„Първият ми спомен е местността Пресветица – там съм пасъл овцете като малък, и съм виждал жените, които донасяха в кърпите, в бохчите вързани питки. Там палеха свещи и този ритуал ми е влязъл така дълбоко в съзнанието като дете. И по-късно на това същото място разкрихме основите на този раннохристиянски храм, който сега се вижда там… имаше два подпрозоречни камъка и върху тях хората си поставяха свещичките, палеха ги там. Виждахме само жени, които идваха на този ден – това е една неделя, която е посветена на Вси светии. Говорим за 60-те, 70-те, 80-те години на миналия век, по времето на социализма.“
Огнян Христов, роден през 1958 г. в Очин дол
Красивото планинско село Очин дол е най-високо разположеното населено място във Врачанския балкан (630 метра н. в.) , в подножието на връх Бегличка могила. То се намира само на около 20 км от два забележителни български манастира – „Черепишкия“ и „Седемте престола“, а по пътя водещ към него е издигнат паметникът на Вазовия герой – дядо Йоцо. От центъра на селото се тръгва нагоре по стръмна улица, изкачваща се до местността Пресветица (Фиг.1).
Наблизо са разположени три тракийски надгробни могили, наричани от населението Трите буци, които все още не са проучени, но показват, че районът е бил населяван и почитан още от дълбока древност.
Останките от раннохристиянската базилика се намират на най-високото място, определяно от местните като „най-свято“, откъдето се разкрива просторна панорамна гледка (Фиг. 2, 3). Според археолозите Спас Матов и Георги Генецовски от музея във Враца се касае за църква от периода V-VI век, по време на царуването на Юстиниан I, когато започва масово покръстване на езическото население. Храмът е бил триапсиден – голяма централна част, преддверие и две по-малки странични части, с обща площ над 250 кв. м. Зидовете са градени от дялани камъни, споени с розов хоросан. Запазени са и до днес с дебелина до 1 м и във височина до 1,20 м. Интересна особеност е рядко срещаното кръстовидно кръщелно, разположено в северната част на църквата, непосредствено зад абсидата. При разкопките е установен и некропол, като според находките (гривни, обеци, керамика) гробовете са датирани от средновековния период. От по-късен етап са четирите каменни оброка, които пазят селото от четирите посоки. Край тях на църковни празници, с жертвоприношение на мъжко животно (теле, овен или шиле) местното население е отправяло молби за защита от природни бедствия и покровителство. Тези оброци са спомен за това, че празните днес махали в Искърския пролом някога са били обитавани от хора, живели труден живот в планината, и зависещи от околната среда и животните (Фиг. 4).
Понастоящем раннохристиянската базилика е добре реставрирана и консервирана, а покрай нея минава екопътеката за хижа Пършевица. И днес още има следи от изгорели свещи и оставени монети по време на курбаните.