Глобалното затлъстяване: зов за действие

Или SOS за Homo diabesus

Аз съм гражданин на света.

Homo diabesus цитира Диоген

От 80-те години на миналия век настъпва глобално затлъстяване (англ., globesity). То роди Homo diabesus – човекът с диабет и затлъстяване едновременно. Сега най-разпространени болести в света са сърдечно-метаболитните – затлъстяване (обезитас), диабет тип 2, метаболитен синдром, атеросклероза, хипертония. И диабезитас – от диабет и обезитас^1,2. Тези болести са пример за common soil hypothesis – „растат в земя“ с обща генетика и околна среда. Клинични изследвания показват, че намаляване на телесното тегло с 5% предпазва Homo obesus (затлъстелият човек) да се разболее от диабет.

От усложненията на сърдечно-метаболитните болести – сърдечни инфаркти и мозъчни инсулти – в света умират около 19 млн. души годишно. В света има над 1 милиард хора с наднормено тегло, около 500 милиона от които са затлъстели. В Европа от 700 млн. население, 150 млн. са затлъстели и 500 млн. са с наднормено тегло. Особено тревожно е, че епидемията засяга и децата. Свързани с обезитас са и nonalcoholic steatohepatitis (NASH),  поликистозни яйчници, обструктивна сънна апнея, рак, болест на Алцхаймер и други болести.

Затлъстяването е един от големите рискови фактори за диабет и е съществена част на „новата болест“, наричана метаболитен синдром. През 1989 г. за този синдром бе въведен терминът deadly quartet (смъртоносен квартет) – затлъстяване, диабет, хипертония и повишени кръвни нива на холестерол и триглицериди^3-5.

По данни на Американската диабетна асоциация всяка 19-та секунда някой в САЩ е диагностициран с диабет, най-често диабет тип 2. През 2050 г. всеки един от трима жители на САЩ ще бъде диабетик.

В България има около 500 хиляди човека с установен диабет – и стотици хиляди с диабет, който не е диагностициран.

Адипобиологията е наука за ади­позната (мастна) тъкан и болестите, свързани с натрупването и нарушената функция на мастната тъкан. През последните 20 години адипобиологията е една от най-интезивно развиващите се био­медицински науки. Установи се, че мастната тъкан е най-продуктивната ендокринна жлеза на човешкия организъм – адипокринологията, която все още не е във фокуса на много български ендокринолози, е съществена част на съвременната ендокринология. Клетките на адипозната тъкан секретират ендо- и паракринно повече от 200 хормона – протеини, обобщено наричани адипокини – за тях съм изписал няколко Любознания в InSpiro. Освен контрола върху телесното тегло, адипокините влияят и на други биологични процеси – метаболизъм на липиди и глюкоза, възпаление, имунитет, репродукция, памет.

Един от рутинните показатели за затлъстяване е индекс на телесната маса (body mass index, BMI) – стойността на теглото в килограми, разделено на височината в метри на квадрат (kg/m²) – когато резултатът е над 30, човек е затлъстял (Табл. 1).

Таблица 1. Тегло на човек и стойности на BMI

Четвъртият международен симпозиум по адипобиология и адипофармакология се проведе на 28-31 октомври 2015 г. в Букурещ. Симпозиумът бе организиран от Румънската медицинска асоциация в сътрудничество с Българското дружество по клетъчна биология и румънския Институт по клетъчна биология и патология „Николае Симионеску“. Симпозиумът в Букурещ беше научно събитие на световно равнище. Учени от Румъния, Италия, Израел, Мексико, Полша, Канада, Холандия, Сърбия, Индия, Германия, САЩ и България представиха 28 state-of-the-science (SOS) лекции – обърнете внимание на SOS в заглавието. Те показаха „състоянието на науката“ за клетъчните и молекулни механизми и за лечението на сърдечно-метаболитните и други болести, свързани с нарушения на функциите на мастната тъкан. Представени бяха още 35 лекции и 142 постера. Постерът на д-р Силвия Ганчева от Медицински университет – Варна, с научен ръководител проф. Мария Желязкова, бе удостен с първа награда.

От някои лекции се разбра, че само BMI не е достатъчен показател за затлъстяването. Изследванията за разпределението на мастната тъкан в човешкото тяло (адипотопография, fat map) показат, че около 45% от жените и 60% от мъжете са СОЗО (слаб отвън, затлъстял отвътре) – стойностите на BMI са нормални (20–25), нормална е и обиколката на талията (жени – под 80 см, мъже – под 94 см), но СОЗО имат натрупване на мастна тъкан около вътрешните органи. СОЗО е скрит Homo obesus, троянски кон в тялото на човека, включително на елегантните жени – някои манекенки са също СОЗО, защото спазват нискокалорични диети, но не спортуват (Табл. 2).

Таблица 2. Локализация на мастната тъкан на човек: варианти+

+ Броят на звездите означава качество на здраве и качество на живот (QoL – Quality оf Life). Следователно, бъдете СОСО! – пример за зов за действие (call to action). Повече за тези „герои“ пише в есето „Джими Бел и Малкият принц“ – в книгата „Любомъдри читателю“, Издателство Морски свят ООД, Варна, 2013. стр. 134-136.

Необразованите и социално слабите жителите на САЩ са най-големите дебеланковци в света – средният BMI на американците е около 28. Затова президентът, първата дама First Lady of the US Michelle Obama, сенатори и журналисти в САЩ все по-често обсъждат: „How obesity threatens America‘s future?” (Как затлъстяването заплашва бъдещето на Америка?). Организират проекти „Let‘s Move!“ (Нека се движим!) и „The Partnership for a Healthier America“ (Партньорство за по-здрава Америка). Като почит към сър Фредерик Бантинг, роден на 14 ноември 1891 г., ноември е обявен за Американски диабетен месец – тази година призивите са Eat Well, America! (Храни се добре, Америка!) и Stop Diabetes⁶!

В България не съм чул председател на БАН, президент, министър-председател или министьр на образованието и науката да е запитал „Как затлъстяването заплашва бъдещето на България?” Нито да организира кампания „Храни се добре, България!“ В България има адипобиология и адипофармакология, но няма адипополитика и адипоикономика. Има политици, които не обръщат внимание на Homo diabesus Bulgaricus. Нито на учените, работещи в сърдечно-метаболитната адипобиология. И всичко това при наличието на повече от тревожната демографска статистика: при население около 7 милиона и половина, около 75 хиляди българи умират годишно от усложненията на сърдечно-метаболитни болести.

Надяваме се, че SOS за Homo diabesus ще се чуе от българските политици и те ще сътрудничат финансово и организационно с учените.

Петият международен симпозиум по адипобиология и адипофармакология ще се проведе през 2018 г. в град Мексико – ще бъде организиран от Националния автономен университет в Мексико в сътрудничество с Българското дружество по клетъчна биология.

1. Aloe L, Tonchev AB, Fiore M, Chaldakov GN. Homo diabesus: involvement of metabotrophic factors. Adipobiology 2012; 5: 45-49.
2. Kurland IJ, Accili D, Burant C, Fischer SM, Kahn BB, Newgard CB, et al. Application of combined omics platforms to accelerate biomedical discovery in diabesity. Ann NY Acad Sci 2013;1287:1-16. DOI: 10.1111/nyas.12116.
3. Kaplan NM. The deadly quartet. Upper-body obesity, glucose intolerance, hypertriglyceridemia, and hypertension. Arch Intern Med 1989;149:1514-1520.
4. Може да предложите кои са компонентите на „смъртоносния квартет“ на българската политика. За мен те са Иван Костов, Симеон Сакскобургготски, президентът на РБ и председателят на БАН, номинаран тези дни за изборите-2016 за президент.
5. Clearfield M, Pearce M, Nibbe Y, Crotty D, Wagner A. The “New Deadly Quartet” for cardiovascular disease in the 21st century: obesity, metabolic syndrome, inflammation and climate change: How does statin therapy fit into this equation?, публикувана в Curr Atheroscler Rep 2014; 16: 380. DOI: 10.1007/s11883-013-0380-2

6. До откриването на инсулина захарният диабет е бил смъртоносна болест. През 1921 г. румънецът Николае Паулеску в Букурещ и през 1922 г. канадските „младежи“ д-р Фредерик Бантинг, Чарлс Бест и Джеймс Колип и професор Джон Маклеод в Торонто откриват, че инсулинът се произвежда от клетки на панкреаса. Джеймс Колип го изолира от жлезата и той и Бантинг  инжектират инсулин първо на себе си. След това първият им пациент е 14-годишният Леонард Томпсън – инсулинът подобрява здравето на детето. От тогава повече от 90 години това огромно постижение на биомедицинската наука спасява милиони човешки животи! Затова още през следващата 1923 г. Фредерик Бантинг и Джон Маклеод са удостоени с Нобелова награда. Това е „най-бързата“ Нобелова награда – откритието е през 1921, наградата – през 1923 г., „най-младата“ – Фредерик Бантинг е на 32 години, и „най-обидната“ Нобелова награда – д-р Николае Паулеску, студентът Чарлс Бест и младият биохимик Джеймс Колип са пренебрегнати от Нобеловия комитет, не са удостоени с Нобелова награда. Стават очевидни недоразумения, когато политиката се намесва в присъждането на престижни награди – не само в България. И големи трагедии, когато геополитиката на парите се намесва в живота на хората – както стана в Ню Йорк, Мадрид, Бейрут, Париж.