Георги Байчев
Разумът ни води през пустинята, защото знае къде е краят ѝ…
Чувството намира оазис вътре в нея… В. Димова
Простирайки се на площ от 100 000 кв. км на територията на Чили, пустинята Атакама е известна като най-сухото място на планетата. Някои метеорологични станции тук никога не са отчитали дъжд, а средните валежи в целия регион са около 1 мм/м2 годишно. Дневните температури достигат до 40” С, а през нощта може да падат до 20”С.
Пустинята представлява тясна пясъчна ивица, разположена между Тихоокеанското крайбрежие и планинските склонове на Андите. На възраст повече от 20 милиона години, тя е съставена предимно от пясък, солни залежи, горещи извори и гейзери и застинали потоци лава. В резултат на неземния си вид, Атакама често е използвана за декор на научнофантастични филми, пресъздавайки убедително повърхността на Марс. Почвените проби в този регион са подобни на проби от Червената планета. По тази причина тук NASA провежда тренировки на апаратура и космически мисии (сн. 1).
Чилийски учени смятат, че ключът към откриването живот на Марс може да се намира в просторите на пустинята, която има подобен климат.
„….но с вода или без, фактът, че тук е оцелял живот, показва, че наличието на вода на Марс не е непременно задължително условие за съществуването на живот, тъй като учените са намерили форми на живот като гъбички, едноклетъчни и микроорганизми в Атакама“, заявява астробиологът Армандо Азуа пред Reuters. „Това е много по-евтино от пътуване до Марс“ – отбелязва Азуа, който е израснал в едно от малкото населени места в Атакама. „Това е най-сухата и най-старата пустиня в света, уникално място, където животът не е имал друг избор, освен да се адаптира към липсата на вода“.
Благодарение на липсата на влага тук са открити и най- старите мумии в света, датирани около 7 020 години пр. н.е. (за сравнение най-ранната египетска мумия е датирана 3500 – 3000 години пр. н.е.)
Тази пустиня се свързва и със сензационното откритие на Оскар Муньос, известно като „хуманоида от Атакама“. Обхождайки за артефакти селището Ла Нориа, през 2003 година той открива до разрушена черква 15-сантиметров скелет на същество, наподобаващо човек, но с белези, нетипични за представителите на човешката раса. След ДНК анализ се приема, че съществото е със земен произход, но мистерията около хуманоида остава неразгадана и до днес.
Територията на Атакама е много богата на полезни изкопаеми като мед (28% от световните залежи), литий (40% от южноамериканските залежи), желязо, сребро, нитрати. Животът тук може да бъде опи сан като оцеляване на предела на възможностите, едно предизвикателство, с което обаче успяват да се справят немалък брой хора, животни, растения и микроорганизми. Най-често срещаните обитатели са индианските племена Аймара и Атакама, съсредоточени в оазиси насред пустинята, в които виреят няколко вида акация, кактуси и специфични видове мимоза. Тук се отглеждат някои земеделски култури и животни (основно лами и алпака), благодарение на водните потоци, образуващи се по време на топенето на снеговете от планинските върхове (сн. 2).
Какво да посетим в Атакама?
Сухият климат, високата надморска височина, малкото облаци и липса на замърсяване правят това място много подходящо за провеждане на астрономични наблюдения. В тази връзка през 2013 година стартира проекта „Алма“ („душа“ на испански) и заработи най-мощният радиотелескоп на земята, чиито 66 на брой високотехнологични антени предават образи, уловени в широкият космос с резолюция, десет пъти по-висока от тази на образите от най-големия до сега телескоп Хъбъл на NASA. Дори с невъоръжено око през месеците от април до ноември се виждат хиляди звезди и се очертава бледата мъглявина на Млечният път, което прави Атакама примамливо място за фотографи и пътешественици.
Не бива да се пропуска и природния феномен, познат като Долината на гейзерите Ел Татио. Това е високопланинско плато, разположено на 4300 метра надморска височина, на чиято територия се намират 80 гейзера. Най- високото геотермално поле в света предлага особено красива гледка сутрин, на изгрев, когато температурите са ниски и всеки водоем е обкръжен от мистериозна пара (сн. 3).
В оазиса Сан Педро е разположено едно от най-забележителните селища на тази пуста земя. Преди много години това място е било спирка по пътя на добитъка от Аржентина към океанският бряг. И днес това старо индианско селце прилича на декор от холивудски уестърн на Серджо Леоне (сн. 4): глинени къщички, високи огради, прашни улици без никакъв асфалт, хора на коне. Киноалюзиите се нарушават от туристи с раници, които обикалят в търсене на нощувка, велосипед или скейтборд за пързаляне по огромните дюни в пустинята наоколо. Най-голямата забележителност е единствената църква, построена от испанците още през 1577 година. На площадчето пред нея може да опитате местните специалитети „ломо а ля побре“ (късчета говеждо с гарнитура от пържени яйца и картофи), бифтек с картофи и царевични тортили, както и „писко“ – ликьор, приготвен по старинна рецепта от специално отгледано вино.
Недалеко на запад от Сан Педро се намира Лунната долина, едно от най-посещаваните места в Северно Чили. В продължение на векове геологичните процеси, вятърът, солта и пясъците са създали един природен шедьовър, замръзнал в каменна тишина. Когато човек се намира тук, има чувството, че не е на Земята. Залязващото слънце оцветява в нежни полутонове очертанията на хълмовете и докато вятърът лудува между скалите, небето променя цвета си от златно към червено и накрая мътно пурпурно преди падането на мрака. Неслучайно тук, на 2250 метра надморска височина, са заснемани сцените от планетата Татуин от филма „Междузвездни войни“ (сн. 5).
Отдалечено, безплодно и самотно място, този обаятелен свят на пясък, скали и небе ще ви зареди с приключенски дух и ще ви доближи до звездите.
