Всички хора – бели, жълти, черни, политични и аполитични, вярващи и невярващи, семейни и несемейни, щастливи и нещастни, всички ние, още от първия ни ден на тази земя дишаме. Когато нещо неприятно навлезе в дихателните ни пътища – кашляме. Кашлицата ни обединява. Тя най-често ни води при лекаря и най-често ни подтиква да търсим лечение – традиционно или алтернативно, защото кашлицата ни изтощава. Кашлицата не е вредна – тя е жизненоважен защитен рефлекс, чрез който от дихателните пътища се отстраняват инхалирани чужди тела, слуз, дразнещи газове. Когато кашлицата продължи повече от 8 седмици след остра инфекция на дихателните пътища, тогава тя става хронична. Хроничната кашлица влошава качеството на живота ни, отчуждава ни от близките и от колегите ни и заради нея често не успяваме да отидем на кино или театър. Кашлицата нарушава съня ни, прави ни раздразнителни, дори може да причини фрактури на ребра и мускулни влакна.
За кашлицата има много причини – инфекции, алергии, прашен въздух, отработени газове от автомобилите, цигарен дим, погрешка инхалирани храни и/или напитки.
От какво обаче кашля най-често българският пациент?
На първо място – от инфекции на горните и/или долните дихателни пътища, в повечето случаи – вирусни: фарингити, ларингити, синуити, пневмонии. Често това е суха или с необилна експекторация, дразнеща кашлица, усилваща чувството за болест. В повечето случаи хората търсят медицинска помощ, за да спрат кашлицата. Използват се различни сиропи, таблетки, антихистамини, кортикостероиди, антибиотици (!), средства от народната и алтернативната медицина. Често пъти това само задълбочава кашлицата, затруднява отделянето на секретите, прави кашличния рефлекс неефективен, чувството за болест се засилва.
На второ място, българските пациенти кашлят по алергични причини. Най-често тази кашлица има сезонен характер, свързана е с цъфтежа на растенията. Антихистамините и инхалаторните кортикостероиди са ефективни при тези пациенти.
Трета причина за кашлица при българските пациенти е замърсеният въздух, макар третото място да е спорно, защото, за съжаление, макар да живеем в страна с прекрасна природа, градовете, а и селата ни, не могат да се похвалят с много чист въздух. Натовареният трафик замърсява въздуха с отработени газове, лятно време улиците се запрашват и в атмосферата се отделят фини частици прах, а през зимата почти повсеместно се използва твърдо гориво за огрев, чиито дим допълнително замърсява въздуха. Към всички гореизброени причини, при това целогодишно, се прибавя най-разпространеният замърсител – тютюнопушенето, причиняващо сериозни болести като ХОББ и белодробен карцином, за които кашлицата е обичаен симптом. Премахването на тези причини за кашлица изисква участие на цялото общество, а не само на отделни личности и организации.
Обострянията на хронични болести като ХОББ, астма, бронхиектазии са четвърта причина за кашлица, водеща българския пациент в кабинета на лекаря. Често тези обостряния се дължат отново на инфекции на дихателните пътища или на промяна в атмосферните условия. Често пренебрегвана причина за кашлица е гастроезофагеалният рефлукс, като при значителен брой пациенти кашлицата е единственият симптом на рефлуксната болест.
Могат да се изброят още много причини за кашлица – кистична фиброза, първична цилиарна дискинезия, вродени аномалии като трахеобронхоламация, трахео-езофагеална фистула, съдови аномалии, дефекти на предсърдната или камерната преграда, отворен проток на Botali, интерстициални белодробни болести (80% от пациентите с ИБФ се оплакват от суха дразнеща кашлица, неповлияваща се от лечение), трахеобронхиален колапс, белодробен карцином, туберкулоза, саркоидоза, левокамерна недостатъчност, метастази от карцином в белия дроб, хипертироидизъм, карциноидни тумори, задържани хирургични конци, болест на Ходжкин, Ценкеров дивертикул, психогенни причини, тик, АСЕ-инхибитори, инхалирани храни, напитки, чужди тела и пр.
Независимо от причините, трябва да се помни, че кашлицата е защитен рефлекс и не трябва просто да бъде потискана (особено ако е влажна), а да се търси причината за нея. Търсенето започва с едно елементарно изследване – рентгенография на гръдния кош. Тя насочва лекаря дали да направи КТ на гръден кош (тумори, фиброза?), туберкулинов кожен тест (туберкулоза?), функционално изследване на дишането (ХОББ, астма?) или бронхоскопия. Допълнително може да се проведат алергични тестувания, кръвни изследвания, консултации със специалисти (УНГ, гастроентеролог, кардиолог). Едва след уточняване на причината за кашлицата може да се предприеме лечение, което обикновено започва с дълга разходка из необятните дебри на муколитиците.
Какво да запомним:
- кашлицата не е болест, която трябва да се лекува на всяка цена. Тя е защитен механизъм на организма ни, сигнал, който той ни подава, за да разберем, че нещо „не е наред”.
- влажната кашлица не се потиска, а се улеснява.
- търсенето на причините за кашлицата е правилният път за облекчаването или премахването й.
