Скъпи колеги,
Темата на поредния брой на списание In Spiro е латентна туберкулозна инфекция. Бих искала да започна с моята огромна благодарност за поканата да представя тази толкова интересна и актуална тема.
Туберкулозата е свързана не само с моя професионален живот. В известен смисъл дължа живота си на нея. Моят баща се е запознал с майка ми в санаториум за туберкулозно болни.
Когато през 1990 г. започнах да работя в областта на фтизиатрията, туберкулозата бе едно позабравено заболяване. За съжаление, през следващите две десетилетия станахме свидетели на коренна промяна както в света, така и в България.
Какво се случи в света?
Едновременно с увеличаване на заболеваемостта от туберкулоза на фона на коинфекцията с HIV, се увеличи броят на резистентните щамове, въведе се нов термин- мултирезистентна туберкулоза, а в последните години – екстензивно резистентна туберкулоза.
Въведени бяха автоматизирани системи за култивиране с възможност за тестване на лекарствената чувствителност на Mycobacterium tuberculosis, бързи молекулярни тестове за видова идентификация, определяне на чувствителността към Isoniazid и Rifampicin и допълнителни противотуберкулозни лекарства. Времето за микробиологична верификация се съкрати значително, подобриха се възможностите за уточняване на резистентността на микрооганизма.
Възприета бе единна стратегия за борба с туберкулозата – т.н. DOTS стратегия, която по настоящем е възприета в 187 страни по света.
Утвърди се терминът латентна туберкулозна инфекция и се въведоха интерферон-гама тестовете, които разшириха възможностите за нейното диагностициране.
Изработени бяха „Международни стандарти за грижи при туберкулоза”. През 2006 бе публикувана първата им редакция, а през 2009 г. – втората.
На тях бяха базирани и „Стандарти за грижи при туберкулоза в Европейския съюз”. Този важен документ бе публикуван през април 2012 г.
Какво се случи в България?
През 1998 г. стартира пилотната фаза на DOTS, а от 2003 г. в цялата страна бе възприета тази международна стратегия за борба с туберкулозата.
През 2005 г. бе създадена Националната референтна лаборатория по туберкулоза към Национален център по заразни и паразитни болести в гр. София.
След успешно кандидатстване през 2006 и 2008 г., последователно стартираха програмите, финансирани от Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария – „Подобряване на контрола на туберкулозата в България” и „Укрепване на Националната програма по туберкулоза в България”.
Какво съдържа този брой?
С екип от водещи специалисти в организацията на борбата с туберкулозата и нейната диагностика – микробиологична и имунологична, ще се постараем да погледнем от различни ъгли на темата латентна туберкулозна инфекция.
Владимир Миланов, главен експерт в Дирекция „Обществено здраве и управление на специализирани донорски програми” на МЗ, ни представя Съвременни аспекти на контрола на латентната туберкулозна инфекция – обзорна статия, засягаща този проблем в света и в България.
Румяна Маркова, доайенът в областта на имунологичната диагностика на туберкулозата, ни представя темата: Имунодиагностика на латентната туберкулозна инфекция. Характеристика, възможности и предимства на новите IFN-?-базирани тестове.
Елизабета Бачийска, ръководител на Националната референтна лаборатория по туберкулоза, и нейният екип се включват с проучване на тема Микробиологична диагностика на респираторните микобактериози в България. Нетуберкулозните микобактерии позитивират туберкулиновия кожен тест, а някои от тях, между които и M. kansasii, изолиран от клинични материали в България, биха могли да позитивират и интерферон-гама тестовете.
Всепризнати отличници в организацията на доболничната помощ са колегите от СБАЛПФЗ – Русе. Светослав Дачев, Димитър Граматиков и Христо Метев споделят опита си в статията: Профилактика на туберкулозата при децата – да възродим старата практика в новите условия или опита на БЦЖ-екипа към СБАЛПФЗ – Русе.
Имаме удоволствието да ви запознаем и с опита на Кантонална болница St. Gallen, Швейцария, чрез статията Скрининг на туберкулозата, която д-р Ото Шох любезно ни предостави за превод и отпечатване.
И накрая ви представяме консенсуса на TBNET от 2010 г: Рискът от туберкулоза, свързан с лечение с TNF- антагонисти, който ще даде отговори на много важни практически въпроси, свързани с латентната туберкулозна инфекция.
Надяваме се и този пореден брой да е полезен и интересен за вас!
