Коста Костов: Шепа пръст върху вас, които… (в памет на моя баща Васил Костов)

Брой № 2 (45) / април 2018, Белодробен микробиом и обоснована антибиотична терапия

Блага Димитрова

 

Рано или късно всеки един преживява специалното си завръщане вкъщи. Видял си, че хората не са онова, което ти се е искало да бъдат. Разбрал си, че съдбата играе на руска рулетка не само с живота на другите, но и с твоя. И най-неочаквано пистолетът в играта не те е пощадил. Разбрал си, че приятелствата и любовите сменят лицата си и най-любимите ти хора могат да се превърнат в безчувствени непознати. И ще бъдеш истински късметлия като се завърнеш и видиш, че само едно единствено нещо не се е променило в това объркано битие. Родителят, който те чака вкъщи с чаша кафе…“

Радослав Гизгинджиев

 

Шепа пръст, вместо думите, дето

не произнесох никога.

Шепа пръст от земята в земята –

брачното ложе на всички ни.

 

Все по-студено, все по-пустинно

става без вас наоколо.

Все по-далече сте вие,

които истински ме обичахте.

 

Шепа пръст върху вашите шепи,

топли и пълни с прощаване,

прелетни птици – преди да отлитнат,

тръпно ми кацат на рамото.

 


 

Един коментар към “Коста Костов: Шепа пръст върху вас, които… (в памет на моя баща Васил Костов)”

Отговори
  1. Георги Чалдъков казва:

    Вярвам,
    че никой друг не може да те обича така всеотдайно, безкористно и наистина завинаги, както родителите. След това ти обичаш така децата си и внуците си – наричам това поток на двойните спирали (на ДНК).

Вашият коментар