„Най-високия писък
Най-високия писък?
Още не е измислен…
Затова – /не дай си, Боже/ -
Най-високия писък е
Д а о н е м е е ш!
ДА ОНЕМЕЕШ!!!”
14.12. 2004
Константин Павлов
InSpiro*, колеги!
Вдъхновено, умно, живо и сърцато!
Няма житейска идилия без няколко капки лъжа, казваше покойният вече Дончо Цончев. Влезе в парламента мъж и излезе от него достойно, като малцина, които не допуснаха да ги хване сюргюна на Величията. Като изпуснеше змейовете, те бягаха или в гората, или в кръчмата, или в най-добрия случай лягаха на белия лист. Бяхме се сприятелили в кратък период от време и имахме общи приятели. Беше мъжкар, макар мнозина да го упрекваха за политическите му пристрастия, демонстрирани така явно в края на живота му. Принадлежеше на друго време, но беше неоспорим в писането. Той остава Големият Майстор на Малкия разказ. Някои предубедени не го четяха и така ще останат слепи и неуки за понятието „добър разказ”. Дончо беше суетен като всеки творец, но незлоблив и приветлив, мек и толерантен. Такъв го познавах. Дончо имаше талант, различен от таланта на някои графомани-парвенюта, които обграждаха живота му и чиито единствени писачески умения се свеждат до описване на въртеливите движения на задниците на младите поетеси, както пише Христо Стоянов. Дончо беше от тези, които можеха да те държат на масата около себе си с часове, които да изтекат без да усетиш времето. „Лъжеше” красиво. Казваше, че удоволствието от живота е самото живеене и недоволството от него. Имаше прости отговори на сложни въпроси. В онази част от живота му, в която го познавах, беше човек с отворени обятия. Завеща ни призива „Обичайте се”. Така, както пише д-р Чалдъков за гръцкото ΑΓΑΠΩ (aгапо), което означава “обичам” – от А (aлфа) до Ω (омега), от първата до последната буква на гръцката азбука, от началото до края се обичайте… Сбогом, Дончо. След себе си оставяш една самонадеяна, арогантна и със съмнителен морал българска интелигенция, която ще мери пенсионните си заслуги по височината и броя на натрупаните едно върху друго творения. Бедни ми Вежди. Каква ли височина ще наберат книгите на Христо Фотев, Коста Павлов, Борис Христов и Атанас Далчев. А Ботев, Яворов и Дебелянов – за тях каква ли пенсия ще бъде отредена с тези няколко сантиметра книги при висините, достигнати от бутафорните писачи, чиито книги се появяваха като мехури при уртикария. Помните ли някои от естрадните ни недоразумения, които ще се наредят на опашката за пенсия. Тези, които биеха по тъпанчетата ни години наред без да ни питат. На тях пенсия без бой не давам. Защото всички те, с няколко малки изключения, пееха без да пресичат „непрекъснатата априлска линия”, както би написал Христо Стоянов. Найлицемерните съвременни държавни слагачи „хленчат, че държавата не се грижи за тях, а ще я оглозгат просната върху шведска маса с хрупкава кожичка и лимонов резен в устата” (Христо Стоянов). Като тези жалки наши естрадни звезди, сполучливо наречени от д-р Чалдъков „чочарки на демокрацията”, повечето от които бяха натрапени „любимци” на народа, защото нямаше други, на които беше позволено да бъдат такива. Като сложиш настрана Лили, Щурците и ФСБ повечето от естрадните ни „величия” и за боб не ставаха, а сега искат Ордена на милостинята. Пееха тра-ла-ла естрадна чалга. Вместо да бъдат наказани затова, че не са се осигурявали, както всеки българин го е правил, те хукнаха да просят пенсии и политическите парвенюта ги обслужват в претенциите им. Пред закона всички трябва да сме равни без разлика на професията, която всеки е длъжен да работи от сърце и творчески. И дърводелецът е творец, когато влага сърце и вдъхновение в работата си.
Българите живеем с фалшиви митове. Даваме луди пари, за да създаваме митове. Колкото по-натруфени и бляскави, толкова по-добре. Да показваш на 200-300 билборда из цялата страна един зализан и натопорчен български лекар, приличащ на барман, устремил се към незаслужена световна известност, си е нагъл опит за натрапване на мит. Едно сравнително неизвестно иначе на лекарската гилдия лице, което внушава, че ще ти направи великолепни цици от висналия ти задник е превърнат в Национално величие. Такъв беше и случаят с нашите естрадни „звезди”. Показваш някого 100 пъти на екрана на националната телевизия и успешно се справяш с партийната задача да убедиш баба Кица и дядо Станой, че това е изключителен екземпляр от световна величина. Каква гавра с труда на хиляди други български лекари, които поради липса на мангизи за билбордове ще останат в канавката да чакат следващия гуру на реформата. Ако това не е лош вкус, кое е? Може би поредният напън на Задръстената от запек българска здравна реформа, която ни предлага поредната порция здравни „дупета” с примамлив мирис на помийна яма. Вместо да се гради вертикално разпределение на приоритети от по-ниско квалифицирани към по-високо квалифицирани звена, в здравната ни реформа се въртят хоризонтални пируети от куци здравни акробати. Всички вече ще работим всичко, само дето ще е по-малко работата, а пациентите и болестите същите, даже и повече. Ще крием пак здравните проблеми по рафтовете в разфасовка на евтини „дупета”. Мотивирано бездействие и открита лъжа за реформа. Да държиш българските медици вече две десетилетия в нищета и унижения е чиста проба геноцид на съсловието. Повечето български лекари и медицински сестри ще продължат да изпълняват функции на лабораторни плъхове за нескопосани здравни системи, а някои здравни корифеи, облагодетелствани от недодяланата система, ще продължат да се тупат по тумбака и да се ояждат като попско дете по Задушница. Българската здравна реформа прилича на порно-клип, направен от нескопосан воайор-ексхибиционист. Възбужда само извратеняците. Но, както пише хитрецът Кеворкян, който винаги си е мислил, че е яйцето преди кокошката – „и най-задръстения задник не можеш да държиш безкрайно в клозета”. Българските лекари не са най-добрите в света, но смело мога да кажа, болшинството от тях (без тези с 50-60 000 лв заплата) са найунизените професионалисти в собствената им държава, третираща ги като санитарна прислуга. И понеже българската интелигенция, вместо да въстане срещу подобни унижения, мълчи, киселее и ферментира в помийната яма на нескопосаното си блюдолизане, медиците на България бягат в чужбина. Недостигът на критична към злините и простотиите българска интелигенция прави възможно повечето от написаното и казаното по българските медии да има вкус и мирис на оцет. Някои литературни величия биха копали по-успешно тикви с перото, с което пишат небивалиците си. Всички онези, които днес се държат като духовни бащи на нацията, живеят, за да пълнят устите си, а душите им остават празни. За такива наши „воеводи” Дончо Цончев казваше – „те са или от затвора, или са за затвора”.
Смисълът на този брой намерихме в НАЙСЪВРЕМЕННОТО, което гост-редакторът на броя Милена Енчева събра за вас от необятните полета на интервенционалната пулмология. Макар и дама, тя успешно се справи с тази типично мъжка задача и доказва, че дори и без финансовата подкрепа на МЗ и Здравна каса, в България успяваме да следваме съвременните посоки в бронхологията.
Какво още се случи до отпечатване на броя:
- Конгресът на ERS в Барселона, където над 100 български пулмолози се чувствуваха европейци повече от всякога – около 20 научни съобщения с участие на всички университетски пулмологични звена (София, Пловдив, Варна, Плевен, Стара Загора), включително и болница „Токуда”. За първи път двама членове на БДББ (Коста Костов и Дани Петров) модерираха научни сесии на ERS конгрес. Все повече български пулмолози биват разпознавани от големите имена и дискутират с тях в кулоарите на конгреса. Българският щанд в зоната, определена за националните респираторни дружества (World village), беше един от най-привлекателните и най-информативните.
- Чевстването на 105-годишнината на първата в България и на Балканския полуостров Специализирана белодробна болница в Троян. На перфектно организираното тържество колективът на д-р Цветомила Дудевска демонстрира, че добра белодробна медицина може да се работи сърцато и професионално и извън големите центрове. Благодарим и за гостоприемството и часовете, които имахме удоволствие да споделим с колегите в Троян. От името на всички български пулмолози – ЧЕСТИТО!
Бъдете здрави, любознателни, обичани и вдъхновени!
Пишете ми безразсъдно смело на: koro_55@vma.bg
Коста Костов
септември 2010
* Игра на думи, съставна от spiro – дишам, издишам, жив съм, замислям,
обзет съм от нещо, вдъхновен, вълнувам се и in-spirаtio – вдъхновение
Автор: Доц. Коста Костов, научен ръководител на медицински център InSpiro, главен редактор на списание InSpiro.
