Онкологичните болести заемат второ място по смъртност след сърдечносъдовите, като тенденцията за увеличение на заболеваемостта и смъртността се запазва през годините. По данни на Глобокан, през 2020 г. в света са регистрирани 19.3 млн. нови случая и 10 млн. смъртни случая вследствие на онкологична болест. Белодробният карцином остава най-смъртоносен.
В Европейския съюз 2.7 млн. нови онкологични случая са били диагностицирани през 2020 г. – 1.3 млн. са починали, а прогнозите са, че смъртността ще се повиши с повече от 24% към 2035 г. Статистиката за България следва тези притеснителни тенденции, като у нас, за съжаление, по-голямата част от случаите се диагностицират в напреднал стадий, а това променя терапевтичното поведение и съответно и преживяемостта.
Превенцията и скрининговите програми са основен инструмент за ранно откриване на болестта и начин да променим мрачната статистика. Това е доказано работещ подход и основен постулат дори в ерата на прецизната медицина и иновациите в онкологията. Въвеждането на дигитални технологии и платформи, телемедицината в реалната клинична практика са катализатор за постигане на още по-добри резултати. Тук своето място бавно, но сигурно утвърждава изкуственият (ИИ) интелект в медицината. Към днешна дата в приложно отношение употребата на ИИ в медицината е предимно във фаза на researchinprogress (научни изследвания в развитие), т.е. нито една институция в света все още не прилага реално и в пълен обем ИИ в ежедневната клинична практика, но навлизането му предстои и вече е на прага ни.
Като цяло, мястото на ИИ в онкологията се концентрира в следните сфери:
1. Скрининг – прецизиране на скрининговите методики, подобрение в откриваемостта на болестта в по-ранен стадий и при повече възможности за лечение.
2. За обективната оценка на ефекта от проведеното лечение посредством образна диагностика.
3. При подбор на минимално инвазивни терапевтични подходи – основно хирургични и лъчетерапевтични, което корелира с по-добро качество на живот на пациентите.
4. При подбор на най-оптималните и ефективни терапии чрез прецизна (персонализирана) онкология – подход към рака като генетично заболяване и избор на прецизни (персонализирани) лекарствени средства и субстанции (молекули), напр. при имунотерапия, чрез което отново се цели подобряване качеството и удължаване на живота.
Логично, лечението също отдавна не е това, което беше. Днес ракът се възприема и като заболяване на генома. Терапията вече не е емпирична, а персонализирана на база ключови характеристики на тумора и пациента. Нов стълб в лечението е имунотерпията, възприемана като ключов елемент на много терапевтични режими. Първият опит с имунотерапията на рак датира от 1898 г., когато William B. Coley успява да лекува неоперабилни саркоми чрез интратуморни инжекции на токсини от Streptococcuspyogenes и Serratiamarcescens. Това наблюдение за прилагане на бактериални продукти на вече болни от рак пациенти с отслабена имунна система изгражда основите на съвременната имунотерапия.
В темата на броя ще разгледаме механизмите на имунотерапия, елиминирането на имуносупресията и стимулирането на имунните отговори срещу туморните клетки, но и имуномедиираните токсичности, както и новото предизвикателство пред клиницистите – справянето с тях, за да получи пациентът максимума от иновативната терапия и съответно преживяемост.
Метастатичната болест, особено метастазите в ЦНС, винаги са били предизвикателство за терапевтичното поведение. Днес, разполагайки с още по-модерни съвременни технологии, лечението на мозъчните метастази вече е на друго ниво. Възможностите на Гама ножа в лъчелечението ни позволиха да променим и подобрим лечението на тези пациенти и ще разгледаме нагледно и тази тема.
И на финала, но не и по-значение, една тема, която държи интереса на лекарите винаги буден – диференциалната диагноза на белодробни нодули при интерстициални белодробни болести.
Днес онкологията излиза от границите на терапевтичната специалност, тя цели промяна в парадигмите във всеки един аспект от диагнозата и лечението до проследяването. Съвременната онкология навлезе в ерата на иновациите и претендира за позицията на специалност от следващо поколение.