Най-често използвани епоними във фтизиатрията. Част II.

Автор: Владимир Миланов

Катедра по белодробни болести, Медицински факултет, Медицински университет – София, Клинична база МБАЛББ „Св. София“ ЕАД, София

Кореспонденция: Д-р Владимир Миланов, дм, главен асистент, Катедра по белодробни болести, Медицински факултет, Медицински университет – София, Клинична база МБАЛББ „Св. София“ ЕАД, София 1431, бул. „Акад. Иван Гешов“ №19, e-mail: v.milanov@medfac.mu-sofia.bg

Съавтори:  Наталия Габровска, Николай Янев и Димитър Костадинов

„Работих, колкото ми позволяваха силите, и ако моят успех е по-голям от този на другите, това се дължи на обстоятелството, че при скитанията ми из полето на медицината попаднах в области, където златото още не беше прибрано, а това не е голяма заслуга“¹

Robert Koch (1843-1910)

Среда на Калфин. Метод на Калфин

Емил Калфин (24.04.1929 – 08.12.2008) – български учен микробиолог (Фиг. 1). Роден в София, завършва медицина и специализира микробиология в Медицинска академия – София. Защитава дисертационен труд по медицина през 1971 г., а през 1974 г. е избран за доцент. Работи като завеждащ Микробиологична лаборатория по туберкулоза при Националния институт по белодробни болести (НИББ) – София (днес МБАЛББ „Св. София“ ЕАД).

В своята научна кариера доц. Калфин прави четири открития в областта на микробиологията със световна значимост, две от които са свързани с микобактериологията.

Фиг. 1. Доц. Емил Калфин (1929 – 2008)

Още през 50-те години на 20-и век, като млад лекар в Болницата по белодробни болести „Цар Фердинанд I” в с. Искрец, той разработва полутечна яйчна среда за култивиране на M. tuberculosis, наречена на негово име: среда на Калфин. Тя съдържа: яйчен жълтък – 150 мл, дестилирана вода – 805 мл, глицерин – 15 мл, бромтимолблау – 0.1%, алкален разтвор – 10 мл 5% калиева основа, до светлозелен рН 8,1-8,2; 20 мл 1% разтвор на малахитово зелено. Стерилизацията на средата се извършва еднократно на 90°С за 1/2 час.

По същото време американският микробиолог Gardner Middlebrook разработва течна хранителна среда, която става известна в световен мащаб като среда на Middlebrook (7Н9). Въпреки че средата на Калфин е по-добра от средата на Lӧwenstein-Jensen за култивиране на микобактерии, тя не се налага за масова употреба поради трудоемкост при отчитане на резултатите.

В края на 70-те до средата на 80-те години на 20-и век доц. Калфин разработва биохимичен метод за оценка на чувствителността на M. tuberculosis към прилаганите противотуберкулозни лекарствени продукти, публикуван през 1989 г.²⁰, понастоящем известен като нитрат редуктазен метод на Калфин.²¹

Представлява индиректен метод, базиращ се на биохимичното свойство на 97% от микобактериите да редуцират нитратите до нитрити. В среда на Löwen-stein-Jensen със съответната концентрация на противотуберкулозен лекарствен продукт (чиста субстанция рифампицин, изониазид, етамбутол и стрептомицин) и 0,1 % KNO3 се инокулира съответният щам. След 10-дневно култивиране на 37°С се отчита редукцията на нитратите в нитрити с помощта на реактив на Грис (сравнявайки с контролната епруветка без антибиотик). Освен това има и допълнителна епруветка с Na-салицилат, отграничаващи МТВ от НТМ.

При резистентност към съответния лекарствен продукт има наличие на растеж в епруветката и след закапване по 2 – 3 капки с реактива на Грис се получава от малиновочервено до тъмнокафяво оцветяване, т.е. нитратите са редуцирани в нитрити.

При чувствителност към съответните лекарствени препарати няма растеж, няма редукция на нитратите в нитрити, т.е. не се наблюдава цветна реакция.

Контролните среди (без лекарствен продукт) се оцветяват в червено.⁴

Основни предимства на метода са, че е надежден, евтин, бърз и лесен за изпълнение. За съжаление, той остава непознат за научната общественост до 2000 г. Понастоящем СЗО препоръчва нитрат редуктазния метод като референтен за определяне на лекарствена чувствителност на МТВ към противотуберкулозните лекарствени продукти.

Синдром на König

Franz König (10.02.1832 – 12.12.1910) – немски хирург, роден в Ротенбург на Фулда (Фиг. 2). За периода 1851 – 1856 г. учи медицина в Марбург и Берлин. От 1875 г. е професор по хирургия в Гьотинген, където работи 20 години, а от 1895 до 1904 г. – в хирургичната клиника към Berlin Charité. Голяма част от публикациите му са в областта на туберкулозата на костите и ставите и туберкулозата на стомашно-чревния тракт. През 1892 г. публикува „Die stricturirende Tuberculose des Darmes und ihre Behandlung“. За първи път въвежда термина „osteochondritis dissecans“ (синдром на König I) и формулира синдром на König II, обект на настоящата публикация.²²

Фиг. 2. Franz König (1832 – 1910)

Синдром на König II – характеризира се с раздуване на корема, повишена перисталтика, епизоди на обстипация или диария и кризи на колики, които могат да стимулират преходна чревна обструкция. Обективно е налице повтаряща се коремна болка, метеоризъм, борборигми в областта на илео-цекалната клапа. Като най-честа причина за тази проява на остър хирургичен корем König приема промените в стомашно-чревния тракт, предизвикани от туберкулозно възпаление, което представлява предизвикателство за хирурга и налага незабавно провеждане на медикаментозно лечение при потвърждаване на туберкулозна етиология.²³

Тифобацилоза на Landouzy

Louis Théophile Joseph Landouzy (27.03.1845 – 10.05.1917) – френски невролог (Фиг. 3). Роден в Реймс. Изучава медицина в Реймс и Париж. От 1893 г. е професор в университета в Париж, а от 1901 г. – декан по медицина в същия университет. Името му се свързва със синдрома на Landouzy-Dejerine, тип мускулна дистрофия с атрофични промени в лицевите мускули и скапуло-хумералната област; с термина „камптодактилия“ – флексиална деформация на пръст(ите) в проксималната интерфалангеална става; със Закона на Landouzy-Grasset – при лезии, засягащи една мозъчна хемисфера, при наличие на спастичност главата на пациента се накланя на страната на засегнатите мускули, а при наличие на парализа – на страната на мозъчното засягане.

Фиг. 3. Louis Théophile Joseph Landouzy (1845 – 1917)

Основните му интереси са в областта на туберкулозата и той е една от личностите, активно включени в общественото ангажиране за нейното изкореняване. Бил е член на няколко международни комитета по туберкулоза.²⁴

Тифобацилоза на Landouzy – рядка форма на генерализиран туберкулозен сепсис на фона на изразена тъканна и органна свръхчувствителност към M. tuberculosis, с милиарни казеозни огнища в целия организъм. Клиничното манифестиране на гастроинтестиналните патологични прояви и сходството с протичането на коремния тиф са дали основание на автора да нарече тази форма на туберкулозата „тифобацилоза“. При съвременното протичане на заболяването тази форма се среща рядко, в страни с много високо разпространение на туберкулозата, при лица с нисък социален статус, хронично гладуване и прояви на вторичен имунен дефицит, основно свързан с налична HIV инфекция.¹⁵

Белег на Lorenz

Adolf Lorenz (21.04.1854 – 12.02.1946) – австрийски ортопед и хирург (Фиг. 4). Роден във Вайденау (Виднава, дн. Чехия). Учи медицина в университета във Виена. През 1901 г. е един от основателите на Германското общество по ортопедична хирургия. Известен е с приноса си в областта на костните деформации.²⁵

Фиг. 4. Adolf Lorenz (1854 – 1946)

Белег на Lorenz – скованост в гръдната част на гръбначния стълб при начални форми на белодробна туберкулоза.⁹

Среда на Lӧwenstein-Jensen

Ernst Löwenstein (24.01.1878 – 28.08.1950) – австрийски патолог и микробиолог, роден в Карлсбад (Карлови Вари, дн. Чехия) (Фиг. 5). Учи медицина в Прага за периода 1896 – 1902 г. През 1910 г. работи с Robert Koch. За периода 1920 – 1938 г. е професор в Медицинския факултет на Виенския университет. Преследван по време на националсоциализма поради расистки причини, на 22 април 1938 г. е отстранен от длъжност и експулсиран от Виенския университет. Емигрира във Великобритания, след което в САЩ, където работи в University of California.²⁶

Фиг. 5. Ernst Löwenstein (1878 – 1950)

Kai Arne Jensen (27.03.1908 – 15.05.1992) – датски химик, роден в Копенхаген (Фиг. 6). За периода 1950 – 1978 г. е професор по химия в Københavns Universitet; водеща фигура в развитието на химичната наука в Дания.²⁷

Фиг. 6. Kai Arne Jensen (1908 – 1992)

Среда на Lӧwenstein-Jensen – основна твърда яйчна хранителна среда за първично изолиране на микобактерии, използвана за културелно изследване за туберкулоза. Състои се от минерална и яйчна съставка и 2% разтвор на малахитово зелено, който потиска растежа на замърсителите.

Културелното изследване за туберкулоза е основен, високочувствителен и специфичен метод, който се счита за „златен стандарт“ в диагностиката на туберкулозата. Основните му предимства са свързани с изолирането на МТВ; определя се степента на бацилоотделяне; най-сигурен бактериологичен критерий за ефективността на лечението; дава възможност за определяне на чувствителността на изолирания щам към противотуберкулозните лекарства. Недостатъците на метода са свързани с неговата цена, тъй като изисква допълнителни процедури, специално оборудване и консумативи; нужно е дълго време на отчитане – до 8 седмици. За материали като храчка средата на Lowenstein-Jensen е първи избор за култивиране, защото е евтина и проста за приготвяне, стимулира растежа на малки количества туберкулозни бактерии, инхибира растежа на контаминантите, позволява предварителна диференциация на изолатите на базата на морфологията на колониите. Материалът се поставя в 2 епруветки и се провежда ежеседмична проверка на културите за навременно откриване на бързо растящите микобактерии. МТВ образува видими колонии най-рано на 14-ия ден, а добре оформени колонии – обикновено на 3-4-та седмица, като положителният резултат се съобщава след позитивен за киселинно-устойчиви бактерии (КУБ) препарат и позитивен имунохроматографски тест, потвърждаващ МТВ (за изключване на нетуберкулозните микобактерии), а инкубацията на култури без растеж продължава до 8-та седмица за съобщаване на отрицателните резултати. Понастоящем в България този метод се провежда в микробиологичните лаборатории към областните лечебни заведения по туберкулоза – във всички административни области в страната.^4,28

Туберкулинов кожен тест (ТКТ) на Mantoux-Mendel

Charles Mantoux (14.05.1877 – 01.01.1947) – френски лекар, роден в Париж (Фиг. 7). Поради здравословни причини след завършване на медицина работи в туберкулозен санаториум в Кан. На 10.08.1908 г. представя вътрекожното приложение на туберкулин с диагностични цели пред Френската академия на науките, след което публикува изследванията си през 1910 г. (Фиг. 8) През следващите години интрадермалният тест замества теста на Pirquet (виж по-долу).^29,31

Felix Mendel (02.03.1862 – 19.12.1925) – немски лекар, роден в Есен. Учи медицина в Бон, Фрайбург, Берлин и Марбург. Получава докторска степен в Лайпциг през 1884 г., а на следващата година се установява като общопрактикуващ лекар в Есен. На 22.03.1908 г. в своя публикация препоръчва вътрекожното приложение на туберкулин, но не като средство за диагностика, а като начин на ваксинация. За съжаление, името му е почти забравено поради по-широкото приложение на теста от Charles Mantoux, но все още се използва в описанието на ТКТ в някои държави.^30,31

Туберкулинов кожен тест на Mantoux-Mendel –прилага се 0.1 мл разтвор на 5 ТЕ пречистен протеинов дериват (ППД) туберкулин вътрекожно на воларната страна на предмишницата. Отчитането на резултата се извършва на 72-ия час (3-ия ден) след прилагането му – измерва се напречният размер на инфилтрата в милиметри от обучен медицински персонал.

Приетите в България количествени критерии за размерите на инфилтрата са следните:

• Липса на реакция (отрицателен ТКТ) – 0 – 5 мм вкл.;
• Нормергия – 6 – 14 мм вкл.;
• Хиперергия – ≥ 15 мм.

Качествените белези на инфилтрата са: дълбочина (височина); плътност; повърхност; наличие на була; цвят; наличие на лимфангит; поява на регионален (кубитален) лимфаденит; продължителност на проявление; остатъчна пигментация; десквамация на мястото на инфилтрата.

При количествен критерий ≥ 15 мм или при размер на инфилтрата под 15 мм, но със сигурно отчитане и на качествени белези, се приема наличие на туберкулозна инфекция.³²

България има собствено производство на ППД туберкулин от 1977 г., въведен от доц. Елена Сапунджиева в Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ).¹⁵

Фиг. 7. Charles Mantoux (1877 – 1947)

Фиг. 8. Първото описание на вътрекожното приложение на туберкулин от Charles Mantoux през 1910 г.

Клетки на Пирогов-Langhans

Николай Иванович Пирогов (13.11.1810 – 23.11.1881) – най-великият руски хирург, анатом, естествоизпитател и педагог, член-кореспондент на Руската академия на науките (Фиг. 9). Роден в Москва, през 1824 г. на 14-годишна възраст започва да учи медицина в Медицинския факултет на университета в Москва, дипломира се през 1828 г. на 17-годишна възраст. През 1828 г. постъпва в университета в Дерпт (днес Тарту, Естония), където специализира хирургия и усилено се занимава с анатомия. През 1832 г. защитава на латински език докторската си дисертация по лигирането на абдоминалната аорта, с която прави научно откритие в световен мащаб. Обучението му за периода на 1833 – 1835 г. продължава в Берлинската университетска болница „Шарите“. За периода 1841 – 1856 г. работи като професор в Медико-хирургическата академия в Санкт Петербург, където се занимава още по-задълбочено с анатомия.³³

Фиг. 9. Николай Иванович Пирогов (1810 – 1881)

През 1842 – 1848 г. описва клиниката и патологичната анатомия на туберкулозни лезии на кости, стави, лимфни възли на шията, перитонеум, менингите, за първи път идентифицира тифоидната форма на милиарната туберкулоза. Изучава хистологичната структура на туберкулозния гранулом, като през 1852 г. описва гигантските многоядрени клетки.³⁴

Theodor Langhans (28.09.1839 – 22.10.1915) – немски патолог (Фиг. 10). Роден в Узинген. Учи медицина в университета в Хайделберг, в университета в Гьотинген, в Берлин и Вюрцбург. През 1867 г. става лектор в университета в Марбург, а през 1872 г. – професор по патология в университета в Гисен. За периода 1872 – 1912 г. е професор по патологична анатомия в университета в Берн. През 1868 г. описва гигантските многоядрени клетки с периферно разположени овални ядра, които се виждат при системните грануломатозни заболявания (туберкулоза, саркоидоза), по-рано съобщени от Пирогов, които в западната литература са наречени на неговото име клетки на Langhans, тъй като дава по-подробно описание и не е запознат с трудовете на Пирогов; в руската литература са наречени на името на двамата откриватели клетки на Пирогов- Langhans.^34,35

Фиг. 10. Theodor Langhans (1839-1915)

Проучване през 2012 г. показва, че когато активираните CD4+ Т-клетки и моноцитите са в близък контакт, взаимодействието на CD40-CD40L между тези два типа клетки и последващата секреция на IFN-γ от Т-клетките предизвикват регулиране и секреция на свързана със синтеза молекула DC-STAMP (dendritic cell-specific transmembrane protein) от моноцитите, което води до образуване на гигантски многоядрени клетки на Пирогов- Langhans.³⁶

Проба на Pirquet

Clemens Peter Freiherr von Pirquet (12.05.1874 – 22.02.1929) – австрийски учен и педиатър (Фиг. 11). Роден в Хиршщетен, Виена. Учи теология и философия, след което – медицина в Университета в Грац, където завършва през 1900 г. Работи в Клиниката за деца във Виена.

Фиг. 11. Clemens Peter Freiherr von Pirquet (1874 – 1929)

През 1906 г. при наблюдения върху пациентите, инжектирани с конски серум или ваксина срещу едра шарка, Pirquet установява по-бързи и по-тежки реакции при някои от тях при втора апликация на тези биологични продукти, и въвежда понятието „алергия“ (allos – друг, ergeia – способност за действие), за да опише тази реакция на свръхчувствителност. По-късно регистрира и описва подобен тип реакции при приложение на туберкулина на Robert Koch като променен начин на реагиране на заразения организъм спрямо нова инфекция с туберкулозни бактерии или спрямо техните продукти (туберкулин).³⁷

През 1909 г. публикува резултатите от серийно прилагане на кожни туберкулинови тестове на деца от Виена, демонстриращи, че 70% от изследваните деца са били заразени с туберкулоза на 10-годишна възраст и повече от 90% от тях – на 14-годишна възраст.

Проба на Pirquet – Pirquet модифицира подкожния туберкулинов тест, представен от Robert Koch, като прилага накапване на туберкулин върху кожата на предмишницата и след това с т.нар. „борер на Pirquet“ се надрасква кожата под накапването (Фиг. 12). Тази проба е предшественик на съвременния скарификационен тест. Ученият го демонстрира за първи път във Виена на 06.06.1907 г. Впоследствие тестът е постепенно заменен от ТКТ на Mantoux и понастоящем не се прилага.^31,32

Фиг. 12. Борер на Pirquet

Болест на Pott 

Percivall Pott (06.01.1714 – 22.12.1788) – английски хирург, един от основателите на ортопедията (Фиг. 13); първият учен, предположил, че рак може да бъде предизвикан от карциноген от околната среда. Роден в Лондон. През 1736 получава диплома от Barber Surgeons Company и през 1745 г. започва работа като асистент-хирург, впоследствие – като хирург в St. Bartholomew’s Hospital в Лондон.³⁸

Фиг. 13. Percivall Pott (1714 – 1788)

С името му са свързани голям брой епоними. Работи и пише много в областта на ингвиналните и бедрените хернии и тяхното възстановяване; хидроцеле и възстановяването му; фрактури на долните крайници; кожен карцином и карцином на скротума.

През 1782 г. в „Remarks on that Kind of Palsy of the Lower Limbs“ описва туберкулозата на гръбначния стълб и нейните последици, наречена по-късно болест на Pott.

Болест на Pott – засяга най-често прешлените в дол-ната част на гръдния и горната част на лумбалния отдел на гръбначния стълб. Представлява остеит на преш-ленитe в резултат на хематогенна дисеминация на туберкулозната инфекция (туберкулозен спондилит), най често от първично белодробно огнище, основно при малки деца. Процесът започва като артрит на междупрешленните стави. При засягане на междупрешленните дискове може да се развие казеозна некроза на диска, който е аваскуларен, ангажиране на съседни прешлени и смачкване на телата им, с последваща кифоза и деформация на гръбначния стълб (изкривяване на Pott) (Фиг. 14, Фиг. 15). Като последващо усложнение може да бъдат засегнати гръбначни нерви и да се развие парализа (парализа на Pott).³⁹

Фиг. 14. КТ на гръден кош и гръбначен стълб на момче на 3 години с туберкулозен спондилит (болест на Pott) – в заден медиастинум се вижда колекция с ликвефикационна материя, инфилтрираща и лизираща телата на прешлените от Th5 до Th9 (собствен архив).

Фиг. 15. МРТ на гръбначен стълб на пациента, представен на Фигура 29 – данни за туберкулозен спондилит, ангажиращ телата на прешлените от Th5 до Th9; наличие на паравертебрален абсцес и голям епидурален абсцес, оказващ компресия на миелона; тежък кифотичен гибус – 65° (собствен архив).

Жлезно-медиастинален комплекс на Равич-Щербо

Владимир Антонович Равич-Щербо (12.04.1890 – 07.05.1955) – съветски фтизиатър (Фиг. 16). Роден в Егорьевск, Русия. Завършва медицина през 1916 г. в медицинския факултет на Императорския Казански университет. За периода 1922 – 1931 г. работи във  факултетската терапевтична клиника на Воронежкия медицински институт. През 1930 г. участва в създаването на Воронежкия институт по туберкулоза. През 1935 г. е избран за професор в катедрата по туберкулоза. През 1939 г. е назначен за завеждащ Катедра по туберкулоза в Централния институт за усъвършенстване на лекари (ЦИУ) в Москва, където защитава докторска дисертация. В началото на Втората световна война отива доброволец на фронта – осъществява организационно и методическо ръководство на терапевтите на фронтовете в битката за Сталинград, в Мелитополската, Кримската и други операции. След войната се връща в ЦИУ. През 1946 г. е избран за член-кореспондент на Академията по медицински науки на СССР.⁴⁰

Фиг. 16. Владимир Антонович Равич-Щербо (1890 – 1955)

Жлезно-медиастинален комплекс на Равич-Щербо – туморозна форма на туберкулозата на трахео-бронхиалните лимфни възли (туморозен бронхаденит), при която процесът може да обхване и някои близко лежащи органи, бронхи, кръвоносни и лимфни съдове, съединителна тъкан, медиастинална плевра. Рентгенографски се визуализира като разположени едностранно или двустранно сенки в средостението с резки очертания, свързани с белодробните корени (Фиг. 17).^3,5

Фиг. 17. Рентгенография на гръден кош, представяща туморозен бронхаденит на Равич-Щербо в ляв горен белодробен дял и комплекс на Ghon в десен среден белодробен дял.

Класификация на туберкулозата на Ranke. Комплекс на Ranke.

Karl Ernest Ranke (29.01.1870 – 09.11.1926) – немски учен интернист, педиатър и пулмолог (Фиг. 18). Роден в Мюнхен, където през 1906 г. практикува педиатрия и специализира в заболяванията на белия дроб. Хабилитира се по вътрешни болести през 1915 г., а през 1921 г. става професор, след което работи като директор на Fürsorgestelle für Lungenkranke в Мюнхен.⁴¹

Фиг. 18. Karl Ernest Ranke (1870 – 1926)

През 1916 г. въвежда имунобиологична класификация на туберкулозата на Ranke, според която туберкулозният процес протича циклично в три стадия – първичен комплекс, фаза на генерализация и фаза на изолирани поражения в отделни органи.³

Името му се свързва и с т. нар. комплекс на Ranke – рентгеноморфологични промени, комбинация от късни фиброзни лезии и калцификати в белите дробове и лимфннте възли в процеса на оздравяване на огнището на Ghon (Фиг. 19).⁴¹

Фиг. 19. Рентгенография на гръден кош на жена на 79 г. – огнище на Ghon и комплекс на Ranke в ляв горен белодробен дял, заедно с калцификати, плеврални сраствания на интерлобарната плевра и пневмофиброзни промени в дясно средно и долно белодробно поле (собствен архив)

Аневризма на Rasmussen

Fritz Valdemar Rasmussen (28.08.1837 – 22.02.1877) – датски лекар (Фиг. 20). Роден в Орхус, Ютландия. Завършва медицина в Копенхаген през 1860 г., след което се обучава при Rudolf Virchow в Берлин. След завръщането си в Дания през 1862 г. работи като 1. асистент в новосъздадената Communehospitalet. Защитава докторска степен през 1866 г. За периода 1868 – 1874 г. е доцент по патологична анатомия в университета в Копенхаген.

Фиг. 20. Fritz Valdemar Rasmussen (1837 – 1877)

Интересите на Rasmussen са в областта на заболяванията на гръдния кош. През 1868 г. описва случаи на масивно кръвохрачене вследствие на аневризми на белодробната артерия, свързани с белодробна туберкулоза, които описва в „Om haemoptyse, navnlig den lethale, i anatomisk og klinisk Henseende“.⁴²

Аневризма на Rasmussen – аневризма на белодробната артерия в съседство или в стената на туберкулозна кухина (каверна), която се причинява от ерозия от съседна туберкулозна кухина. Описана е при до 5% от аутопсиите на случаите с хронична (фиброзно-кавернозна) туберкулоза на белите дробове, при които стената на кухината става ригидна и нараства рискът от разкъсване на аневризмата и кървене в дихателните пътища и белодробния паренхим. Белодробни кръвоизливи възникват, когато аневризмите са предимно в системата на бронхиалните артерии. Понастоящем терминът се използва не само в случаите, причинени от туберкулозна етиология, а и при анатомични аневризми, свързани с други деструктивни белодробни лезии.

Огнища на Simon

Georg Simon (1882 – 1957) – немски педиатър, роден в Дюселдорф. Описва рентгеноморфологичните промени вследствие на ранните хематогенни разсейки от първичния туберкулозен комплекс, наречени огнища на Simon. Те се установяват късно – след 3 – 4 години, по време на обратното развитие на първичния комплекс, и се представят като множествени калцификати, разположени във върховите надключични области на горните белодробни дялове (Фиг. 21).^5,34,43

Фиг. 21. Рентгенография на гръден кош на мъж на 53 г. – множествени калцификати в горните белодробни дялове – огнища на Simon (собствен архив)

Оцветяване по Ziehl-Neelsen

Franz Ziehl (13.04.1857 – 07.04.1926) – немски микробиолог (Фиг. 22). Роден във Висмар. Работил като професор в Любек.⁴⁴

Фиг. 22. Franz Ziehl (1857 – 1926)

Friedrich Carl Adolf Neelsen (29.03.1854 – 11.04.1894) – немски патолог (Фиг. 23). Роден в Ютерзен. Завършва медицина в университета в Лайпциг. Става професор в Института по патология към университета в Рощок.⁴⁵

Фиг. 23. Friedrich Carl Adolf Neelsen (1854 – 1894)

Оцветяване по Ziehl-Neelsen – оцветителна техника, използвана за микроскопско изследване в микробиологичната диагностика на туберкулозата, която се основава на високото липидно съдържание на клетъчната стена на микобактериите и тяхната устойчивост към алкохоли и киселини, откъдето произлиза и названието им – киселинно-устойчиви бактерии (КУБ). Натривките от биологичните материали за микроскопско изследване се обработват с карболфуксин, след което с обезцветител (етилов алкохол и концентрирана солна киселина) и накрая – с метиленово синьо. При наличие на КУБ те се оцветяват в червено с изразен полиморфизъм на син фон.

Благодарности

Авторите изказват благодарности на проф. д-р Рени Емил Калфин, Институт по невробиология при Българска академия на науките, и на проф. д-р Стефан Панайотов, Национална референтна лаборатория по „Особено опасни бактериални инфекции“, сектор „Микробиом“, при Национален център по заразни и паразитни болести, за предоставените биографични данни, литературни източници и информация за научните постижения на доц. д-р Емил Калфин.

Литература:

1. Паскалев, Д., А. Кирчева, Д. Петкова, Д. Радойнова. Robert Koch и откриването на причинителя на туберкулозата – 100 години от смъртта на великия учен. Tоракална медицина. Том II, юли 2010, бр. 2, с. 54 – 58.
2. Sakula A. Robert Koch: centenary of the discovery of the tubercle Bacillus, 1882. Can Vet J = La Rev Vet Can 1983;24:127 – 31.
3. Клинична пневмология. Ред. проф. П. Добрев. Медицина и физкултура, София, 1987.
4. Министерство на здравеопазването. Методично указание за микробиологична диагностика и лечение на туберкулозата. 2008. Налично на: http://www.mh.government.bg.
5. Пневмология. Ред. проф. Р. Раданов. Медицина и физкултура, София, 1976.
6. Biography of Herbert Assmann. Налична на: https://www.dgim-history.de/en/biography/Assmann;Herbert;1014 (последно посетена на 24.08.2021 г.)
7. Рентгенови картини при белодробната туберкулоза. Ред. проф. Ст. Тодоров. Медицина и физкултура, София, 1955.
8. Pierre-Antoine-Ernest Bazin. Налична на: https://en.wikipedia.org/wiki/Pierre-Antoine-Ernest_Bazin (последно посетена на 24.08.2021 г.)
9. Al-Aboud NM. Eponyms in Tuberculosis. Our Dermatol Online. 2016;7(3):355 – 358.
10. Russell Brock, Baron Brock. Налична на: https://en.wikipedia.org/wiki/Russell_Brock,_Baron_Brock (последно посетена на 24.08.2021 г.)
11. B Fretheim. The So-called Middle Lobe Syndrome. Thorax (1952), 7,156.
12. Albert Calmette. Налична на: https://en.wikipedia.org/wiki/Albert_Calmette (последно посетена на 24.08.2021 г.)
13. Camille Guérin. Налична на: https://en.wikipedia.org/wiki/Camille_Guérin (последно посетена на 24.08.2021 г.)
14. Fox GJ, Orlova M, Schurr E. Tuberculosis in newborns: the lessons of the Lübeck disaster (1929–1933). PLoS Pathog 2016; 12:e1005271.
15. Клинична туберкулоза. Ред. Проф. П. Минчев. Централна медицинска библиотека, София, 2013.
16. N. Pavan Kumar, C. Padmapriyadarsini, A. Rajamanickam, S. B. Marinaik, A. Nancy, S. Padmanaban, N. Akbar, M. Murhekar, S. Babu, Effect of BCG vaccination on proinflammatory responses in elderly individuals. Sci. Adv. 7, eabg7181 (2021).
17. Georges Canetti. Налична на: https://fr.wikipedia.org/wiki/Georges_Canetti (последно посетена на 24.08.2021 г.)
18. George Ryerson Fowler. Налична на: https://en.wikipedia.org/wiki/George_Ryerson_Fowler (последно посетена на 24.08.2021 г.)
19. Anton Ghon. Налична на: https://en.wikipedia.org/wiki/Anton_Ghon (последно посетена на 24.08.2021 г.)
20. Инструктивни материали по микробиологична диагностика на бактериални инфекции, 1989, том I, МЗСГ, стр. 125, автори Е. Калфин и А. Енгибаров
21. Martin A, Panaiotov S, Portaels F, Hoffner S, Palomino JC, Angeby K. The nitrate reductase assay for the rapid detection of isoniazid and rifampicin resistance in Mycobacterium tuberculosis: a systematic review and meta-analysis. J Antimicrob Chemother. 2008 Jul;62(1):56-64. doi: 10.1093/jac/dkn139. Epub 2008 Apr 10. PMID: 18407918.
22. Franz König (surgeon). Налична на: https://en.wikipedia.org/wiki/Franz_König_(surgeon) (последно посетена на 24.08.2021 г.)
23. Loganathan D, Saravanan KV, Jayaraj S. Acute abdomen presentation of intestinal tuberculosis. J. Evolution Med. Dent. Sci. 2019;8(11):807-810, DOI: 10.14260/jemds/2019/178
24. Louis Théophile Joseph Landouzy. Налична на: https://en.wikipedia.org/wiki/Louis_Théophile_Joseph_Landouzy (последно посетена на 24.08.2021 г.)
25. Adolf Lorenz. Налична на: https://en.wikipedia.org/wiki/Adolf_Lorenz (последно посетена на 24.08.2021 г.)
26. Biographische Informationen zu Ernst Löwenstein. Налична на: https://ub.meduniwien.ac.at/blog/?p=31587
27. K. A. Jensen. Налична на: https://denstoredanske.lex.dk/K.A._Jensen (последно посетена на 24.08.2021 г.)
28. В. Миланов, Е. Бачийска, М. Николова, Д. Костадинов. Съвременна микробиологична, молекулярно-генетична и имунологична диагноза на туберкулозата. Списание „PRO MEDIC”. Година I, Брой 4/2019: 26-35.
29. Charles Mantoux. Налична на: https://en.wikipedia.org/wiki/Charles_Mantoux (последно посетена на 24.08.2021 г.)
30. Biography of Felix Mendel. Налична на:  http://www.whonamedit.com/doctor.cfm/2381.html (последно посетена на 24.08.2021 г.)
31. Bergmann K-C, Ring J (eds): History of Allergy. Chem Immunol Allergy. Basel, Karger, 2014, vol 100, pp 27–45 DOI: 10.1159/000358478
32. Минчев, П. Туберкулини и туберкулинова чувствителност. Издателство Акт, 1996: 35-37.
33. Nikolay Pirogov. Налична на: https://en.wikipedia.org/wiki/Nikolay_Pirogov (последно посетена на 24.08.2021 г.)
34. Saldanha P, Saldanha J. Eponyms in Tuberculosis. Arch Med Health Sci 2016;4:287 – 9.
35. Theodor Langhans. Налична на: https://en.wikipedia.org/wiki/Theodor_Langhans (последно посетена на 24.08.2021 г.)
36. Sakai H, Okafuji I, Nishikomori R, et al. (January 2012). The CD40-CD40L axis and IFN-γ play critical roles in Langhans giant cell formation“. Int. Immunol. 24 (1): 5–15. doi:10.1093/intimm/dxr088. PMID 22058328
37. Clemens von Pirquet. Налична на: https://en.wikipedia.org/wiki/Clemens_von_Pirquet (последно посетена на 24.08.2021 г.)
38. Percival Pott. Налична на: https://en.wikipedia.org/wiki/Percivall_Pott (последно посетена на 24.08.2021 г.)
39. Percival Pott. Налична на: https://litfl.com/percivall-pott/ (последно посетена на 24.08.2021 г.)
40. Равич-Щербо, Владимир Антонович. Налична на: https://ru.wikipedia.org/wiki/Равич-Щербо,_Владимир_Антонович (последно посетена на 24.08.2021 г.)
41. Karl Ernst Ranke. Налична на: https://en.wikipedia.org/wiki/Karl_Ernst_Ranke (последно посетена на 24.08.2021 г.)
42. Biography of Fritz Valdemar Rasmussen. Налична на: https://www.whonamedit.com/doctor.cfm/2310.html (последно посетена на 24.08.2021 г.)
43. Biography of Georg Simon. Налична на: https://www.whonamedit.com/doctor.cfm/2214.html (последно посетена на 24.08.2021 г.)
44. Franz Ziehl. Налична на: https://en.wikipedia.org/wiki/Franz_Ziehl (последно посетена на 24.08.2021 г.)
45. Friedrich Neelsen. Налична на: https://en.wikipedia.org/wiki/Friedrich_Neelsen (последно посетена на 24.08.2021 г.)