„Духът на мястото” – поетът Константин Павлов и професор Коста Костов
Моите Учители ме учеха, че цялото съществува преди неговите части (Аристотел). Така е и с душата на един народ, общество, общност или институция. В тях през цялото време се скита „духът на рибата” (Б. Христов) или блуждаещият дух на бъдещия герой, който рано или късно се появява, за да изрази чрез живота на едно тяло и една индивидуална душа вселената на една колективна душа.
Тази колективна душа носи най-доброто от мемите на всички предшественици като висша селекция на техните духовни качества. Такава селекция са гениите на един народ, духовните водачи на едно общество или общност, личностите в една институция…
Те са „духът на мястото”. Това си мисля, когато чувам и виждам как някои се тупат по гърдите и, съсредоточени в своите материални постижения, нямат мъдрост и сетива за очевадното – насилието върху духа на героя, който вероятно никога няма да се появи… Коста Костов
Поход на свободата
Не е имало,
няма да има от това по-велико знамение:
Свободата крачи заканително,
статуите си самичка разрушава,
поругава всички свои символи.
Треперете, ако Свободата каже:
„Няма нужда от статуи,
няма нужда от символи –
съществувам самата Аз!“
В този миг над вас ще пламне въздухът,
камъкът ще пламне
и желязото.
И ще пламнат частните ви библии. –
Ще горят пророческите редове,
без да подозират, че се сбъдват
мрачните им предсказания…
Дълго време след това ще бъде тихо.
В мъртвите води на океана
един континент ще потъне.
Друг континент ще изплава.
И ще ни стане ясна тайната на Атлантида.
Константин Павлов