Making sense of scoring systems in community acquired pneumonia
Автор: Michael Niederman
Публикация в Respirology 2009; 14: 327–335
Решението за мястото на лечение е едно от най-значимите в поведението при пациенти с пневмония, придобита в обществото (ППО). Създадени са редица точкови системи за предсказване на леталния риск, които се прилагат като ръководство за лекарите относно приема в стационар или интензивно отделение (ИО). Тези системи статистически предсказват леталния риск, но някои проучвания демонстрират, че той не винаги се равнява на нуждата от хоспитализация или лечение в ИО. Най-широко разпространени са точковите системи Pneumonia Severity Index (PSI) и CURB-65 (модификация на въведената от British Thoracic Society скала). Всяка има предимства и ограничения – от сложната PSI за установяване на пациентите с нисък летален риск до опростената CURB-65 за бързо определяне на тежко болни пациенти.
Няма точкова система, която може да замени клиничното решение за хоспитализация. Някои проспективни проучвания показват, че лекарите все още приемат най-малко 30-60% от пациентите с нисък летален риск, използвайки PSI. Недостатък на тези прогностични системи е варибилната им полза при възрастни пациенти и неуспешното включване на някои коморбидности (ХОББ, имунна супресия) и социални фактори при тяхната калкулация. Определянето на точни критерии за нужда от лечение в ИО се оказва проблем за добре познатите PSI и CURB-65. Представени са точкови системи на Асоциацията по инфекциозни болести на Америка, Американската торакална асоциация и Австралийската SMART-COP, които демострират по-голяма полза в това отношение. Препоръчва се измерване на серумни биомаркери като прокалцитонин, които допълват информацията на прогностичните точкови системи за пациенти с ППО.
