Почти няма разстройство на съня, което да не съм усещал от първо лице: отчаяни опити да заспиш, докато сърцето ти пулсира в ушите, а в главата ти се разразява цунами от мисли, образи, спомени; чувство, че езикът ти колабира и спираш да дишаш, след което се будиш, борейки се да си поемеш дъх като обесен, на който въжето се е скъсало в последните секунди от живота му; бълнуване, несвързани монолози в нощта; страховити писъци, които събират цялото семейство до леглото ти; опулен да ходиш в тъмното и да правиш неща, които не можеш да си спомниш и не можеш да повярваш, че си правил; паяци и прилепи да се спускат над главата ти и в страха си да падаш цял на пода, търкаляйки се, тичайки към ключа за лампата в спалнята; да риташ и удряш, да скърцаш и хъркаш, да спираш да дишаш и дори да се будиш, без да можеш да отвориш очи, да помръднеш, със задух и с чувство, че някой те гледа; така завладян от кошмара на собственото си съзнание да изплуваш от дълбините му изпотен и разтреперан, с над 100 удара на сърцето в минута, завладян от страха все още, но вече отдъхнал, че в края на краищата е било просто сън.
Години наред разсъждавах така – познавам болестите на съня – лично и професионално. С откриването на лабораторията за изследване на съня към медицински център INSPIRO количеството сън, което можех да си позволя у дома намаля, а на работа по време на нощни смени почти липсваше. Намаля, но все още ми стигаше. Шест скъпоценни часа от физиологичните осем, които бяха достатъчни на мозъка ми да се подготви за предизвикателствата на деня. През 2020 година ме заля COVID-19 пандемията. Тълпи от болни хора изцеждаха ежедневно жизнените ми сили, като някъде там започна и сънливостта. Прибирайки се по тъмно вечер с колата, чувствах мозъка си пълен не с ликвор, а с боза. Натрапчиво чувство, че всеки момент ще заспя зад волана, ме стряскаше и аз се опитвах да намеря правилния подход към това необичайно за мен усещане, така че да мога да се прибера невредим вкъщи. С раждането на децата проблемите със съня ми изчезнаха, тъй като и сънят ми изчезна – от шест на пет, а след това на четири часа на нощ. Сънливостта ставаше все по-голяма, докато един ден, чакайки на светофара в колата на път за вкъщи, бях събуден от клаксона на колата зад мен. Бях заспал зад волана.
В този период започнах да срещам по-често и пациенти с нарколепсия в своята практика. Първият типичен случай беше случаят на малката Боряна, тогава на 10 години. Впоследствие нейните родители Калоян и Адрияна учредиха Българската асоциация на пациентите с нарколепсия (БАПХ). Именно техните усилия да популяризират този проблем на съня в обществото доведе още такива случаи при нас, като в момента в INSPIRO се проследяват 11 случая на нарколепсия, преобладаващо тип 1. БАПХ гостува в този брой на списанието именно с историята на Боряна и на това как и защо се учреди тази организация. Определям нейната поява като крайъгълен камък в развитието на сомнологията в България и разчитам, че тя ще донесе много както на пациентите с тези проблеми, така и на лекарите, които се занимават с тях. В този ред на мисли, вече заспивайки по светофарите, си мислех, че съм достигнал едно ниво на дневна сънливост, което наподобява това на хората с хиперсомнии. Разбира се това беше просто хипербола.
Адриана, Калоян и Борянка
По темата за хиперсомниите списъкът с потенциални автори на материали е къс, но съдържателен. Д-р Красимир Аврамов е асистент в Катедрата по патофизиология на Медицински университет – Пловдив. Той е част от екипа на доц. Кирил Терзийски, който читателите на INSPIRO с рецептори за проблемите със съня трябва добре да познават. Екипът на Лабораторията за изследване на съня на МУ-Пловдив и техният първи автор д-р Аврамов представят обзор на темата „хиперсомнии“, т.е. кои разстройства на съня се подразбират под този по-общ термин, как и дали можем да стигнем до правилната диагноза, когато наша отправна точка е патологичната (ексцесивна) дневна сънливост или т.нар. хиперсомнолентност. Не всеки сънлив наш пациент хърка и спира да диша докато спи – трябва да запомним това.
Само един болен лекарски мозък може да види красотата в болестта. Като криминалист, който рисува лицето на престъпник по показанията на жертвата, той се усмихва, когато крайният резултат е толкова ясен и категоричен, че от него остава само да отиде и да арестува заподозрения. Нарколепсията е такава болест в сомнологията. Престъпник с толкова лесно запомнящи се и добре разпознаваеми черти на лицето, че всеки, който го е виждал веднъж, после може да го разпознае. За съжаление, това сравнение касае само т.нар. нарколепсия с катаплексия или нарколепсия, тип 1, тъй като т.нар. нарколепсия без катаплексия или тип 2 е всъщност нещо доста неясно и трудно за разпознаване. Всичко, което трябва да знаем за този най-характерен вид хиперсомния, ще ни представи д-р Димитър Тасков. Той е невролог и асистент в МБАЛНП „Св. Наум“. В края на миналата година д-р Тасков стана и седмият по ред сертифициран сомнолог от Европейското дружество по медицина на съня в България. Той е част от екипа на Лабораторията за изследване на съня INSPIRO.
Ексцесивната дневна сънливост е типичният симптом за централните нарушения с хиперсомнолентност или т.нар. „хиперсомнии“. Нея трябва да изследваме и нея трябва да докажем. Тя, разбира се, се проявява през деня и съответно се изследва през деня. Тъй като дневните изследвания не са редовна практика в България и за тях се знае малко, поканих и нашия близък колега д-р Филип Алексиев да напише материал по темата, тъй като този тип изследвания са били и част от неговата практика в клиниката по медицина на съня на проф. Claudio Basseti в Берн, където д-р Алексиев прекара близо 2 години на специализация (fellowship).
Представяме и препаратите, препоръките и перспективите за лечение на хиперсомниите и нарколепсията в частност. В тази област има обнадеждаващи постижения и терапевтични възможности, които ще решат за момента до голяма степен, а в бъдеще – може би дори изцяло, проблема с нарколепсията и централните нарушения с хиперсомнолентност.
Приятно четене!
(Отляво надясно) д-р Димитър Тасков, д-р Петър Чипев, д-р Филип Алексиев