Д-р Веселин Джендов е бургаски лекар, с биография на „опасен за социалистическата държава“ по дело „Интелигента“ на Второ Главно Управление (контраразузнаване) на комунистическата държавна сигурност – дело за Оперативно наблюдение (ДОН) 28602/79
Лятото свърши. След него идва сезонът на топлата меланхолия.
Мина и джаз фестивалът, тази деликатна носталгия…
Дванадесет години… преди дванадесет години с подкрепата на добри приятели – Големия, Страхотния Милчо Левиев, Белин (Белю)** Тончев – един от най-ерудираните англицисти и американисти, също бургазлия… мир на праха им, а също –Владо Гаджев – публицист, музикален критик, историограф на българската съвременна музика (от него е и прекрасната биографична книга за Милчо), професорите и мои колеги и приятели – Георги (Джони) Чалдъков, Коста (Коро) Костов, известният адвокат и „jazzaficionado“ Иво Баев… музикалният промоутър Стойчо Макров, големите блус и джаз музиканти Камен (Кацата) Дойчинов, Румен (FatMan) Александров… създадохме блус и джаз общество в Бургас …и така – над десет години (виж части от писмото до бургаския кмет).
Части от писмото до кмета на Бургас, с което го уведомяваме за създаденото „Блус и джаз общество“ и предложение за организиране на джаз-фестивал в града.
И няма нищо по-естествено, вдъхновяващо, втъкано в духа, в тъканта на Големия Град в неговата култура и атмосфера от джаза. Музиката, най-свързана, черпеща вдъхновение, триумфираща по света като музиката на града – джаза. И сезонът на топлата меланхолия…
В София, от средата до края на осемдесетте години се провеждаше –„провеждаше“ е формално казано – дишаше, съществуваше, беше своеобразен прозорец към света – джазовият фестивал „Джаз в Градината“ (Jazz In The Garden). Моторът на фестивала – ARB, Александров (Руменϑ) Рагтайм Бенд, заедно с джаз критика Владо Гаджев, с вдъхновението, авторитета и световното влияние на Милчо Левиев, доведоха в София някои от най добрите джаз-музиканти от Европа и САЩ: Джордж Адамс (тромпетист), Тамаз Курашвили (басист), „Тути“ Хийт (барабанист), Недра Уилър (басистка, композиторка, певица, ), Карен Бригс (виолинистка – тогава млада, днес – едно от най големите имена в джаза. В „Джаз в Градината“ участваха практически всички водещи български музиканти и състави: „Динамит брас бенд“, „Бели, зелени, червени“, „Акустична версия“, „ARB“, Светла Гостева, Симеон Щерев… А както се казва в страшните приказки (които за разлика от тези, които са с хепиенд, се случват!) – по едно време дойде Чалгията и край. Битти – Гитти! Направено и изчезнало.
Остана само името – „Джаз в градината“, в което има нещо меланхолично, някаква носталгия, някакъв аромат, останал във въздуха, на нещо хубаво и безвъзвратно.
И защо Бургас да не може да „открадне“ този дух, да го облече в морска есенност, в бургаска градинска есенност?
И както пишат в музикалните партитури – D.C. „dacapoalfine“ – От началото – към края.
През 1928 година Джордж Гершуин създава, вдъхновен и повлиян от магията на джаза, симфоничната поема „Един американец в Париж“. През 1988 година Стинг създава страхотната си композиция, повлиян от джаза и блуса – „Един англичанин в Ню Йорк“. Десетина години по късно, към средата на 90-те, в Бургас се появи Франсоа Серо – „Един французин в Бургас“. Тих и деликатен, почти незабележим, с оскъден български. Огромен почитател на блуса, невероятен източник на музика и информация, няколко години – водещ на блус радио в гр. Дижон, Франция. И както може да се очаква от един французин – влюбен не само в музиката, но романтично и дълбоко влюбен и в една българска жена. И както се очаква от един французин, влюбен в Жена, в Морето и в Бургас – и поет. Франсоа сътвори една стихосбирка, а неговият приятел – професор Иван Карайотов – историк и прекрасен познавач на френския език и култура, я преведе на български. „Лудият Ембрион“ беше самиздат, с помощта на приятели, основно и най-вече проф. Карайотов. Въздържам се да обяснявам поезия – но в стиховете му имаше страшно много ярост, гняв, любов, страст и бунт. Не го познавахме такъв.
Стойчо Макров и Франсоа Серо
В предговора Франсоа пише за себе си: …на възраст влиза в университета, където тича след диплома по право, но се оказва, че тя е по-бърза от него…“ И по-нататък: …след много мъки… той влиза в банковия сектор… Единствените хубави спомени, останали му оттам, са две въоръжени нападения.
В края на миналия век внезапно за нас и мъчително за него, както предполагахме, Франсоа – след една стихосбирка и прекрасните спомени за него – сърдечен, абсолютно непрактичен до наивност, възторжен блусар и прикрит авантюрист – напусна Бургас. Французинът беше обиколил най дивите краища на Южна Америка в по-младите си години – сам, с една раница на гърба си, беше снимал в Патагония, пустинята Атакама, Андите…
„Франсоа, не те ли беше страх – сам, в тия диви краища, някой може да те нападне?!“ – питахме ние. „Е… “ – отговаряше сдържано французинът с усмивка и доволен, че авантюризмът му бе оценен. Връщаше се почти всяка година в Бургас – ей така – да послушаме блус и да се видим. Така – до края на август 2010 година.
Бе наел квартира в Бургас, но внезапно му казали да я освободи – и той, който беше лагерувал от остров Диего Рамирес на юг до нос Галинас на север, беше решил да изкара топлата августовска нощ сам, с една раница багаж на бургаския плаж. Естествено – беше нападнат, ограбен и пребит. На непрактичния французин практичните бандюги бяха взели практично само това, което може да пъхнат в джоба. Пари, телефон, часовник, малко златни талисмани. Това е. Французинът, който обикна българка, влюби се в Бургас и написа своята първа стихосбирка тук – повече не се появи! Жив и здрав бъди, Франсоа, където и да си!
Лятното буйство на звуци и ритми от Морската градина, Морска гара, Летния театър приключи. По неведоми куриози на акустиката – музиката, ритъма, когато улиците са притихнали, откъм морския бряг сякаш се чуват гръмотевици от далечна буря, приглушен далечен тътен, предчувствие за топъл дъжд и хората разбират – лятото е още тук, но си отива. Все си мисля, че летните фестивали и концерти са някакъв далечен отглас на езически, първобитен ритуал, обред, магия, в опит да се задържи лятото заради ленивото безгрижие, което носи, топлината и лекотата на дните, лятната безпричинна празничност.
*Джаз – Jazz, Jazzy „allthatjazz“, т.е. „всичките тия неща“ – начин (amer.) да се каже нещо, без да се каже всичко, защото разказването на всичко би било тегаво и монотонно. Пример: „Бях в мола и имаше всякаква шарения – маратонки, тенис топки, тенджери и тигани, обувки и тиранти… и …целия този джаз“
**„Белю Пушилката“ („SmokeBellew“) роман от Джек Лондон