Блага Димитрова
„Рано или късно всеки един преживява специалното си завръщане вкъщи. Видял си, че хората не са онова, което ти се е искало да бъдат. Разбрал си, че съдбата играе на руска рулетка не само с живота на другите, но и с твоя. И най-неочаквано пистолетът в играта не те е пощадил. Разбрал си, че приятелствата и любовите сменят лицата си и най-любимите ти хора могат да се превърнат в безчувствени непознати. И ще бъдеш истински късметлия като се завърнеш и видиш, че само едно единствено нещо не се е променило в това объркано битие. Родителят, който те чака вкъщи с чаша кафе…“
Радослав Гизгинджиев
Шепа пръст, вместо думите, дето
не произнесох никога.
Шепа пръст от земята в земята –
брачното ложе на всички ни.
Все по-студено, все по-пустинно
става без вас наоколо.
Все по-далече сте вие,
които истински ме обичахте.
Шепа пръст върху вашите шепи,
топли и пълни с прощаване,
прелетни птици – преди да отлитнат,
тръпно ми кацат на рамото.
Вярвам,
че никой друг не може да те обича така всеотдайно, безкористно и наистина завинаги, както родителите. След това ти обичаш така децата си и внуците си – наричам това поток на двойните спирали (на ДНК).