Репортаж от годишната конференция на Американската торакална Асоциация в Торонто, Канада, 17-21 май 2008
Събудих се от побутването на стюардесата от полските авиолинии, която искаше да ме подготви за кацане на самолета и ме помоли да си закопчея предпазния колан. В илюминатора грееше интензивно и чисто слънце, което висеше малко над хоризонта на облаците, няколко минути преди залеза. Погледнах екрана пред мен, който показваше височина от 5334 метра, бързо падаща всяка секунда с 20-30 метра. Линията на полета се виеше северозападно от езерото Онтарио, около крайните квартали на Торонто, които поразително напомняха един мой сън, в който София беше чиста и приветлива в Люлин и Обеля. Разбрах, че скоро ще кацаме в града на стълпотворението на народите, какъвто е буквалният превод на името Торонто от езика на хуроните.
Таксито ни поведе от летището по високоскоростната магистрала към Days Hotel, разположен на Carlton Street, който ме приюти за следващите пет дни на конгреса. Градът в ранната майска вечер изглеждаше спокоен, разположен в най-внушителната си финансова част около прочутата CN Tower, телевизионната кула на Торонто, която преди няколко години беше най-високата точка на света. Непосредствено до нея се намира и Toronto Metro Convention Centre, мултифукционално съоръжение, в което преминаха дните на конгреса.
Още при първата ми дневна разходка из града Торонто, макар и свръхмодерен, ми се видя бездушен и неуютен град, завладян от веригата Starbucks coffee, която е почти навсякъде, където ти се завърти окото. Безразборно и някак бездушно струпване на огромни, внушителни и модернистични сгради, които притискат окото към земята. Торонто определено не е моят град. Макар уреден, спокоен и модерен, градът е някак безличен и скучен. Едно истинско стълпотворение на нации и раси, с преобладаване на азиатските нюанси. Градът прилича на изведена на запад азиатска провинция. Толкова много азиатци не съм срещал в никой друг извъназиатски град. Правят впечатление и голямото количество чернокожи, младите от които са облечени по калъп – с рапърски накривени огромни шапки с козирка и свръхшироки дънки. Това е модата и рядко можеш да срещнеш друг вариант на обличане. Градът е толкова предвидим и сив, че няма никаква съблазън за фотоапарата, който така и си стои провиснал на рамото ми. Снимам отвреме навреме, колкото да не е без хич и без особен хъс. Най-интересната находка за очите ми се оказа Eaton Centre, внушителен и модерен мол, в който изведнаж разбираш, че тече някакъв социален живот сред модерните магазини и елеватори.
Торонто е чист град, което е банално да споменавам, защото дефиницията за чист град е всеки един произволно взет град, който не е в България и не се казва София. Населението от два милиона и половина се радва на точен и редовен транспорт, широки булеварди и богато заредени магазини, но не съм убеден, че гражданите на Торонто са извънредно щастливи. Тук се работи яко за насъщния и работата заема почти цялото им битие, по думите на една българска емигрантка, работеща за една от водещите финансови институции в Торонто.
Най-изкусителното място за всеки лекар, дошъл в този северен град, обаче е мястото, в която колегите Benting и Best правят своето нобелово откритие през 1921 г. – инсулина. Това място са същите две сгради, в които са работили някога и двамата и които и днес принадлежат на Медицинския университет на Торонто. Тези две сгради-близнаци са гордост за гражданите на Торонто и носят имената на техните гениални съграждани – Институт на Benting и Институт на Best. По една сграда за всеки, свързани с малък вътрешен коридор-мост. Друга забележителност, в която се залепи окото ми, е сградата на старото кметство. На фона на тази изкусителна гледка новото модерно кметство на града изглежда невзрачно, независимо че в София този образец на модерната архитектура би стоял достойно.
Ниагарският водопад се оказа едно романтично пътуване към детството, когато животът беше интензивно мечтаене преди сън. Водопадът е по-скоро красив, отколкото грандиозен или убийствен в размерите си. Внушителните му параметри стават осезаеми едва когато попаднеш непосредствено под пръските му. Тази възможност ти дава малкото корабче с тайнственото име Maid off the mist, което те води направо в бездната. Красивата дъга, която виси над водопада, във всеки момент на деня е изключителна. Канадците и американците са превърнали ниагарската атракция в машина за пари и районът е потънал в скъпи хотели, ресторанти, вили и развлечения. Вероятно годишният приход на бизнес-начинанието Ниагарски водопад е равен на брутния национален доход на България.
Лошото вино, което пих във винарната на актьора Дан Акройд (Dan Aykroyd), известен с превъплъщенията си от филма Blues Brothers, беше финал на едно презокеанско пътуване, което не ми донесе особени и незабравими впечатления, нито професионални изненади.
Ето, все пак, някои акценти на конгреса, които ми се сториха по-важни:
- Нов ренесанс на терапията на α1-антитрипсиновия дефицит с новия пречистен протеинов инхибитор Zemaira;
- лечение с анти-IGE (omalizumab) при болни с неконтролирана тежка астма (GINA guidelines, step 5, evidence A);
- търсене на нови биомаркери за диагноза, терапевтична оценка и проследяване на ХОББ; има вече някои предварителни данни от провежданото света проучване ECLIPSE, които сочат като най-надеждни серумните маркери CRP, SP-10 и CC-16;
- полза от провеждане на адювантна терапия на IB, II и III стадий NSCLC и липса на достатъчно доказателства за ползата от неоадювантната терапия;
- комбинирано използване на EBUS/TBNA;
- рутинно навлизане в практиката на комбинираните интервенционални бронхологични методи: EBUS+брахитерапия, EBUS+бидименсионална навигационна бронхоскопия+брахитерапия, оптична кохерентна бронхоскопия+навигационна бронхоскопия и пр.;
- in vivo катетър-хистология на белия дроб при опити с животни;
- периферен EBUS-катетър с канал за биопсия в реално време;
- поява на т.нар. aналитична цветна бронхоскопия (analytical color bronchoscopy);
- навлизане на т.нар. confocal bronchoscopy.
Коста Костов
20 май 2008 г., Торонто, Канада
Автор: Доц. Коста Костов, научен ръководител на медицински център InSpiro, главен редактор на списание InSpiro.
