Ивайло „Нойзи“ Цветков
Миналата събота Лионел Меси навърши 30. Добър повод да склоним глава пред един скромен вълшебник. Професионалният му дебют беше през 2004 – на точно 17 години, 3 месеца и 22 дни; вторият най-млад играч, обличал „блауграна”- екипа на „Барселона“. Чак е трудно да се повярва, че са минали цели 13 години. Днес вече всички знаем колко велик стана Меси, но през онзи дъждовен ден на 2004, когато Меси влезе като смяна в местното дерби с „Еспаньол“ и изигра първите си осем минути в мъжкия футбол, едва ли някой е предполагал, че вижда бъдещия нов крал на футбола.
Е, времето лети – и днес Меси, въпреки чудесата, които продължава да твори на терена, като че все повече е блестящ спомен от миналото; гледаме, дивим се, но и осъзнаваме с тъга, че е все по-близо до последния си мач.
Феновете на „Барса“ в момента трупат и допълнителна печал. Каталунците като че навлязоха в сравнително лош период. Омразните „Реал Мадрид“, шампион на Испания и в две поредни години на Европа, стават все по-добри (ако не броим проблемите на Роналдо с онези неплатени данъци, но пък и Меси в момента има данъчни проблеми с фондацията си).
Въпреки поредния исторически победен гол на вълшебника в последната минута на „Ел Класико“ през април, сезонът за “блаугранас“ завърши разочароващо. Но дали някога е имало по-елегантно празнуване след решително попадение? Спомнете си как Лео „простира“ фланелката си пред целия скован от злоба, шумен и разблуден „Бернабеу“ – и това ви го казвам аз, фенът на белите от Мадрид. Усеща се и нарастващо недоволство вътре в звездния състав на „Барса“ – според мадридската преса, бащата на Неймар искал синът му да напусне клуба, за да „излезе“ от сянката на Меси. Новият треньор Ернесто Валверде все още не е ръководил официален мач, а преговорите за договора на Меси така и не приключват. По-рано този месец испанското радио „Кадена Сер“ съобщи, че страните уж са се разбрали – три години продължение с възможност за четвърта плюс buyout-клауза за близо 400 млн. евро. Но договорът все още не е официално обявен, т.е. не е подписан.
Меси е изправен пред купища проблеми и като капитан на Аржентина, макар че спечели обжалването срещу наказанието да пропусне четири мача (заради псувня към страничния съдия). В националния отбор цари хаос на и извън терена. Меси уж се пенсионира след поредния изгубен финал на последната „Копа Америка“, но после промени решението си. В момента аржентинците са на пето място в квалификациите и на точка от гарантираното класиране за световното догодина (класират се първите четири, петият играе бараж с победителя в Океания). Да, ще бъде абсолютен шок, ако Аржентина не стигне до Русия, но вече е достатъчно шокиращ самият факт, че въобще има шанс да не се класират.
Но нека спрем за миг с проблемите и си припомним, че сме съвременници на този нечовешки ефективен вълшебник – и че след години синовете и внуците ще ни питат „Ама какво беше да гледаш Меси всяка седмица?“. Нещо, с което ние, миряните в църквата на Марадона, не можем да се похвалим. И да си дадем сметка, че сме благословени да го гледаме в най-хубавите му години.
И че ако не бяха онези инжекции с хормони за растеж, може би никога нямаше да станем свидетели на невероятния талант на дребното момче от Росарио. И че ако онзи диагонален шут току покрай гредата срещу Германия в продълженията беше влязъл, Меси можеше да спечели и световното през 2014 г. Но трябва да го обичаме и без световна титла – заради простия факт, че това е следващият извънземен футболист по „линията“ Ди Стефано-Пеле-Кройф-Диего-Зидан, с цялото ни уважение към успехите на Кристиано.
Разбира се, Меси отдавна e подсигурил легендарния си статут и без нашата възхита. През 2019 г. в Нанджин, Китай, ще отвори цял увеселителен парк, посветен на Меси и постиженията му. Музеят на „Камп Ноу“ пък отдавна има цяло крило, посветено за него, където кротуват петте „Златни топки“, подредени в стъклени витрини. Тук едно марадонско дяволче в мен се пита: „А какво щеше да е, ако през 80-те даваха Златна топка и на неевропейски футболисти?“, но млъкни, сърце.
Но за музея: поклонниците там са над 1,6 млн. годишно. А Меси отдавна сякаш е една от трите основни туристически атракции в каталунската столица, наред със „Саграда фамилия“ на Гауди и Готическия квартал. Според мен е само въпрос на време да се сдобие и с паметник: нещо малко и стилно на „Лас Рамблас“, защото този град – за разлика от нашата София – притежава и стил.
Накратко, Меси – подобно на някой велик човек на изкуството – умее нещо далеч по-добре от останалите в „бизнеса“. И като всеки велик, поражда в нас магическо вълнение. Но вълнението от Меси като че е по-специално: освен че прониква в сърцето, той те кара да поставиш под въпрос истинността на нещо, което току-що си видял да се случва. И да си кажеш, че това е на ръба на възможното. Нещо като Дали или Ротко, но с футболна топка.
* „О, мой така свенлив герой“ – прочуто стихотворение на руската поетеса Белла Ахмадулина
