Легендата Дан Колов

Златина Иванова е студентка в Медицински университет – Плевен. Родена е в гр. Севлиево. Често нейни по-възрастни близки са й разказвали легенди за Бореца от село Сенник. В детското й съзнание много впечатляващо е звучало, че Дан Колов е „толкова силен, че може с една ръка да те преметне през онзи хълм…”

Това е нейният разказ за един достоен син на България!

Явор Иванов

Дан Колов - Снимка: www.dankolov.com

На 27 декември 2012 г. се навършват 120 години от раждането на великия български борец Дан Колов. Тъжно е, че си спомняме за нашите герои само по кръгли, рождени или смъртни годишнини. Професионалният и личен живот на този българин е предизвиквал интерес не само поради огромните му приходи като спортист, но и поради многото догадки и слухове около смъртта му.

Дан Колов (истинското му име е Дончо Колев Данев) е роден на 27 декември 1892 г. в село Сенник, област Севлиево. Дончо остава полусираче на 7 години, когато баща му умира. Най-разпространена е версията, че е починал от туберкулоза, но всъщност внезапно е починал от инсулт. Майката – Яна Колева, трудно изхранва седемте си деца. Дончо посещава училището в Сенник до второ отделение, когато мизерията го принуждава дванадесетгодишен да замине за Унгария. Там работи като градинар, а на 17 години отива в Америка, където работи като докер, строител, общ работник на новостроящи се железопътни  линии и 2-3 години като миньор в Оклахома.

Спортна кариера

Първия си медал Колов получава не за спортно постижение, а за работата си като строител на електроцен­трала в щата Айова, САЩ.

Междувременно участва в борби, организирани между работниците, където се отличава с добра техника, невиждана сила и издръжливост. Кариерата му на спортист започва в цирк „Виктория” през 1914 г., когато директорът на цирка кани хора от публиката да премерят сили на арената със звездата Джеф Лоуренс- Циклопа. Дончо приема предизвикателството и успява да победи 106 килограмовия борец. Като професионален борец Дан Колов е участвал в над 1500 срещи и от тях е изгубил около 10 (според други загубите са само 3).

След първите си няколко главозамайващи победи мениджърите на Дан Колов му предлагат американско гражданство, но той отказва с аргумента „чувствам се силен, защото съм българин“. Прави компромис само с името си и от 1920  г. нататък се състезава като Дан Колов. Медиите го оприличават на „българския Кинг-Конг”, наричат го „Балканският лъв”, „Страшното българско чудо”.

Дан Колов се завръща в България на 7 април 1936 г. със своя приятел Хараламби (Хари) Стоев. Огромна тълпа от хора се събира, за да посрещне великия борец.  По този случай Хари Стоев споделя: „На гара Драгoман митни­чарите видяха паспортите. Дръннали по телефона в София и ние, които мислехме да пристигнем инкогнито, се видяхме сред море от народ”. Народът пренася Дан Колов на ръце до хотела му. А посрещането в Севлиево и родното му село Сенник е още по-вълнуващо. Предлагат на Дан Колов да го откарат с файтон до селото, но той отказва: „пеш съм излязъл, пеш ще се върна!” И тpъгвa, последван от тълпата, включително и официалните гости, които не спират да приветстват с „Да живей!“

По-значими срещи на Дан Колов:

1919 г.           победа срещу Руди Дюсек, Ню Йорк;

1921 г.           победа срещу Джики Хиген „Удушвача”, Токио;

1923 г.           победа срещу Джак Стерлинг в Сейнт Луйс;

1925 г.           загуба от Джим Лондос, Сейнт Луйс, Мисури;

1925 г.           победа срещу Джо Стечър, Лос Анджелис;

1929 г.          загуба от Гас Соненберг, Торонто;

1929 г.          победа срещу Бен Али, Провидънс, Ню Йорк;

1930 г.          победа срещу Стенли Стасиак, Канзас Сити;

1931 г.           победа срещу Стив Савидж, Ванкувър;

1934 г.          победа срещу Джордж Уоркър, Уелингтън, Нова Зеландия;

1936 г.          победа срещу Анри Деглан „Човекът с хилядата хватки” , Париж; получава титлата “Европейски шампион” и  става носител на Диамантения пояс.

1937 г.          победа срещу Ал Перейра, Париж.

Благотворителна дейност

„Аз не обичам наполовина работи. Когато е за благотворителност, трябва да се даде всичко.“

През 1933 г. по време на Лайпцигския процес внася известна сума в международния помощен комитет за подпомагането и освобождаването от затвора  на Георги Димитров, като казва: „Аз не съм комунист, но аз съм българин и не мога да бъда спокоен и paвнодyшeн, когато животът на друг българин, Георги Димитров, е в опасност. Давам 2000 долара и още хонорара си от срещата ми с англичанина Кинг Кърдис. Съжалявам, че не мога да направя повече…”

Дан Колов, Париж, ноември, 1933

През 1936 г. в София основава школа по борба носеща неговото име, където предава своя опит в борбата на млади таланти.

През 1937 г. дарява 500 000 лева на цар Борис, за да бъде закупен самолет на Българската авиация (други източници твърдят, че този самолет е бил предоставен на Българските пощи за разнасяне на авиопощата).

Твърди се, че Дан Колов закупува и първата електрическа турбина за построяването на ВЕЦ в България. Това не може да се твърди със сигурност, защото първата ВЕЦ, построена в България и на Балканския полуостров, е Панчарево. Пусната е в експлоатация на 1 ноември 1900 г., когато Дан Колов е бил само на 8 години?! Възможно е да е купил такава турбина, но категорично не е била първата.

Хараламби (Хари) Стоев заедно с Дан Колов дават средства за изграждане на летището в Горна Оряховица, което е открито през 1925 г. и  до 1948 г. е използвано за военни цели.

Подпомага финансово български студенти, начинаещи спортисти, включително и  семейството на първия ни световен шампион по борба – Никола Петров. След смъртта на Никола Петров (починал на 2 февруари 1925 г.), семейството му изпада в затруднено положение. Дъщерята на Петров, Николина, си спомня как през 1938 г. Дан Колов неочаквано пристига в дома им и в плик оставил на семейството една значителна за онова време сума.

Кметът на село Сенник Пенко Драганов разказва, че Колов събирал всеки ден децата и ги водел на сладкарница. Едва когато слагал пред всяко от тях чиния с пасти, си тръгвал спокоен. На вратата се обръщал към сладкаря и му нареждал: „А когато си излизат, дай им по един голям шоколад „Крава“!

Краят на българския титан

Племенницата на известния борец Янка Балканска, която в момента все още живее в село Сенник, си спомня:

”Наричахме го чичо Дончо, тогава бях на 8-9 години и много добре си го спомням. Пристигна в България на 7 април 1936 г. Винаги се отнасяше много добре с нас, децата, от чужбина ни носеше играчки, най-хубавите палтенца, роклички…

Още когато си дойде през 1936 година не се чувстваше много добре – кашляше често. Френски лекари му казали, че е болен от туберкулоза. Не им вярваше особено, не желаеше да ходи при лекари повече, защото твърдеше, че е толкова силен, че ”мен болест не може да ме срази, на болест не мога да се предам!”. Помня, че единствените неща, които пиеше, бяха витамин С и калций за костите, които си  носеше от чужбина.

До ноември 1939 г. все още беше жизнен и помоли баща ми да му купи черен кон. Вземаше си пушката и яздейки обикаляше поляните около селото. През декември се влоши сериозно, не му се ядеше. Лежеше на легло на първия етаж на къщата (в момента къща-музей „Дан Колов”- с. Сенник), за да се грижат родителите ми по-лесно за него. Спомням си, че нас, децата, не ни пускаха вече при него в стаята, за да не се заразим. Ние надничахме през прозорчето, за да го зърнем, и толкова силно кашляше, че цялата къща кънтеше. Имаше си чугунен плювалник с похлупак, доскоро го пазехме, но като се преместихме, изчезна някъде. Вечер много се мъчеше – целият се изпотяваше. Изключително много отслабна, стопи се наполовина, беше като скелет, а кожата му стана восъчна. Февруари месец вече беше толкова изтощен, че не можеше да стане от леглото. Два дена преди да почине – на 25 март 1940 г. се съгласи да го заведат на лекар в Троян при доктор Добрев (в Троян е открита първата специализирана болница за лечение на туберкулоза в България и на Балканския полуостров на 5 юли 1905 г.). Баща ми не се съгласи, защото го беше страх, че чичо Дончо няма да издържи пътуването до там. На 27-ми, като че ли усещаше края, пожела да го пренесем в „неговата” стая на втория етаж на къщата. Наричахме я „неговата”, защото той сам си беше избрал мебелите, десена на тапетите и си я беше подредил по свой вкус. Сложиха го да легне на леглото и помоли да извикаме Хари Стоев. Приятелят му пристигна малко преди 7 часа вечерта. Влезе в стаята, чичо Дончо успя да стане от леглото, опита се да се ръкува, но изпусна ръката на Хари Стоев и се свлече мъртъв…”

Последната направена снимка (П. Петров в. „Спорт”)  на Дан Колов в софийското кафене „Златната круша” преди да отпътува завинаги към родното си село Сенник, октомври, 1939 г.

От какво е починал Дан Колов?

Версия №1

Има много версии за смъртта на Дан Колов, официалната е, че е починал от туберкулоза. Рязкото отслабване на тегло, кашлицата, нощното изпотяване и загубата на апетит, подкрепят официалното твърдение, но кой точно е поставил диагнозата, не се знае. Как се е заразил? В семейството му има само една леля, починала от туберкулоза през 1948 г., доста след смъртта на Колов. Най-вероятно това е станало при някое от многобройните му пътувания. Някои хора мислят, че е бил умишлено заразен по време на операцията в Париж, веднага след мача с Ал Перейра, когато Колов счупва две ребра. Целта е била българинът да бъде опетнен или отстранен от следващи мачове. Това е малко вероятно, защото въпросният мач се е провел през 1937 г., а здравословните му проблеми са започнали поне 1 година по-рано. Остава висящ и въпросът защо Дан Колов не се е ваксинирал срещу туберкулоза? Бил е финансово обезпечен, живял е достатъчно време във Франция, а това е първата страна, която въвежда БЦЖ ваксината още през 1921 г.?

Версия №2

Други предполагат, че на Колов системно му е давана отрова – отново от френски лекари. Няма данни каква е „отровата” и от колко време е тровен!

И още една версия…

Първите му години в Америка са били изключително тежки, живял е в мизерни условия, ниско заплащане и тежка физическа работа, включително и в мини. Голяма част от миньорите заболяват от силикоза. Оплакванията им като задух, силна кашлица, загуба на апетит, температура (а Дан Колов е имал такива), се появяват няколко години по-късно. Силикозата е благоприятен терен за допълнителна инфекция с туберкулозни бактерии. Бил ли е Дан Колов болен от силикоза и туберкулоза на белия дроб (силикотуберкулоза)? На този въпрос не може да се отговори категорично, но е много вероятно да е бил болен. „ Ако пациент със силикоза не почине от друго заболяване или нещастен инцидент, той в крайна сметка умира от туберкулоза.” (А. Съдърланд и Ф. Симсън, 1930 г.). Също така през 1930 г. избухва „епидемия” от силикоза в Америка, която е определена като „Най-голямото американско идустриално бедствие”. Заболелите са бивши работници в мини и работещи при изкопаването на тунела Hawk’s nest, Западна Вирджиния. Възможно е един от тези болни хора, да е бил и Дан Колов.

Тук, на родна земя, почива Българинът Дончо Колев

Независимо от причината, на 27 март 1940 г. умира най-милосърдният борец и един от най-великите българи. Останал до последно мъж на честта, той посреща смъртта на крака, подобно на легендарния римски император Веспасиан. Ирония или каприз на съдбата, но Дан Колов умира 3 години преди откриването на стрептомицина и 8 преди приложението му в лечението на туберкулоза. Последното желание на Колов е било да бъде погребан в родното му село Сенник. Близки и съселяни избират мястото – в двора на църквата “Св. Иван Рилски”, построена на най-високия хълм в самото село. Мястото е избрано умишлено, защото от там се открива невероятно красива гледка към Централна Стара планина. Там и до ден днешен, са се изправили Балкан срещу Балкан…

Виж още:

1. „Кеч ес кеч”- романизирана биографична книга за Дан Колов, автор Петър Лазаров;

2. „Прослава на село Сенник и неговите хора”- летописна книга, автори Димитър и Янка Балкански;

3. „ Дан Колов – човекът и борецът 1892-1940”- биографична книга, автор Димо Тодоров

4. „Дан Колов – царят на кеча” (1999 г.) – биографичен филм за Дан Колов, реж. Михаил Гецов.

Монолог на Дан Колов

Аз побеждавах в хиляди борби.

Кръстосвах безбройни пътеки,

ала днес душата ми скърби…

Коварна болест ме сломява.

Чезне Херкулесовата мощ.

Навярно малко още ми остава.

Ще настъпи непрогледна нощ…

Отивам си тъй млад, ала спокоен!

На родна пръст оставям свойте мощи.

Тъй рано отседлавам коня,

но знам: България борци ще ражда още!

Данаил Данков