Предисловие – Брой № 1(5) / март 2009, Атипични белодробни инфексии

„Искам съседа, който се прави
на глух, да възвърне слуха си.
Искам да върже своите пръсти
крадецът, сърце да си купи пазачът.
Искам да капна от мойте сълзи
в окото, което ръждясва.
… Искам от смях да умре и от гъдел
този, който умира от скука.
…Искам на всички заспали да кажа,
че има време да се наспиме…

Борис Христов
Вечерен тромпет (1979)

InSpiro*, колеги!

Вдъхновено, умно, живо и сърцато!

Атипичните инфекции станаха повод да подипля темата атипични хора. Това са инвазивни вътреклетъчни, които убиват всяка ДНК-наченка на морал и съвест. Дали са агентите Митко, Алберто, Манчо или друг примитив на човешката чест, заради метана, който те отделят при всеки напън да се изкарат невинни или герои, общественото ни пространство „ухае на канализация”. Натрапват ни извратени образи на човешко достойнство и мъжество, които вонят на скункс (семейство порови). В ония времена, когато да слушаш Бийтълс беше буржоазен уклон, a да четеш и коментираш Солженицин беше престъпление, тези „титани” на морала са били „полезни” на обществото, като са слухтели под масата и са трупали сланина и камби за зимата. Такива морални мутации са ми най-любими за изследване на положителния ефект на лечебния комплекс от бой, глад и стригане. Не знам как тези безсъвестни типове гледат в очите децата си и как ги прегръщат? За такива бездарници на човешката чест Коста Павлов беше написал: Геният е несъвършен, бездарието е по-близо до абсолюта. Общественото търпение към подобни отклонения от човешкото достойнство доказва, че народът ни не е оцелял или е оцелял с тежки душевни последствия и кокоши трън на петата. Общество, което позволява нагли чехълчета и еуглени да си показват мутрите по медии и да ни учат на морал, трябва да си направи клизма, за да не се одриска отново пред вратите на еврофондовете.

В България всеки, мислещ се за обществен фактор, се упражнява в тъпоумие и тепегьозлък. Поради тази причина истински стойностните хора, които говорят тихо и мъдро, редуцирани до интелектуално свръхмалцинство, не могат да се доберат до ушите ни. Отвсякъде ни заливат умопомрачителни изказвания на деграданти и бивши величия, които са учили хората на морал, а всъщност са се упражнявали върху душите им. Подобни духовни прегрешения към цял един народ се героизират безпардонно. Интелектуалците на България, в това число и българските лекари, слушат нескопосаните фрази на хора, наричащи се елит, за който великолепните стихотворения Графика, Кълвач или Вечерен тромпет на Борис Христов са имена на арии (защото не знаят, че това име принадлежи не само на гениалния бас, но и на един изтънчен български поет), а Железният светилник мислят за име на фолк-кръчма. На този псевдоелит, като му кажеш Персифедрон, започва да се оглежда, безнадеждно мислейки, че става въпрос за представител на валутния борд или хапче за цирей. Такива хора не могат да нарисуват дори една овца или змия, да не говорим, че не са опитомили дори една лисичка. За тях красотата е руса, силно гримирана, гърдата фолкфурия, откровено тъпа, с неопределена сексуалност и съмнителна репутация. При тези същите псевдоинтелектуалци, които помнят пократко от огледало, мислите се движат еднакво бавно, защото скоростта при преминаване през вакуум е винаги една и съща.

При тази деградация на обществения морал и дух са жалки някои опити българските медици да бъдат поставени в челото на корупционните скандали. Направо е гротескно при тази ширеща се държавна корупция за милиони да правят показни акции за арестуване на лекари, като че ли са углавни престъпници. Нека бъдат отстранявани от работа и уволнявани, но не и третирани като най-вредни за обществото. Следващия път сигурно ще изпратят жандармерия за залавянето им, а това травмира цялото общество и всява недоверие към цялата медицинска общност. Заявявам категорично, че българските медици в огромната си част са спонсори на тази държава, защото работят без остойностяване на труда им според сбърканата парадигма, наречена клинични пътеки. Всеки български лекар, работещ професионално и отговорно със сърце, душа и морал, не трябва да се срамува и трябва да продължава да си иска полагащото му се достойно възнаграждение. При този ширещ се държавен рекет на всички нива само нас, медиците, ни е срам и страх да си вземем оставените на бюрото ни с благодарност двайсет лева, най-малкото, което ни се полага за всяка година професионална квалификация и безсънни нощи. Всекидневно и от години въртим едно и също – прегледани на вересия пациенти, достойна работа за недостойно възнаграждение, унизени и оскърбени от общественото безхаберие за важността на мисията ни. Не смеем да кажем дай. А ние също имаме деца, семейства, телесни и душевни необходимости, дом. Работим за лудо.

В тази държава трябва да има един нарочно определен министър, който непрекъснато да проверява за луди в отбора, защото май само такива ще останат да работят за нея. В България действа закон с непреходна сила: колкото повече нещата се променят, толкова повече остават същите. Този закон служи на духовните ръкоблюдци, за да си го ползват за свирка срещу глухи акули. Абсурдно е като концерт на Ролингстоунс с Кичка Бодурова или Азис. Колкото повече, толкова повече ми е жал за тази блага земя, в която мръсотията и простащината ни газят като акне. Трябва да си много специален талант, за да не те хване срам за страната на изтънчената шуро-баджанащина и научния хермафродитизъм. Зациклили сме го като напращяла девойка, на която ù се ще като за последно, ама тате не дава. Милата ни татковина прилича на картоф, който е поникнал вместо красивата роза, посята някога от нашите прадеди. Заради този картоф Творецът, който ни гледа, ни е осъдил като вещици!

Ако същият този Творец ме включи в библейска тройка, ще закрия тази държава на разорани улици, бездомни кучета, лошо облечени и съмнително ухаещи грубияни и ще впрегна цялото си мъжко либидо, ще си наторя семето с настъргани моркови, ще оплодя някоя държава като Германия и ще създам наново и отначало България. Като се появят първите прилични филизи, ще ги науча всеки ден да започват с думите на Джон Кенеди: Не питайте какво може да ви даде тази страна, а се попитайте какво вие може да ù дадете.

В този брой ни гостуват:

• Явор Иванов с поглед върху хламидийната пневмония;
• Камен Янков с най-новото за микоплазмената пневмония;
• Пламен Павлов ще се развихри в темата легионелоза;
• Ани Торосян ще докаже, че дори когато за дамите остава най-неудобната тема, те се справят с нея блестящо – Q-треска;
• Тодор Попов знае какви са взаимоотношенията между атипичите инфекции и бронхиалната хиперреактивност и очакваме да ни отвори за тях;
• старозагорската школа показва привлекателното си лице чрез една не особено привлекателна за общата практика тема – нетуберкулозни микобактериози; няма по-сигурен начин да се удавиш в дълбоките води на мозъчните си стомахчета от залавянето с тази каба-тема, но Ваня Илиева нагази в нея, без да я бутаме.
• Има и изненади, които ще ви вдъхновят. Като U2!

Какво още се случи до списването на броя:

• Взехме решение следващият конгрес на БДББ през 2010 г. да се състои пак в Пловдив от 03 до 06 юни. Майните ще имат отново честта да ни се радват цели четири дни.
• Отново се изложихме като европейци и не можахме да понесем метафората в изображението на България върху пано на Европейския парламент в Брюксел. Не сме били кенеф, било унизително и невярно. Кое е вярно, бе, братя и сестри, българи! Да не сме парфюмерията на Европа. Погледнете какви сме калпави стопани и как се грижим за общото. Ако имам на разположение само една грозна метафора и ме накарат да избера една европейска страна, за да ù я лепна, нямам друг избор освен обичната ми татковина. Както беше казал Аристотел: Платон ми е скъп, но истината ми е по-скъпа.
• Бутнахме най-сетне от трона онзи с голямото шкембе и изкривената вратовръзка. Да ходи на петролни бани, за да измие срама от неговите идиотщини, който носехме всички.

Бъдете здрави, еротични, любознателни, обичани и вдъхновени!
Пишете ми безразсъдно смело на: koro_55@vma.bg

Коста Костов

* Игра на думи, съставна от spiro – дишам, издишам, жив съм, замислям,
обзет съм от нещо, вдъхновен, вълнувам се и in-spirаtio – вдъхновение.

Автор: Доц. Коста Костов, научен ръководител на медицински център InSpiro, главен редактор на списание InSpiro.