На 14 юли 2023 г., след няколко месечни страдания вследствие на тежко заболяване (рак на черния дроб), ни напусна в Лион, Франция, пианистът Марио Станчев. Неговата кончина е загуба за българския, френския и световния джаз. Познавах творчеството на Станчев, познавах и човека. След неговата смърт у мен все по-често звучи казаното от Ламартин: „Един ви липсва и светът е опустял“. За неговите близки, които остават още на този свят, има само един избор: да говорят за музиката на Марио Станчев, за да стане тя част от нашия вътрешен живот. Затова си позволявам да му отдам почит в настоящия текст, с който се отклонявам от перспективата на „Из историята на джаза“, посветена на американски творци, белязали историята на това изкуство.
Марио Станчев е роден в София на 16 март 1948 г. Класическото си образование получава в Музикалното училище и в Софийската консерватория. Свири джаз от 16-годишна възраст. Вероятно неговият вкус се обяснява с нестандартното му мислене. За тоталитарния режим в България джазът беше изкуство за „американски дегенерати“. През 70-те години Станчев се изявява успешно като пианист, наследил големия Милчо Левиев, и като композитор в „Симеон Щерев квартет“. Успехите на тази формация бързо излизат извън границите на България. Поканите валят, но тогавашният тоталитарен режим не пуска Станчев зад граница. Докато е работил във Финландия, негов колега е написал донос, в който се говори за валутни спекулации на Станчев. Какъв абсурд! Не познавам по-безкористен човек от Марио. Пианистът се принуждава да избяга от България и от 1980 г. живее и работи във Франция. Създава клас по „Джаз и съвременна музика“ в Лионската консерватория, където преподава до пенсионирането си преди пет години. Във Франция е реализирал двадесетина албума, повечето от които са авторски. За творческите му изяви съдим и по многобройните звукозаписни материали, които за момента не са официално издадени.
Марио Станчев (Снимка: BulFoto)
Стилът на Станчев съчетава успешно вглъбена лиричност с изблици на празнична емоционалност, блестящи импровизации с изящно разгърнати форми. Като композитор Станчев винаги се придържа до определена музикална линия, използва елементи от българския фолклор, обвързва ги с високи образци в модерния джаз, постигайки така завладяващ синтез на две самобитни традиции.
Ще се опитам да представя – много избирателно – творчеството на този забележителен пианист посредством няколко емблематични албума. Първият, Симеон Шерев квартет, реализиран в края на 70-те години на миналия век, предлага модерен джаз с композиции на Чик Кърия, Стенли Кларк, Марио Станчев и Симеон Щерев. След установяването си във Франция Марио записва и издава Un certain parfum (1984) (Някакъв парфюм ‒ намек за българския му произход). В него участват световно известните музиканти Даниел Юмер (ударни) и Майк Ричмонд (контрабас). Тук пианистът Станчев демонстрира блестящо своя музикален интелект и умението си да импровизира творбите на големи имена в джаза (Телониъс Монк, Майлс Дейвис, Дейв Брубек). Неслучайно големият джаз пианист Марсиал Солал ценеше високо инструменталното майсторство на Марио Станчев. Внимание заслужава и албумът Созопол (1990), посветен на гостоприемната вила на българския му приятел Тони Машев в Сен Мандрие, близо до Тулон. В Созопол участват барабанистът Даниел Юмер, саксофонистът Лоран Блументал, китаристът Жан-Луи Алмоснино, както и съпругата на пианиста Силвия Станчева (виола). Впечатлението от този албум е разнообразието, което пианистът и композиторът Станчев поднася благодарение на блестящото си владеене на джазовия идиом. Ще спомена също изявите на Марио Станчев секстет – най-многочислената джазова фармация във Франция, без да се броят бигбендовете. С този секстет Станчев реализира албумите Приятелство (2001) и Кукери (2006).
След падането на тоталитарния режим в България Станчев свири редовно на българска сцена. Забележителни са неговите участия на джаз фестивала в Банско, както и сътрудничеството му с двама български джазмени – барабаниста Христо Йоцов и контрабасиста Димитър Карамфилов. С тях той издава албумите Automn Leaves in Sofia (2013) (Есенни листа в София) и Monk And More (2020) (Монк и нещо повече). Осенен от духа на гениалния Телониъс Монк, с творческото съучастие на Христо Йоцов и Димитър Карамфилов, Станчев интерпретира ярко и оригинално самобитни композиции на Монк, като добавя и три свои. С тях той отстоява своята индивидуалност на творец и инструменталист. Албумът Monk And More е безспорен принос на Станчев в световния джаз. С албума Musica sans fin (2010) (Музика без край) откриваме друго лице на Станчев – нежен мечтател с подчертана склонност към вътрешна вглъбеност. Това е първият албум на Станчев като соло пианист. Ще спомена също успешното съчетание на български фолклор с модерния джаз. Негов материален израз е албумът (2019 г.), реализиран в сътрудничество с китариста Веселин Койчев и фолклорен хор с диригент Костадин Бураджиев. Интерес представлява и експериментът с френския саксофонист Лионел Мартен в опит да пресъздадат с възможностите на джаза творчеството на Луи Моро Готшалк (1829 – 1869). Така се ражда албумът Jazz Before Jazz (Джаз преди джаза) (2014). Изявите на Станчев в малки формации са многобройни. Тук ще спомена чудесния албум с китариста Мишел Перез Duo (Дует) (2007). Концертите на Станчев в рамките на софийската поредица „Пиано екстраваганца“, организирана от класическия пианист Людмил Ангелов, демонстрират блестящо възможностите на пианиста да съчетава модерния джаз с класическата музика. Той композира и немалко класически пиеси с вкус към бароковата музика, които бяха изпълнени на концерт от талантливия пианист Франсоа Мардеросян. През 2014 г. Марио Станчев бе специален гост на Лионската опера. По този повод той изнесе впечатляващ концерт с участието на френския саксофонист Лоран Блументал и българския барабанист Стоян Янкулов (Стунджи) Тези концерти в Лионската опера се повтаряха. На тях Станчев е свирил също с Христо Йоцов и Димитър Карамфилов, т. н. Ново българско трио.
Марио Станчев (д) и Лионел Мартен
Снимка: Максим Франсоа
Имах щастието да другарувам с Марио Станчев. Неговата загуба ме задължава да кажа и нещо за човека. В много отношения той беше изключителна личност. Деликатен, интелигентен, щедър, незлоблив, сърдечен, голям ценител на другите изкуства, с Марио можеше да се говори за всичко – за политика, литература, музика, изкуство, жени, деца. Неговата липса е болезнена. Осмислям я с думите на Монтен, написани за приятеля му Етиен дьо Ла Боеси: „Защото беше той, защото бях аз“. В тази фраза на прочутия мислител от 16 век долавям същността и на човека Марио Станчев. С вродения си усет за толерантност, той беше чужд на всеки опит да промени или да повлияе на другия, макар че имаше основания да го прави. Към себе си беше взискателен, за себе си не говореше, освен ако не бе принуден от събеседника. Тогава премълчаваше заслугите си, но отговаряше открито. Всъщност от общуването си с него човек ставаше и по-музикален и по-човечен. Ако някой ми поиска обяснение за тези хвалби, бих споменал постоянната му връзка със сестра му Даниела и с майка му Мишлин – две забележителни жени с редки качества, които засвидетелстваха безрезервната си привързаност към Марио. Към групата на всеотдайните бих добавил и Елза Фаверал, предана приятелка на Марио. Те сигурно са поддържали живо чувството му за интелигентна толерантност и за човечност. А то се предаваше и в неговата музика. Занапред ще трябва да живеем само с нея и със спомена за тази забележителна личност.
