„Алексис, рече ми той, ще ти доверя нещо; малък си още иняма да го разбереш; ще го разбереш, когато пораснеш. Слушай, чедо мое: Господ не могат го побра седемте ката на небето и седемте ката на земята; ала го побира сърцето на човека. И затова внимавай, Алексис, жив да си, внимавай да не нараниш никога сърцето на човека.”
Никос Казандзакис, Алексис Зорбас
InSpiro*, колеги!
Вдъхновено, умно, живо и сърцато!
Темата за този брой и тя се появи внезапно като данъчен инспектор: Бъбреци и бял дроб. Реших, че ще бъде приятно предизвикателство за моя съкурсник от Варненския медицински университет и сътрудник на InSpiro Добрин Паскалев и той захапа конеца. Не само защото е хабилитиран нефролог, но и ентусиазиран словописец. Получи се интересен брой, в който познавачи на пикочополовата система си подадоха ръка с пулмолози и намериха допирни точки някъде около диафрагмите.
Смисълът на този брой отприщи в мен тревожни мисли за отделянето като национална физиология и патофизиология на общественото съзнание, културата и морала. Какво успя да отдели за бъдещите поколения България в последните шест десетилетия от пресъхналата си утроба и какво отиде в канализацията като патофизиологичен метаболит? Повехна творческият гений на нацията и вече не дава плод. Безвъзвратно отминаха Българското възраждане и първите десетилетия на Свободна България, когато се нароиха Великани като Вазов, Ботев, Каравелов, Славейков, Яворов, Дебелянов и пр. Бог ни наказа с генни творчески мутации и духовно безвремие. Няколкото отклонения от мутационните форми бяха само взривове на космична материя, случайно запратили отломки интелектуална лава, по нашите земи. Те дойдоха и си отидоха в Светлина. Някъде там чувам величавите диалози на Коста Павлов и Иван Радоев и думите им ме обикалят като метеори. В отвъдното остана и категоричният жест на Стефан Стамболов, безкомпромисно посочил пътя към Виена на колебливия Батенберг, ако не подпише Съединението. Липсват ми подобни императиви към предателите, които ползват България за собствена изгода. Патриотите и големите умове ни захвърлиха сред бездиханното поле на постинтелектуална България, която затриваше кадърните си чеда, за да няма разсад за по-късни времена. Швейцария за петстотин години демокрация успя да изобрети поне часовника с кукувичката (реплика на Орсън Уелс в Третият човек). В Италия за трийсет години управление на Борджиите, при всичките кървави войни, терор и кръвопролития са творили Микеланджело и Леонардо, вихрел се е Ренесансът. У нас за два пъти повече време водачи на националния дух бяха творчески недомислия и словесни малформации с дадени свише права да пишат каквото щат, стига да не ни отклонява от пътя към „светлото” бъдеще. Куп четници и пладнешки хайдуци пишеха, защото нямаше кой да спре графоманията им. Същите трупаха върху словото на кадърните оборска тор и с това се прочуха. Сега няма кой да си спомни имената им, по-малко известни от агентурните им псевдоними, които дадоха ход на писателския им „талант”.
Арабският мъдрец и писател Ибн Фадлан е писал (виж Петър Мутафчиев, История на българския народ, изд. БАН, 1943 г., стр. 89), че когато прабългарите виждали сред сънародниците си някой, който особено се отличавал по талант и ум от останалите, казвали, че повече му прилича да служи на Бог и го обесвали на някое дърво. Така изпращали в отвъдното надарените. Такъв беше и обичаят в последните няколко десетилетия и на съвременните потомци на прабългарите, които си „бесеха” всичко кадърно, че не остана за семе. Тези псевдоинтелектуалци, нашенски вариант на Дикенсовия Uriah Heep, засукаха мазни вратовръзки на дебели вратове и се нарекоха интелектуален елит, оприличен някога от Карбовски съвсем справедливо на „задръстена обществена тоалетна, на която й трябва здрав прът”. Аз бих казал: здрав и монолитен прът, който да им разпечата мозъците! Тези, последните, снасяха яйцата си в чужди гнезда като кукувици и изяждаха полога на другите като белки. От техните запъртъци се народиха такива обществени интелектуални недоразумения като Евгени Минчев, които пълнят издуханата ни от интелект преса с дълбоки анализи на съвременния обществен елит, за който покойният актьор Константин Коцев беше казал, че се държи така, сякаш от задника му не излизат изпражнения, а пеперуди. Злокобните дела на този интелектуален дупедавски елит започнаха още с погрома над Вапцаров и продължиха по-късно с Николай Райнов, успял да завещае малка част от мъдростта си във великолепната История на изкуството, която все още може да се открие при антикварите. България отнесе целия срам от творческите изстъпления на соцреалистите, които си бяха въобразили, че носят творческия гений и интуиция на възрожденците и отприщиха проскубаното си перо на агресивни графомани срещу всяко кадърно и читаво филизче. Безсмислените и напращели от ояждане по обществени софри български „интелектуалци”, вместо да чистят ужасно задръстения обществен комин, се редят като руспии за евтини кебапчета и грухат шопски салати до професионални неудачници и социални отпадъци, които ние угоднически наричаме представители на властта.
Покрай тях тези даунлоаднати (от англ. download) от нищото BG-интелектуалци напипват „интересни и мъдри” теми, скандално самоцелни и бездуховни и също толкова безотговорни към общественото съзнание. И това само, за да гушнат някой дебел пай от поръчковите статии или да врътнат някое социологическо проучване в изгода на поръчителя. Тези псевдоинтелектуални графомани, обзети от мания за мисия и величие, смърдят като украински газ – непостоянно, но с устойчива миризма, евтино, но за сметка на това с постоянен коефициент на замърсяване на околната среда. Графоманът-псевдоинтелектуалец става толкова устойчив на манията си, че на каквото и да го въртиш, за да го откажеш, все ще свикне. Стане ли въпрос за размера на собственото му достойнство, той взема нещата в свои ръце и не се доверява на никакви авторитети. Хитър като опосум и инвазивен като майски кърлеж, който се е забил в хилавите слабини на милата ни татковина. Толкова за българския псевдоелитен графоман, написал толкова много никому ненужни книги в безвремието на соцреализма, че ти иде да го накажеш цял живот да слуша Краси Аврамов в комплект с Петя Буюклиева.
И понеже във всеки свой текст аз пиша критично за българина и българското общество, ще се опитам да обобщя всичко казано дотук в следната опростена схема:
С какво сме по-лоши от другите европейци?
- Болшинството от българите са нечистоплътни и простаци в поведението си, псуват и се къпят веднъж седмично, защото пестят вода и ток. Не е въпрос на пестене, а до националната ни култура. Тези, които се къпят повече от веднъж седмично, имат наглостта само поради това да се наричат средна класа.
- Общественият транспорт смърди на общински тор и пор, а боклуците си хвърляме под терасата, като ги засилваме като дискохвъргачи, та дано паднат в съседския двор.
- Умът на повечето българи се ползва за завъртане на някоя далавера, а не за обществено благо.
- Българинът е готов да кара по лоши пътища цял живот, ако му направиш пътека в двора и му заколиш прасе.
- Българинът не уважава постиженията на другите и е готов да ги затрие, ако има възможност.
- За българина хубаво е това, което е на далавера и не му се налага да работи за него. В този смисъл и за жените мисли просташки – хубава е тази, която му пусне.
- Българинът не обича страната, препикава я по пътища и магистрали и не разбира как я затрива от простотия.
С какво сме по-добри от другите европейци?
- Можем да съсипем началника си за броени дни, стига да ни се даде възможност.
- Не приемаме успехите на ближния и това наричаме амбиция. Единствено значим е нашият успех.
- Толкова сме хитри, че един европеец приема всяко наше непочтено действие за извънредна любезност.
- Крадливи сме повсеместно и никога никъде няма да останем гладни и жадни.
- Считаме, че сме най-умни, най-талантливи и най-надарени. Във всичко и без срам. Последен пример е Красимир Аврамов на Евровизия, шеметен водовъртеж от фалшиви тонове и кичозна простотия.
- Българинът е в състояние за няколко дни да извърви пътя от обикновен прошляк или никому неизвестен недоказан професионалист до висините на национален експерт и да се появява в това си качество по всички централни медии.
- В България можеш само за един мандат „общественополезна” работа да придобиеш със заеми от „физически лица” апартамент, скъпа кола и няколко ниви около магистрала или море, последните със заменки.
Все пак надежда има. Тя е в този неизвестен на обществото пич Людмил, който спаси едно давещо се дете, без да мисли за себе си. В родителите на шестгодишния Делян от Бургас, загинал на крепостта Царевец, които в мъката си намериха морални сили да дарят органите на детето си и да спасят други три живота. В опрощаващото сърце на онзи анонимен пенсионер, който остави следния надпис върху пейката на автобусната спирка: „Скъпи съкварталци, поправих пейката за пореден път, защото ви обичам”. Това е моята и Вашата България, която държим в сърцата си и която ни връща при себе си.
Надеждата ми е и във вас, читателите на InSpiro. Убеден съм, че вие, които четете това списание, сте извън всички, посочени по-горе категории. Вие сте европейци, каквито искам да бъдат всички българи. Вдъхновявайте околните ви за промяна! Вие сте оцелелият национален генетичен код, който ще спаси България. Можете да насърчите душата си, като започнете от филма на Клинт Истууд Гран Торино.
Какво още се случи до списване на броя:
- Откак бихме шута на онзи недодялан тюмбел, чийто интелект беше шлифован само с три удара на божествената секира, в нашите взаимоотношения с БЛС настъпиха нови времена. Д-р Божидар Нанев и екипът, който го наследи в БЛС, ни дават всички основания да бъдем по-оптимистични.
- Създадохме три нови клинични пътеки (интервенционална пулмология, плеврални изливи и нарушения на дишането по време на сън) и ги поставихме на масата на преговорите.
- Създадохме експертна група от пет представители на УС на БДББ, включваща председателя и националния консултант, която да участва в преговорите с НЗОК по НРД за 2010 г.
- Отидохме стъпка напред в подготовката на БДББ конгрес 2010.
- Имаме най-солидното досега участие на годишния конгрес на ERS във Виена. Не само с най-добре подготвения до момента български щанд, но и с приетата на конгреса научна продукция.
- Помогнахме за стопроцентова реимбурсация на инхалаторните комбинирани препарати (ИКС/ДДБА).
Бъдете здрави, любознателни, обичани и вдъхновени!
Пишете ми безразсъдно смело на: koro_55@vma.bg.
Коста Костов
* Игра на думи, съставна от spiro – дишам, издишам, жив съм, замислям, обзет съм от нещо, вдъхновен, вълнувам се и in-spirаtio – вдъхновение
Автор: Доц. Коста Костов, научен ръководител на медицински център InSpiro, главен редактор на списание InSpiro.
