Здравей, Коста,
Обичам много да фотографирам и миналата година след един дъжд видях над София кръстосани две невероятно красиви дъги над култови сгради в центъра. За беля, на излизане от къщи си извадих от чантата фотоапарата, за да не ми тежи, та не можах да направя една уникална фотография. Все си мисля, че фотографията е сбъднатата мечта на Фауст: „О миг, спри!“ Колко ли мигове от живота ни биха се изтрили от паметта, ако не са документирани.
Изпращам няколко мои снимки. Извънредно много обичам да снимам небето, което много ми влияе – облаците, изгревите, залезите… Това небе на снимката е над Алабама – на свечеряване. През 2011 година ходихме със съпруга ми в Америка за юбилея на сина (50 години!). Той живее в Хюстън, но много пътувахме, прекосихме 20 щата и правих много снимки. В един горещ юлски ден се разхождахме в Хюстън при 42º C в парк до детска площадка с вода, където децата се разхлаждаха, а встрани стояха конни полицаи – жена и мъж. Полицайката беше много красива и така хубаво се усмихваше, че поисках разрешение да я снимам. Полицаят повика по телефона още трима полицаи и се наредиха и петимата за снимка, а после се снимахме и ние с тях. Е, не бяха с бели ръкавици, но бяха толкова колоритни и усмихнати, а наоколо беше такава чистота, че неволно ги съпоставих с нашите строги и намръщени конни полицаи в Борисовата градина, подир които от едрите коне остават невероятни следи. Веднъж мъжът ми им каза, че при „лошия социализъм“ алеите бяха по-чисти, защото вземаха мерки да не остават големи купчини тор, та в отговор получихме хубави „благословии“.
А снимката на чистачката с бели ръкавици на мотопеда е от Пекин – там също улиците блестят от чистота, непрекъснато щъкат с мотопеди мъже и жени като тази и прибират в кошчетата си и най-малкото боклуче.
И аз като теб си мечтая да станем нормална държава. И не само си мечтая, но се и мъча нещо да правя. Но кога ли ще успеем да постигнем успех, след като сме поверили почистването на циганите, а те изначално са скарани с чистотата и реда. Пък и сред българските семейства не се полагат много грижи за усвояване на добри навици.
Инак, продължавам да се трудя над превода на една велика книга, събрала мъдростта на Дмитрий Лихачов и да се боря с издателски проблеми.
Ще се радвам да се срещнем по някакъв добър повод.
С най-добри чувства,
Мария*
––––––––––––––
* Бел. на гл. редактор: Мария Петкова е наша приятелка, която има вкус за красивото.