфламаторни цитокини в адипоцитите, напр. простагландин E2, интерлевкин 1β, интерлевкин 6 (Il-6)  и тумор-некрозис фактор алфа (TNF-α). Проинфламаторните цитокини индуцират състояние на нискостепенно възпаление и многократно са описвани като ключови компоненти за пролиферацията, ангиогенезата и метастазирането на туморните клетки12,13.

 

 

 

Фиг. 1. Механизми на възникване на възпаление, индуцирано от затлъстяване23

 

 

Освен като източник на енергия, адипоцитите в бялата мастна тъкан са и ендокринни клетки, секретиращи цитокини, хормони и растежни фактори. Възпалението на мастната тъкан може да доведе повишено производство на естрогени и лептин, и намалено производство на адипонектин14.

 

Естрадиолът е стероиден полов хормон с основно значение за репродукцията в пременопаузалния период на жената. Произвежда се в гранулозните клетки на яйчниците чрез ароматизация на тестостерон. С преустановяване на яйчниковата функция по време на менопаузата нивата на естрадиол се понижават значително, като основна роля в този период заема естронът, който се произвежда в клетките на периферната мастна тъкан чрез ароматизация на андростендион. Естрогените опосредстват своя ефект чрез свързване с ядрени и мембранно-асоциирани естрогенови рецептори. При свързване на естрогена с рецептора настъпват конформационни промени в структурата на рецептора, активират се вътреклетъчни сигнални пътища, като сред крайните ефекти е пролиферацията на клетката. При затлъстяване се наблюдава увеличена продукция на ензима ароматаза, което води до по-високи нива на естрогени. При постменопаузални жени със затлъстяване има значително по-висок риск от развитие на хормон-позитивни тумори на млечната жлеза и тумори на ендометриума15,16.

 

Лептинът и адипонектинът са хормони, които се произвеждат в мастната тъкан. Основните функции на лептина са потискане на апетита и увеличаване на енергоразхода, докато адипонектинът благоприятства инсулиновата чувствителност и намалява възпалението. Промяна в съотношението лептин-адипонектин при затлъстяване се разглежда като възможен патогенетичен механизъм, допринасящ за възникване основно на хормонално-зависими тумори. Повишеното ниво на лептин проявява имуномодулаторна роля чрез два различни механизма: подпомага навлизането на макрофагите в мастната тъкан и промотира поляризацията им към M1 фенотип, характеризиращ се с произвеждане на проинфламаторни цитокини, напр. TNF и Il-6; потиска производството на антитела от B-клетките и спомага диференциацията на миелоид-произлизащите супресорни клетки. Краен резултат е проявата на хронично тъканно възпаление и създаването на неблагоприятна туморна микросреда.  Адипонектинът проявява инсулин-сенситизиращ ефект в мастната и скелетно-мускулната тъкан, потиска клетъчната пролиферацията в резултат от стимулация от фибробластния растежен фактор-2 и намалява клетъчната миграция, индуцирана от съдовия ендотелен растежен фактор. Ниските нива на адипонектин са свързани с настъпване на инсулинова резистентност, която е установен рисков фактор за развитие на карцином на млечна жлеза при постменопаузални жени. Инсулиновата резистентност се проявява и с нарастване на ИТМ. Хиперинсулинемията подпомага онкогенезата чрез активация на инсулиновите и инсулиноподобен растежен фактор 1 рецептори с последващо индуциране на пролиферация, потискане на апоптозата и ангиогенеза17-22.   

 

 

GLP-1 агонисти и злокачествени заболявания

 

GLP-1 (глюкагоноподобен пептид 1) рецепторните агонисти са средство на избор за лечение на захарен диабет тип 2 и затлъстяване, като употребата им в клиничната практика нараства.  При пациенти, страдащи от захарен диабет тип 2, се докладва редукция на теглото от ≥5% до ≥10% от стартовото и намален риск от сърдечносъдови усложнения, бъбречна недостатъчност и т.нар. „all-cause death“ смъртност. Ретроспективно проучване (фиг. 2) с 86 000 души демонстрира по-нисък риск от развитие на 13-тe вида онкологични заболявания, свързани със затлъстяване, при пациенти, провеждали лечение с GLP-1 агонисти, в сравнение с пациенти, които не са провеждали лечение с GLP-1 агонисти. Отбелязва се тенденция към увеличен риск за развитие на карцином на бъбрека24-27.

 

 

 

Фиг. 2. Риск от 14 вида рак при пациенти, получаващи агонисти на рецептора на GLP-1, в сравнение с пациенти, които не получават GLP-1-рецепторни агонисти24

 

 

Дългосрочните ефекти на GLP-1 рецепторните агонисти по отношение на онкологичната заболеваемост, асоциирана със затлъстяване, за момента са неизвестни. Необходими са допълнителни проучвания на ефектите на GLP-1 рецепторните агонисти върху ендокринната сигнализация и туморната микросреда, взаимодействието им с противотуморната терапия, определяне на факторите, обуславящи благоприятния им ефект или тенденцията към повишена заболеваемост.

 

Литература:

 

  1. Chen C, Ye Y, Zhang Y, et al., Weight change across adulthood in relation to all cause and cause specific mortality: prospective cohort study. Bmj, 2019. 367:p.l5584.
  2. Organization, W.H. Obesity and overweight. 2025 [cited 2026 04/27]; Available from: https://www.who.int/news-room/fact-sheets/detail/obesity-and-overweight.
  3. Masood B, Moorthy M Causes of obesity: a review. Clin Med, 2023; 23(4):284–291.
  4. Martin-Rodriguez E, Guillen-Grima F, Martí A, Brugos-Larumbe A. Comorbidity associated with obesity in a large population: The APNA study. Obes Res Clin Pract. 2015;9(5):435-47.
  5. Bifulco, M. The obesity and cancer link. Annals of Oncology, 2015; 26(2):440–441.
  6. Lauby-Secretan B, Scoccianti C, Loomis D, et al. International agency for research on cancer handbook working group. Body fatness and cancer-viewpoint of the IARC working group. N Engl J Med. 2016; 375(8):794-8.
  7. Liu C, Yuan Y, Guo M, et al. Rising incidence of obesity-related cancers among younger adults in China: A population-based analysis (2007-2021). Med. 2024; 5(11):1402-1412.e2.
  8. Mohammadian Khonsari N, Shahrestanaki E, Ehsani A, et al. Association of childhood and adolescence obesity with incidence and mortality of adulthood cancers. A systematic review and meta-analysis. Front Endocrinol (Lausanne). 2023; 14:1069164.
  9. Tannenbaum A. The genesis and growth of tumors. II. Effects of caloric restriction per se. Cancer Res. 1942; 2(7):460‑467.
  10. Lew E, Garfinkel L Variations in mortality by weight among 750,000 men and women. Journal of Chronic Diseases, 1979; 32(8):563–576.
  11. Calle E, Rodriguez C, Walker-Thurmond K, Thun M. Overweight, obesity, and mortality from cancer in a prospectively studied cohort of U.S. adults. N Engl J Med., 2003; 348(17):1625-38.
  12. Al‑Qubati A, Rahmadi M, Widiandani T, et al. The role of IL‑1, IL‑6 and TNF‑α in breast cancer development and progression. Pharmacy Education. 2024; 24(3):32‑38.
  13. Florescu D, Boldeanu M, Șerban R, et al. Correlation of the pro-inflammatory cytokines IL-1β, IL-6, and TNF-α, inflammatory markers, and tumor markers with the diagnosis and prognosis of colorectal cancer. Life (Basel). 2023; 13(12):2261.
  14. Kolb R, Sutterwala F, Zhang W Obesity and cancer: inflammation bridges the two. Curr Opin Pharmacol, 2016; 29:77–89.
  15. Nahmias-Blank D, Maimon O, Meirovitz A, et al. Excess body weight and postmenopausal breast cancer: Emerging molecular mechanisms and perspectives. Semin Cancer Biol. 2023; 96:26-35.
  16. Mohanty S, Mohanty P Obesity as potential breast cancer risk factor for postmenopausal women. Genes Dis, 2021; 8(2):117–123.
  17. Liu C, Li X Role of leptin and adiponectin in immune response and inflammation. International Immunopharmacology, 2025; 161:115082.
  18. Słabuszewska-Jóźwiak A, Lukaszuk A, Janicka-Kośnik M, et al. Role of leptin and adiponectin in endometrial cancer. Int J Mol Sci. 2022; 23(10):5307.
  19. Sanhueza S, Simón L, Cifuentes M, Quest A. The adipocyte-macrophage relationship in cancer: a potential target for antioxidant therapy. Antioxidants (Basel). 2023; 12(1):126.
  20. Hontecillas-Prieto L, García-Domínguez D, Jiménez-Cortegana C, et al. High leptin levels independent of body mass index are associated with inflammation and poorer treatment response in patients with diffuse large B-cell lymphoma. Biomed Pharmacother. 2026; 195:118975.
  21. Tsankof A, Tziomalos K Adiponectin: a player in the pathogenesis of hormone-dependent cancers. Frontiers in Endocrinology, 2022; 13:2022.
  22. Djiogue S, Nwabo Kamdje A, Vecchio L, et al. Insulin resistance and cancer: the role of insulin and IGFs. Endocr Relat Cancer. 2013; 20(1):R1-R17.
  23. Vick L, Canter R, Monjazeb A, Murphy W. Multifaceted effects of obesity on cancer immunotherapies: Bridging preclinical models and clinical data. Semin Cancer Biol. 2023;95:88-102.
  24. Dai H, Li Y, Lee YA, et al. GLP-1 receptor agonists and cancer risk in adults with obesity. JAMA Oncol. 2025; 11(10):1186-1193
  25. Watanabe J, Kwon J, Nan B, Reikes A. Trends in glucagon-like peptide 1 receptor agonist use, 2014 to 2022. J Am Pharm Assoc (2003). 2024; 64(1):133-138.
  26. Vosoughi K, Salman Roghani R, Camilleri M. Effects of GLP-1 agonists on proportion of weight loss in obesity with or without diabetes: systematic review and meta-analysis. Obesity Medicine, 2022; 35:100456.
  27. Badve S, Bilal A, Lee M, et al. Effects of GLP-1 receptor agonists on kidney and cardiovascular disease outcomes: a meta-analysis of randomised controlled trials. Lancet Diabetes Endocrinol. 2025; 13(1):15-28.

 

Вашият коментар