Скъпи колеги и приятели,
Отново имам честта да бъда поканен от проф. Костов за гост-редактор в любимото ни списание INSPIRO и няма да крия, че независимо от очакваното лесно Вдъхновение при работа за това издание, този път бях затруднен от сложността на тематиката и от глобалната обстановка. Темата за иновациите в медицината става все по трудна за обобщаване, дори с фокус върху потенциално интересни за пулмолозите фрагменти от все по-мултифасетната картина на медикобиологичните науки и клиничната практика.
Подемът на молекулярната биология, разшифроването на човешкия геном и възходът на новите технологии за идентифициране на лекарствени мишени и лекарствен дизайн, позволиха въвеждането на нови механистични парадигми и терапевтични модалности при много от социално значимите болести. Днес, на прага на първата четвърт от новия век, на сцената излизат нови лица, които трайно ще променят подходите за разработване, предклинична и клинична оценка и регистрация на нови класове лекарства и най-вече достъпните платформи за катализиране на човешкия гений с изкуствения интелект.
Независимо че всичко това е предпоставка за експоненциален възход, включително с уроците, научени от пандемията, виждаме безпрецедентни явления в политическите процеси и то в страните, които винаги сме разглеждали като еталон, особено по отношение на институционалната подкрепа за науката и внедряването на иновациите. Трайното наместване на търговците в храма на науката и полъха на безпрецедентни промени в цялата философия на регулаторните рамки в здравеопазването отвъд океана и поставянето на безпросветни хунвейбини на кормилото на ключови за здравеопазването и медицинската наука агенции, ще се трансформира в ураган с потенциала да предизвика тежко ремоделиране в глобалните политики и сфери на влияние във фармацевтичната индустрия и респективно иновативните терапии.
В такива хектични времена Вдъхновението е разсеяно и астенично и се опитах да го фокусирам в подбор на няколко важни теми, които да обрисуват поне основния контур на най-скорошните пробиви в областта на интересната за пулмолозите фармакология и фармакотерапия, въплътени в три статии, формиращи смисъла на броя.
В едната публикация съм направил кратък очерк на някои фармакологични и терапевтичните нововъведения в областта на пулмологията. Прегледани са теоретичните възможности за модулация на алармините и отключваните от тях сигнални каскади при бронхиална астма, ключови нови класове антибактериални лекарства с акцент върху по-важни нови антибиотици, както и иновативните подходи за лечение на белодробната артериална хипертония, основани на повлияване на TGFβ/BMPR2 сигналния път, серотонинергичната система и епигенетичната регулация.
Две публикации са посветени на нови парадигми в лечението на интерстициалната белодробна болест. Обзорът на д-р Любима Кьосева е посветен на детайлен преглед на ключовите патогенетични механизми при фиброзиращите интерстициални белодробни болести с представяне на ключовите играчи – рекрутираните клетки, имунологични и неимунологични механизми и съответните медиатори, в т.ч. ролята на фосфодиестераза 4B (ФДЕ4B), като потенциална терапевтична мишена за разработване на нови лекарства.
В светлината на тези детайлно представени механизми съм направил опит за стегнат преглед на фосфодиестеразите като лекарствени мишени и целево представяне на фармакологията и наличните клинични данни на първия по рода си високспецифичен инхибитор на ФДЕ4B nerandomilast.
С надежда да сме провокирали вашия интерес ви пожелавам приятно четене на новия брой на INSPIRO.
Искрено ваш,
Чл.-кор. проф. Георги Момеков, дфн
