„Тъй както котката, подушила гнездото,
безшумно по корем нагоре се изнизва,
аз изкачих дървото на живота –
видях, че няма нищо на върха, и слизам.”
Борис Христов
„Христова възраст”
InSpiro*, колеги!
Вдъхновено, умно, живо и сърцато! Понеже ми стана навик да пиша критично и с добра доза песимизъм за България и българите, в този брой ще направя малък опит да понапудря малко иронията си, за да е по-сладка. Това, което знам със сигурност, е, че всичко около нас щеше да бъде по-поносимо, ако беше създадено от бургазлия на 300 мл троянска сливова.
Ето първата пудра. Начинът, по който българите си плащаме таксито. Дори да го кара най-върлият мърляч, българинът е готов винаги, дори бит и напсуван, да му даде някой кинти бакшиш – колкото да не го вземат за простак и невъзпитан. Докато „бакшишите” дерат ежедневно по няколко български кожи, един прекаран през такси-мелачката грък се оказа по-тарикат от нас и се оплака на българските институции, че са му взели 100 лева за 2 километра. А като пресметнеш разликата в нашите заплати и тези на гърците, излиза, че той си е направо на далавера. Има ли някой да поспори, че ние, българите, сме благи души. Имаше ли кой да ни чуе, като плакахме на Кулата, когато гърците спираха неколкократно движението по границата. Както се казва, един българин може да излезе на сто гърци, но не можеш събра сто българина да се изпречат на един единствен грък. Хвала на търпението ни.
Второ напудряне. Българските ученици са на 46 място по грамотност от 65 страни в света. Ако това не е успех, здраве. Имаме същото ниво на грамотност както Уругвай, Тринидад и Тобаго, Тайланд и Мексико. Не си спомням да сме падали по-ниско. В Европа сме едва предпоследни, малко по-добре от Румъния, но като имаш предвид броя на мургавите тарикати в Румъния, сме относително по-зле. Момчетата ни имат цели 52% четивна грамотност. Яко. Само 2% над полуграмотните. Това е плодът на разрушителната политика в образованието. Как да не признаем опростачването и духовното пропадане на българите, които знаят с кого спи Коцето, колко са големи циците на Андреа и се чудят Пенчо ли е бащата на Славейков или Петко. Това започва от краха в образованието на децата ни, което е най-неоспоримият факт след провала на здравната реформа.
Трета баданарка. Неунищожими сме. Като хламидия трахоматис сме. В най-лошия случай инатът ни е като на ингвинална микоза при африкански овчар извън дъждовния сезон. Даже да ни присвоят половината пари от здравната каса, пак ще оживеем. И няма дума да кажем. Като партизанина Антон сме онемели. Хепатит ще ни мори, жажда и дрисък, но няма да охнем, няма да си дадем парите от касата и ще ги кътаме за черни дни, когато и последният българин ще зине паст за вода и коматче хляб. Може да ги дадем, за да ни побаят в Брюксел, но за здраве – никога. Така ще си запазим челните места по инфлационен индекс, но няма да се дадем на мамалигите да ни изпреварят по пътя към Европа.
Още един добър пример за голяма пудра. Карбовски, който беше интересен писач, стана лъскач на бастуни. Говори на „ти” с премиера, репетира словесни кавали с гостите си и бърка октавите, просвирвайки като не случил се хроникьор на прехода. Така пошло имитира Лари Кинг, че дори не докарва тирантите му. Той е едно от най-разочароващите потвърждения на думите на Буров, че „угодничеството, нагаждачеството са най-ярките национални черти на българската интелигенция.”** На 19 февруари, в деня на обесването на Левски, в предаването „Отечествен фронт” Карбовски излъчи репортаж за мъртвороденото в горнооряховската болница и обеси последния доверчив плъх, който го считаше за почтен и морален. Към моралното разочарование с името Карбовски се отнасям като към слънчево затъмнение – интересен ми е, но не го желая повече от веднъж на 10 години.
Карбовски е повод за един наистина вдъхновяващ лекарите пример. Горнооряховското „стори” с мъртвороденото бебе ухае на манджа, подправена със запъртък. Прибързаното обвинение в организиран опит за убийство на новородено инжектира дрога във вените на мизерния ни живот и наостри мозъчните гънки на пишманжурналисти. Лекарите бяха наречени простаци, заради начина, по който си говореха. Ако сложиш едно се-ре-се в който и да е служебен офис, ще чуеш не по-малко екзотични думи, но дори и звуци… В България често се случва да се насадиш на пачите яйца, които си положил сам в полога. Точно така се излюпиха запъртъците от някои други подслушвания и всички разбрахме, че езикът на някои държавни мъже е далеч по-просташки от този на лекарите. Това има само едно послание: простащината е езиков код, който можеш да ползваш само, ако си на висока държавна служба. Понеже имаме достатъчно количество агресивни простаци, очевидно имат всички шансове за добра държавна кариера, стига да се явят в шоу с призив „Кой е по-простак от мен”. В България печеливша е винаги тройната комбина(али)ция, според „политическия речник” на Исак Паси, който ни завеща следната формула: Тъпокрация (власт на простаците) + Клептокрация (власт на крадците) + Простокрация (власт на простаците) = Българска демокрация. От тази „се-ресе”-история с подслушванията остана впечатлението, че някои властимащи забравят добрите си маниери в нужника на властта. Затова същите трябва да бъдат събрани в един РАБФАК с преспиване, където да бъдат обучавани с логопед и филолог в ежедневен фонетичен и синтактичен разбор на телефонните им разговори, а вечер преди сън да им четат на глас като в евангелистка църква „Мечо пух”, „Малкият принц” и други подобни „детски” книжки като форма на насилствено имплантиране (за някои ще е направо трансплантиране!) на езикова и мисловна култура. Ползите ще бъдат няколко: 1/ ще научат правоговор; 2/ ще спрат да си говорят с евфемизми и ще научат красиви метафори, които могат да ползват в разговорите си; 3/ ще се уверят сами, че на някои по-грамотни българи им е необходим преводач, за да може да ги разбере. Моето лично негодувание към случилото се е, че повечето медии не знаят на кой свят и в кой век се намират и вместо да поправят неграмотното писане по титулните си страници, се занимават с простотии. Време е със закон да отменят ползването на пълния член, защото за някои „авторитетни” ежедневници пълният член е напълно изпразнен и го ползват по-рядко отколкото манаф презерватив. Ако имаха повече професионален морал, щяха да се заемат с очевадното. Вместо да тълкуват повърхностно смисъла на казаното, можеха да се съсродоточат върху това КАКВИ ДУМИ СА КАЗАНИ. Когато ползваш ДУМИ изровени от бунището в Суходол, не можеш да кажеш нищо смислено. Когато си призван от народа да му служиш, не можеш да си позволяваш да говориш така дори и на кокошките в курника. А българското общество гледа, слуша и се държи като СТАДО Е-ГЕ-НЕ-ТА. Всъщност българското овч-ество никога не се е интересувало от същинските неща, от казаните думи, за да не дразни властимащите. Това важи и за медиите, които питат за размера на нечии цици, а не за размера на личното си овчедушие. Гледаме си „Пълна лудница”, а не съзнаваме, че живеем в нея. Захласваме се по тъпизмите на Иван и Андрей, а не се вглеждаме в кофата за боклук пред входа ни, където стърчат крачетата на поредното убито бебе. Както пише Калина Андролова „Колкото по-скопена нация, толкова по-брутално битие. Бой и кюфтета, това е. И парното неплатено.” Онова, което е казал банкерът Атанас Буров, в една друга България, важи и за сегашната: „на българина всичко трябва да му се дава отмерено и никога да не му се плаща много високо. Защото като забогатее, той се забравя. Удря го на грабеж, разгул, разврат, покер. Става злобен и завистлив. Губи човешки образ. За него няма нищо свято на този свят. Парите отприщват пороците му, слабостите и злобата му. Българинът с пари се смята за по-умен от този, който ги няма.” ** Не е бил много щедър към манталитета на българина Буров. И аз не успявам, въпреки че се напрягам. Толкова ме е срам от тези, които са яхнали България, че в омерзението си гледам безпомощно, както Бенковски е гледал горящото Панагюрище, и подобно нему ми иде да кажа: „Ние си свършихме работата, да дойде някой по-читав да я довърши и изгради нова България”.*** Николай Заяков добре го е написал: „Давам мили и драги, за немили-недраги”.
Но да се върна на горнооряховските гинеколози. Пообърканите лекари не успяха да ни убедят с нескопосаното си говорене, че са гордост на гилдията, но пък без особени усилия убедиха съда, че са невинни в обвиненията за групово убийство на дете. На тях, обаче, няма да им простят, че не си признаха без бой, че са убийци. Ще ги гонят до дупка. И в това е драмата на примитивната здравна култура на българите, които вместо да защитят своите лекари (учители и пр.), ги оставят да бъдат оглозгани от медиите и насилствено деморализирани.
А сега горчивата поанта на деморализацията. Маркес написа в предсмъртните си послания до хората: „Вероятно не бих казвал всичко, което мисля, но определено бих мислил всичко, което казвам.” Време е да казваме и пишем повече от това, което мислим, защото България е пълна с погубители на души. Предателите са на всяка крачка (прочети за съдбата на Н. Ракитин на стр. 63). Тези, които продават умствената си карантия на продажни медии. Страна, в която чалга-съвести и узрели за онождане мозъци са звезди. Страна на оксиморони и евфемизми. Употребяваме ги в общественото пространство вместо вазелин и така по-лесно понасяме болката, посадила се в задния двор на гражданската ни съвест. Такъв вазелин е станало съчетанието „чест” и „политик”. Ако се появи политик с чест, ще го пипаме всички за късмет. Някои български оксиморони не спират да разхождат гузната си съвест по всички медии. Като един безподобен обществен евфемизъм, на когото е дадено веднъж седмично място във всекидневник с фолк-репутация, за да размазва мутрите на онези, които не са му симпатични. Не би било толкова страшно, ако не беше име с обществен отзвук и добро перо. Когато качиш на ринга двама боксьори, но нахлузиш ръкавици само на единия, можеш да гледаш само сеир. Лесно е да нахлузиш чисти ръкавички като примадона и да точиш чикийката си върху всеки, който те дразни, особено ако е лекар. Съдебните решения никога не са достатъчни да убедят един обществен оксиморон, чийто „морал не фигурира в същата ведомост, в която фигурира и талантът му” на публицист. Такива моралисти си купуват честта с точки от OMV. Иначе са на една съвест разстояние от моето признание, че в България е останал поне един достоен българин, който да раздава правда в медиите. Както е казал Алеко Константинов, най за окайване е да се разочароваш в силата на честността. Затова трябва да престанем да хрупаме обществени евфемизми – Янета, Митаци, Трактори, Царе, Глави, Мутри, Очи, Джолани, Карантия и пр. и да отидем по-далеч от дърводелския маниер да ползваме мека шкурка вместо тесла и трион за предателите от българския обществен и политически живот. Те ми напомнят за онзи руски виц, в който двама руснаци си говорят и единият, който иска да влезе в комунистическата партия (КП), казва: „ Я хочу в КП”. Другият уточнява: „Наверно хочеш сказать – КПСС?”. Първият отговаря: „Нет, я в СС уже был. Сейчас хочу в КП!”. На всички, които с предателство и политически цинизъм катерят властта, искам да припомня казаното от Г.Г. Маркес: „Научих, че всеки иска да живее на върха на планината, забравяйки, че единственото, което има значение, е как се катерим.”
Друг един оксиморон е нашият БЛС, който пък ми напомня за емблематичната абревиатура от близкото минало – АБПФК (нещо като да лапаш с предимство на правоимащ, без да се напъваш много за хляба си). Самото съчетание някак си оксиморончва ухото ми. БЛС е български, но не съвсем лекарски съюз, а самодоволно и самодостатъчно политбюро. Не е лекарски, защото не разбирам чии интереси защитава? А, че е политбюро, е очевадно за всички пулмолози, на чийто гръб и без да ги питат бе подписан Националният рамков договор за 2011 г. Ето подходящ евфемизъм: БЛС е нещо като Вучето, Гената Минчев или Златка. Много пара в свирката, много визия, много обществени ефекти, празнословие и мармалад. На всички, които искат да управляват нас, лекарите, или държавата, е време да припомня един факт: Ейбрахам Линкълн е бил самоук, обогатил своя ум с образците на истинската култура и нарочните контакти с по-умни и по-образовани от него – певци и поети. Баща му е бил неграмотен дърводелец, а майка му със скромна биография, но е подхранвал душата и ума си със същественото. У нас е обратното – бащата с университетско образование, а синът – образован дърводелец. През целия си живот Линкълн не е посещавал училище, дори и една година. Когато бил избран в Конгреса, при попълване на официалната анкета, срещу въпроса относно образованието си отговорил кратко: „Недостатъчно”. Ако работата на БЛС в полза на българския лекар беше също толкова недостатъчна, колкото образованието на Линкълн, всеки ден щях да паля свещ за здравето на Райчинов. Когато мислех, че ще ни просветне, ако се отървем от онова недоразумение Кехайов, не бях стигнал до мъдростта, че едно нещо е по-добре да свърши, отколкото да започва пак отначало. Така пише в мъдрата „Книга на Еклисиаст”, чието послание, може да служи за слоган на днешния БЛС: „Суета на суетите – всичко е суета”!
Искам да затворя темата на това предисловие с цитат на Атанас Буров: „Политиката има свои закони. Тя не търпи интелигентните на трона си. Тя иска полуинтелигентни. Полудипломати, полуполитици. Тя иска сурови мъже, с тежки юмруци. В политиката важна е маскировката, а не същността. Кой ти ебава днес същността. Света го движат не политиците, а парите.” **
Оставям на тези, които днес мислят различно от Буров, да се осмелят и ми пишат. Точно на тях ще припомня: „Никой няма да си спомня за вас, ако криете мислите си. Наложете си и ги изразете.” (Г.Г. Маркес).
Сега за смисъла на този брой.
Поканил съм за гост-редактор д-р Васил Велчев, интервенционален воевода от висша класа и с бургаска закалка. Надеждите ми са той да освети тъмните страни на тайнството, наречено белодробен тромбемболизъм.
Какво още се случи до отпечатване на броя:
- В сайта на НЗОК излязоха новите методически указания за диагноза и лечение на болните с пулмонална хипертония. Същите са изготвени от група кардиолози без участието на експерти от БДББ и при незачитане на европейските тенденции и консенсуси по проблема. Този документ за пореден път показа, че българските пулмолози са набрали достатъчно интелектуален потенциал, за да не следват подобни самоделки и да се противопоставят на политиката на безкритично и безропотно следване на институционални инструкции и препоръки.
В няколко правителствени институции беше изпратено протестно писмо на УС на БДББ, в което бяха изложени нашите аргументи срещу финансовите ограничения на клинична пътека №98 и аргументираните ни искания за въвеждане в практиката на нова интервенционална клинична пътека, каквато имат други терапевтични специалности. След 2 месеца чакане получихме само два формални отговора – от МЗ и НЗОК. На БЛС явно му трябва още година време за отговор. - УС на БДББ на свое заседание изрази категоричното становище на дружеството за необходимостта от създаване на национален клиничен център за лечение на болни с кистична фиброза (муковисцидоза).
- УС на БДББ избра нов Организационен комитет (ОК) за своя четвърти конгрес, който ще се състои през м. юни 2012 в обичайното пулмологично средище – Новотел Пловдив. Председател на ОК е доц. Огнян Георгиев, а председател на Научния комитет е доц. Даниела Петрова.
- • Смениха епископа на Троянския манастир. Нашето отношение по случая ние отразихме в критичните си бележки в бр. 4/2010 г.
Бъдете здрави, любознателни, обичани и вдъхновени!
Пишете ми безразсъдно смело на: koro_55@vma.bg
март 2011
Коста Костов
** Фрагменти от „Срещи с Буров”, Михаил Топалов- Памукчиев. Издателска къща „Интерпрес 67”
*** „Ние си свършихме работата, да дойде Русия, да я довърши” (Г. Бенковски)
Автор: Доц. Коста Костов, научен ръководител на медицински център InSpiro, главен редактор на списание InSpiro.
