Любомъдрие: Любомъдрия

Брой № 2 (85) / април 2026, Затлъстяване, дишане и сън

Костадин Пампов*

 

Да възлюбиш ближния си, пише Ницше, означава преди всичко да го оставиш на мира. И естествено тази подробност на добродетелта е свързана с най-големи трудности.

 

Мисля си, че тези трудности идват най-вече от неспособността ни да пазим определена граница.

 

Между нашата свобода и тази на другия.

 

…

 

Бейкън посочва, че човек, който властва над другите, губи своята лична свобода. Приемам това твърдение за вярно. Не е възможно в определено общество да има свободни, при положение че други в същото общество са несвободни.

 

Свободата предполага не един или мнозина да властват над други. А всички в обществото да се намират в еднакво отношение към определени правила.

 

…

 

Киркегор ни препоръчва: Поеми риска и загуби.

 

Не поемайки риск, ти вече си загубил. Наистина никой не ни гарантира, че ще успеем, при положение, че предприемем едно или друго действие. Ако обаче не го предприемем, повече от сигурно е, че няма да имаме успех. Това всъщност ни казва Киркегор и чрез заглавието на една от своите книги: Или-или.

 

…

 

Вярата започва там, където свършва мисълта.

 

Навярно с това свое твърдение Киркегор иска да ни убеди, че вярата се появява там, където мисълта не ни дава отговори.

 

Нещо подобно е валидно и за философията. Тя e там, където науката все още няма отговори. Силата ѝ е в поставянето на въпроси. Добре поставени, те вече имат статута и на отговори.

 

…

 

Надеждата е добра закуска, но лоша вечеря. В това ни убеждава Бейкън. Естествено е денят да започва с надежда. Ако обаче се случи така, че в края на деня сме обезсърчени, човек би могъл да намери утеха в максимата: Утрото е по-мъдро от вечерта.

 

…

 

Конфуций твърди, че мъдрият човек не прави на друг това, което не желае да му бъде сторено на него.

 

Преди доста време си мислех друго. Че човек по-скоро трябва да прави на другите това, което би искал на него да направят.

 

Сега обаче разбирам, че Конфуций е прав. Човек не винаги би могъл да знае, какво точно иска другият.

 

 


*От книгата на Костадин Пампов „Което трябва, но не повече“


 

Вашият коментар