„Народът ни е добър като джудже,
но е противен с липсата на вълшебство.
Затова сме народ от малки хора.”
Румен Леонидов
(от книгата „Сляпа неделя”)
InSpiro*, колеги!
Социологичните анализи посочват, а и по лицата ни личи, че българите и през 2011 г. сме били най-болните, най-бедните и най-тъжните граждани на Европа. Тук не споменавам най-неграмотните, защото тази констатация касае нашите деца, а въпросът за децата ни е много болезнен, за да го отварям отново. Ние на Балканите „прокълнати” ли сме (както мисли Неманя Кустурица) или „самите сме нашето наказание” (думи на Марк Теренций, един от най-умните римляни)? Обречени ли сме на егоцентризъм, на социална нечувствителност и на безплодно колективно мълчание? Не че ги няма, но ерудираните и морални българи са скрити за политиката, науката, образованието и културата. Имаме много талантливи личности, но трудно изграждаме колектив, за да прикрием от другите собствената си посредственост. Не си пазим талантите. Вижте част от „пациентите” – министри, депутати, ректори и директори – и ще се съгласите, че някои страдат от хронична булемия за власт (синоним: кратофагия), която лекуват с бездушие. Народът загуби усет затова, кой да го поведе и обществената му ориентация заприличва на хаотичните движения на Браунови частици. Никой от „водачите” не спазва non ducor, duco (не ме водят, аз водя). Закопнели сме за безапелационни и морално извисени политагози – на гръцки politagogos означава “този, който води политика” в парламента, правителството, президентството, бизнеса. Време е да оттеглим доверието си от всеки политик, който не е “изпълнил своите палати с книги” – защото, ако има палати, няма книги; ако има книги, няма палати. Големият пример за политик с палати и с книги е цар Симеон Велики. Той е учил по каноните на пайдея в magna aula (великата зала) – Магнаурската школа на Императорския пандидактерион в Константинополис. Прeнесъл е културата по нашите земи и я направил златна. Вероятно сянката на такива като Симеон Велики е преследвала самоукия Ейбрахам Линкълн, за да напише при избора му в Конгреса, в официалната анкета срещу въпроса за образованието си краткото: „недостатъчно”.
В клетъчната патология има състояния, при които рецепторите за биологично активни вещества, например инсулин, се скриват под повърхността на клетките. В кръвта на тези хора циркулира достатъчно инсулин, но той няма как да се свърже със “скритите рецептори” и така не може да изяви ефекта си – поддържане на кръвната захар в нормални стойности. Затова човек се разболява от захарен диабет тип 2 – болест с тежки последствия, ако не се открие и лекува навреме. Когато в едно общество има “скриване” и действителен недостиг на ерудирани и етични хора, се появява синдромът на придобита интелектуална и етична недостатъчност – СПИЕН, който е не по-малко опасен от СПИН (синдром на придобита имунна недостатъчност). Тогава идват кризите в икономиката, образованието, здравеопазването, науката, културата, религията, спорта. Държавата боледува – гражданите й стават най-болните, най-бедните и най-тъжните хора, без надежда да дочакат своя Златен век.
Какво се случи през 2011 г. в България? Събудихме ли чувствителността на рецепторите си за род, родина, град, приятели, ум и подадене? Превъзмогнахме ли архифлексите на егоизма и агресията? Ако не възхищение, то поне показахме ли толерантност към таланта и постиженията на другите? Ако отговорите са негативни, през 2011 г. е продължило отдалечаването, следва – разделение, отчуждаване, накрая – разпад и духовна нищета. Нарушен е личният и социалният баланс – хомеостазата, увеличен е безпорядъкът – ентропията. Няма как да е иначе, защото важни за душевността и морала на нацията личности и институции ни предадоха. Изчезва доверието в политици, администрация, лечители, учители, учени – чувстваме сеомерзени от формалното и бездушно (убого) служене в църквата, която, качена в луксозни коли, отдавна се размина с народа си. От есето на Румен Леонидов „Умиване лицето на Богородица” научихме, че Светият синод отказал преди години на Йордан Радичков да кръщава в храм-паметника „Александър Невски“ 55 ромски сирачета от монтанското село Гаврил Геново, пожелали той да им е кръстник. Причината – трябвало да се плати по 50 лева за всяко дете, за да бъде разрешен ритуалът на свещеното кръщене. Цар дава, пъдар не дава!
Българинът изглежда щастлив, когато е нещастен. Ако няма причина за нещастие, ще се помъчи да открие. Щастието от нещастието на българина се изразява съвършено в “българското мрънкане”. Остатък от робството? Белег на измъчените народи? При никой народ класическият израз “как си?” не води до пълен анализ на историята на заболяванията, на семейното положение, на материалните затруднения и на сексуалните проблеми на запитания. Вербалният мазохизъм набългарина (както се изразява в мрънкането) е неизчерпаем, обилен и монотонен.
С мизериите, които си правим взаимно, за да не преуспеем пак взаимно, българите постоянно предизвикваме Съдбата. Ето повод да припомним написаното от покойния Дончо Цончев в „Серум от болезнения вик”, че „Титаник“ се е разцепил на две при удара с айсберга точно на мястото, където било изписано с метър големи букви: Няма бог и самият Исус не може да ни потопи. Малко преди последния си концерт и Джон Ленън произнася за вестник „Ивнинг Стандарт“ съдбовните думи: „Сега ние сме по-известни от Исус.” И беше надупчен смъртоносно от лудия Чапмън.
Много са предизвикателствата на съдбата и те ще стават повече, ако загубим душите си.
- Светът вече не може да диша – написа един от нас (К.К.) преди време в сп. InSpiro.
- Светът вече остава без душа – каза професор Георги Попов – най-варненският психиатър в света.
- Въздух за душата – отговорихме ние. През 2012 г. на Световния ден на психометрията ще бъде измерeн духовният капацитет на българите.
Пишете ни разумно смело и трогателно сантиментално на: koro_55@vma.bg
Коста Костов
Георги Чалдъков
Декември 2011
* Игра на думи, съставна от spiro – дишам, издишам, жив съм, замислям, обзет съм от нещо, вдъхновен, вълнувам се и in-spirаtio – вдъхновение
Автор: Доц. Коста Костов, научен ръководител на медицински център InSpiro, главен редактор на списание InSpiro.
