Мария Стайкова Канбера, Австралия
На герба на Австралия са червеното кенгуру и птицата ему (на снимката). Обяснението: и двете не можели да ходят назад.
Аз имам друго обяснение.
Емуто, нали се е отучило да лети и се спасява с бяг, има здрави груби крака с три големи пръста и става до 2 метра високо. То е втората по височина птица в света (след африканския щраус). Ей, много лакомо и нахално е това нещо. Никой не оставя за секунда барбекюто си, защото емуто мигновено налапва врял печен кренвирш, вдига голата си шия и кренвиршът на глътки се придвижва надолу.
Емуто те гледа в упор и докато се чудиш как да се справиш с такъв нахал, през рамото ти друг здрав клюн открадва кренвирш. Страшничко е като те заобиколят няколко по-високи от теб, дето са по 50 килограма и имат страхотен ритник! Но едно нещо им харесвам: женската снася яйцата, но мъжкият ги мъти 55 дни без да яде и пие, и без да ходи до тоалетна?! После почти 6 месеца малките ему-та, които са ужасно сладки, с дрешки на раета в бяло и кафяво, следват таткото.
Сега за кенгуруто.
Невероятно е, че бременността, която нормално е 35 дни, можела да бъде забавена и 25 милиметровото кенгурче да се роди след 3, 6, 12 месеца – когато свърши голямата суша!? Невероятно е, че майката кенгуру може да носи три малки в три стадия на развитие: бебе в утробата и две в „торбата“! Когато в „торбата“ на майката са две малки (едно съвсем недоразвито и друго, което изскача навън, играе и после се прибира, за да суче), двете млечни жлези секретират два различни вида мляко за двете малки! Моето обяснение за герба на Австралия е, че бъдещето на нацията е в ръцете на най-добрата майка и най-добрия баща!
Мария Стайкова е завършила „Биохимия на човека и животните“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Специализира имунология и невроимунология в Института по педиатрия (Краков, Полша), Вайцмановия институт (Реховот, Израел) и Макс-Планк институт по неврология (Мюнхен, Германия). Поканена е в Канбера (Ав стра лия) да се присъедини към групата по невроимунология в Института за медицински изследвания «Джон Къртън» към Австралийския национален университет – Канбера, където в момента е Visiting Fellow. Самата тя споделя, че добре познава и обича търпеливата денонощна работа в лабораторията.
* От книгата “Австралия – България: по-малко непознати” Издание на Държавната агенция за българите в чужбина, 2011