Дървото е стожер на замечтано безвремие и безсмъртие. Със своето статично, причудливо съвършенство и застинало блажено съзерцание на света, то не е просто обект, а нашето мъдро начало. Като колос, който има свой собствен живот, не по-малко значим от нашия, дървото дава усещане за принадлежност към нещо голямо, отвъд границите на обозримото.
Въпреки тази необятност, кътчето на безупречна яснота е осъзнаването на човешката свързаност към света. Именно чрез нея изкуството се поражда дори и в най-абстрактните измерения на съзнанието. Но винаги там стои някакъв конкретен първоизточник на въжделение. За мен това е ясният образ на едно дърво – титанът до мен, който съм видял като дете и до който заставам на снимка, за да се гордея спонтанно не със собствения си образ, а именно с присъствието на дървото до мен.
Моментът на проникновение, когато едно дете осъзнае, че е част от света, а не участва в него, за да го преправя по разрушителен за себе си и за другите хора начин, направлява живота му след това.
Заобиколен от исполините на времето, които са събрали паметта за всичко около мен, ги усетих като безценни съкровища на вдъхновение и естетика.
Така насочих вродената си любов към природата в една специфична посока, да рисувам дървета по мой начин – неконвенционален, минималистичен, плод на въображение.
Рисуването на дървета ми носи радост и пречистване. То е един духовно обогатяващ ритуал, въплъщаващ исконна обич към това, което ще пребъде.
