Посланици на каузата

Брой № 1 (49) / февруари 2019, Въздухът, който дишаме

Което не те убива, те прави по-силен.

 

Това е мъдрост, устояла на времето и успокоително повтаряна като заклинание при всяка индивидуална или колективна опасност. Ултимативната цел на всеки един от нас е задължително да остане жив (в разумен период от време), защото животът, казват, е нещо, преизпълнено с различни възможности.

 

Сред шайката „тихи убийци“, отнемащи задълго комфорта на цели групи възрастово и социално уязвими хора, се нарежда замърсяването на въздуха. В някои страни и конкретни градове от света влошеното качество на атмосферния въздух не просто се е намърдало сред шайката „злосторници“, а ги предвожда. Ние сме „съдията“, „защитата“ и „обвинението“ в това дело, но щом собственоръчно сме напакостили, собственоръчно ще трябва и да си „почистим“. Змията, захапала опашката си, която в древните митологии е символизирала баланса на силите в света, в наши дни все повече отпуска захапката. А падне ли опашката, са казали древните, ще настъпят катаклизми.

 

Балансът трябва да бъде възстановен.

 

Един от любимите ни литературни герои например е добрият войник Швейк. Когато лекарската комисия, събрала се да оцени психическото му здраве, изисква от него да направи пет крачки напред, прави десет. На въпроса „Но защо десет!?“ отговоря с по детски наивното: „Не съм за някакви си пет крачки“. Това, вярваме, е правилният начин, по който всеки от нас да постъпва. „Не съм за някакви си пет крачки“ трябва да стане верую на цялото ни поколение заклети потребители на блага, а енергията, която влагаме за разрешаването на проблема, да е не по-малко от двойна.

 

Срещу 11-те милиона автомобили в света, произведени така, че да „мамят“ тестовете за замърсяване на въздуха, трябва да предоставим 22 милиона идеи за подобряване качеството на атмосферния въздух.

 

Така можем да спасим 11-те живота, които по статистика биват всекидневно застрашени заради влошеното качество на атмосферния въздух.

 

Някои артисти, архитекти и общественици вече направиха своите десет крачки.

 

Ето част от най-хубавите им идеи.

 

МАЙКЪЛ ПИНСКИ, британски артист

 

За да привлече общественото внимание към проблема с околната среда, британският артист Майкъл Пински създаде пет взаимосвързани геодезични купола, наречени Pollution Pods (Сн. 1) или „шлюзове на замърсяването“, които позволяваха на минувачите в британската столица да изпробват лично качеството на въздуха в няколко големи световни града, известни с високите си нива на замърсяване – Пекин, Сао Пауло, Лондон и Ню Делхи, и да го сравнят с кристално чистия въздух на остров Татура в Норвегия, откъдето стартира проектът. Градовете са избрани заради различния тип замърсяване, на което са подложени, а инсталацията има за цел да промени осъзнаването на хората относно проблема.

 

 

Искам хората да се ангажират с проблема със замърсяването искрено и да започнат да оспорват общоприетата норма, че всеки трябва да живее в собствения си балон, консумирайки евтини стоки от Изтока“, казва самият Пински и предвижда инсталацията му да отпътува на световно турне, за да „осветли“ колкото се може повече хора относно сериозността на проблема.

 

ДАН РОЗЕГАРДЕ, холандски многопрофилен артист

 

Всичко започва преди няколко години, когато Дан Розегарде се озовава в Пекин пред мъгливата гледка, която прозорецът на хотелската му стая му предоставя. „Помислих си, че трябва да използваме творческо мислене, за да подобрим живота си, а не да чакаме на правителството и индустрията да се събудят. Това е ролята на художника – да излезе с нови предложения“, обяснява Розегарде и действително излиза с такова – идеята за така наречения Smog Free Project (Сн. 2), за който е създадена най-голямата вакуумна кула в света.

 

Предназначена да бъде инсталирана в обществените паркове на големи градове с въздух, далеч над допустимите норми на замърсяване, кулата вече е обиколила Нидерландия и Китай, а точно в този момент пречиства въздуха в полския град Краков. Всичко, което кулата прави, е да засмуква смог от върха и да изпуска пречистен въздух през шестте странично поставени отдушници. Използва електрическа енергия колкото за нуждите на малък бойлер, но за сметка на това пречиства по 30 000 кубични метра въздух на час. Уловените от въздуха частици смог пък се компресират в малки камъчета (всяко камъче се равнява на 1000 кубични метра пречистен въздух), които се използват за направата на колиета, пръстени и ръкавели.

 

И понеже колоезденето е вкоренено дълбоко в ДНК-то на всеки холандец, Розегарде работи и върху Smog Free велосипеди, които да поемат мръсен въздух, да го пречистват и да изпускат вече пречистения въздух в околната среда, осигурявайки на колоездача чиста и безопасна въздушна среда. „Живеем в свят, в който храним мечтите и надеждите си във виртуален облак от сървъри – дали ще e WeChat, Weibo, Twitter или Facebook, но физическият свят като че ли се срива около нас и почти никой не го е грижа за него“, казва Розегарде и е напълно прав.

 

КЕНГО КУМА, японски архитект

 

Както винаги, японците вървят здраво напред в технологиите. Те не са за някакви си пет, десет или дори петнайсет крачки. Доказателство е последната скулптура на японския архитект Кенго Кума (Сн. 3), който извежда оригами културата на съвсем друго ниво. Новото му скулптурно произведение, наречено “Breath/ng”, е много повече от красиво. Използвайки почти 1900 квадратни метра въздушно пречистваща материя, Кенго Кума създава сложна оригами скулптура. Инсталацията, изградена специално за Миланската седмица на дизайна през 2018, се състои от 120 ръчно сгънати панела, които се спускат от тавана, образувайки 7-метрова спирала в причудлива форма.

 

 

Скулптурата е способна да абсорбира замърсяване, равностойно на замърсяването, причинено от 90 000 автомобила, благодарение на активната сърцевина на тъканта, отделяща и абсорбираща замърсителите, като азотни и серни оксиди.

 

IKEA и ТОМ ДИКСЪН, британски дизайнер

 

През 2016 шведският мебелен гигант пусна в експлоатация хидропонна система (Сн. 4), чиято цел бе да улесни градските жители да отглеждат растения в своите тъмни и тесни апартаментчета. Явно това са били само първите няколко от онези допълнителни пет стъпки, с които IKEA възнамерява да допринесе за превръщането на закритото градско земеделие в… истинско. Шведската мебелна компания обяви и партньорството си с британския дизайнер Том Диксън за разработване на цяла серия от продукти, които ще насърчат отглеждането на растения в домовете ни.

 

 

Детайлите за това, как ще изглеждат съответните продукти, IKEA официално ще обяви на Chelsea Flower Show в Лондон през май тази година, а самите продукти ще видим в магазините до 2021.

 

СТЕФАНО БОЕРИ, италиански архитект

 

Bosco Verticale (Вертикална гора)(Сн. 5) е концепцията на Стефано Боери за небостъргачи, опаковани в зеленина. Двете сгради, намиращи се в близост до гарата в Милано, всяка с по сто апартамента, озеленени с 800 големи, средни и малки по размер маслинови, черешови и всякакъв друг тип дървета, 500 храста и 11 000 растения. Заедно тези близо 20 000 потребители на въглероден диоксид осигуряват превръщането му в кислород.

 

 

Математиката е съвсем проста: растенията са най-евтиният и най-ефективен начин за абсорбиране на въглероден диоксид. Те поддържат още температурата по-ниска, филтрират фините прахови частици и ограничават шумовото замърсяване от натоварения трафик. Простичката схема изисква сложна логистика (как дърветата да устоят на метеорологичните условия на такава височина, как да бъдат правилно напоявани и поддържани и т.н.), но резултатите са брилянтни.

 

 

Идеята на италианския архитект вече е започнала да обикаля света. „Надяваме се много други архитекти, урбанисти и политици да повторят и подобрят онова, което ние направихме“, казва самият Боери. Дано бъде чут.

 

GREEN CITY SOLUTIONS, Берлин

 

Историята на проекта CityTree (Сн. 6) започва от четирима съмишленици: двама инженери, един архитект и един специалист по ботаника. Всяко „градско дърво“ е с височина 4 метра и широчина 3, има дисплей за проследяване стойностите на въздуха, а екологичната полза на едно такова „дърво“ се равнява на 275 реални дървета.

 

 

CityTree всъщност изобщо не е дърво. Състои се от мъхови растения, които имат много по-голяма обща площ на листата от останалите растения, а това означава, че можем да уловим много повече замърсители“, казва Жънгянг Ву, съосновател на Green City Solutions. Голямата повърхност от мъхови растения, инсталирани във всяко дърво, премахва праха, азотния диоксид и озоновите газове от въздуха. Инсталацията е автономна и изисква много малко поддръжка: слънчеви панели осигуряват нужното електричество, а дъждовната вода се събира в резервоар и след това се изпомпва в почвата. За да следи състоянието на растенията, CityTree има вградени сензори, които измерват влажността на почвата, температурата и качеството на водата. „Имаме сензори за замърсяване във вътрешността на инсталацията, които помагат да се следи качеството на въздуха на местно ниво, както и да разберем колко ефикасно всъщност е дървото“ – обяснява Ву и уверява, че CityTree може да абсорбира около 250 грама твърди частици на ден, допринася за улавянето на парникови газове и премахва около 240 тона CO2 годишно.

 

GRAVIKY LABS

 

Всичко започва от един автобус в Момбай, чийто ауспух бълва обилно количество черен дим и прави впечатление на няколко, готови да предприемат допълнителни крачки, момчета. Те обединяват усилия и създават Kaalink (Сн. 7), малко цилиндрично устройство, монтирано върху ауспусите на автомобилите, което улавя саждите, преди да бъдат изпуснати в атмосферата. Какво става с финия черен прах, който бива уловен? Превръща се в мастило. Саждите биват пречистени от метални и други частици и смесени с различни растителни масла.

 

 

Чрез тази технология се създава широка гама мастила – от такива за обикновена писалка, до маркери за рисуване върху външни повърхности. Уебсайтът на компанията твърди, че по този начин вече е предотвратил замърсяването на 1.6 трилиона литра въздух.

 

АСОЦИАЦИЯ ВЪЗДУХ ЗА ЗДРАВЕ и UNMASK MY CITY

 

Асоциация „Въздух за здраве“ стои зад реализирането на глобалната кампания Unmask My City в София през 2018. Хитрото в тази кампания е, че за нуждите й са разработени специални светодиодни маски (Сн. 8 и 9), които използват устройства с прилежащия им специализиран софтуер, за да променят цвета си, в зависимост от степента на замърсяване на въздуха и риска, който това замърсяване носи. Светят ли в зелено, значи въздухът е безопасен и дишането с пълни гърди – препоръчително. Всеки останал цвят в червения спектър обаче, трябва моментално да ни накара да се замислим върху крачките, които да направим, за да преобърнем тенденцията.

 

 

А най-хубавото в тази кампания е, че Unmask My City се подкрепя от лекари, в чиито ръце е нашето здраве и на които всеки от нас безрезервно вярва.


 

Вашият коментар