Отново потегляме към избори, като двойкаджии на пореден поправителен. С фенер в ръка ще търсим почтени и подготвени българи, които биха нагазили в политическото блато. Непреодолимо е, че способните, с професии далеч от политиката, не желаят да се занимават с политика, защото в политиката има твърде много негодници, които не стават за нищо друго, освен да крепят парламентарните банки. Един поглед в парламента е достатъчен, за да се регистрира този факт – депутати, които са направили малко за избирателите си, но достатъчно за себе си. Индивиди, които са инструментализирани, програмирани за изпълнение на определени функции, обслужващи интересите на партията, пригодни да функционират само програмирано. Такива, които не могат друго, освен да рушат и да разделят, без способности за нещо смислено и съзидателно. На такива в моя роден Бургас им казваме „гъзоръки“ – защото ръцете им са приклещени в ануса. Способните, попаднали случайно в политиката, бързо я напускат, като пасажери на потъващ кораб. Очакват ги разочарования, ако пристъпят строго охраняваната граница на политическия клан и нахлуят в свещената територия на политическата корупция. Прабългарите са убивали най-способните между тях, защото считали, че те са по-необходими на Тангра и ги изпращали в небитието да му служат. Сега достойните и независими личности ги убиват с вестник и телевизия. Без независими политици, магистрати и журналисти няма да преборим каръка, забъркан от десетилетната клептокрация. Успехът няма партийна окраска и партийните зависимости в България са по-скоро препятствия за осъществяване на мечтаната меритокрация – власт на способните, които допринасят за успеха на всички, а не само за партийния успех.
Припомнете си какви поразии извърши днешната българска партокрация, узряла в преходния период на уродливата доморасла „демокрация“. Преходът изведе напред българската мафия и обслужващите я политици и магистрати, които осъществиха държавния грабеж, обезлюдиха села, опустошиха икономиката, подчиниха медиите, поставиха на колене правосъдието, изпразниха училищата, но напълниха болниците, нароиха университети, но окастриха образованието, обезсърчиха народа, прогониха децата ни и унизиха родителите ни. Превърнаха Отечеството ни в бащиния, а нас – в тъжни носталгици по минало и бъдеще, с безнадеждни копнежи. Направиха така, че преходът към демокрация се превърна в десетилетно усилие, блудна безпътица, дънно пропадане.
Необходими са повече независими и почтени българи, за да изринем дълбоката кал и да стигнем до твърда земя. Личности с талант и характер, без зависимости и партийна обвързаност, посветени на благородната кауза за общонароден просперитет. Онези политически формирования и техните лидери, които направиха всичко възможно да се противопоставят на промените, са непригодни и вредни за България и трябва да намалим максимално тяхното политическо влияние. Иначе ще продължим да кретаме по дългия път от пещерата към катедралата, от маймуната до човека.
Февруари, 2023 г.
