Функционална оценка на пациенти, насочени за пулмонална рехабилитация

Брой № 4 (16) / декември 2011, Функционално изследване на белия дроб

Въпреки оптималната лекарствена терапия, много пациенти с клинично стабилна хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) все още страдат от инвалидизираща диспнея, лесна уморяемост и нарушен толеранс към физическо усилие1. При тях се наблюдават и сигнификантни промени в телесния състав, като тежка загуба на активна телесна маса2, абдоминална мастна тъкан3 или остеопороза4. Тези системни прояви на ХОББ могат да допринесат за увеличаване тежестта на заболяването при определени пациенти5 и следователно трябва да играят водеща роля при фенотипизирането на пациентите с ХОББ.

Липсата на физическа активност, дефинирана като отсъствие на движения, породени от контракцията на скелетната мускулатура и увеличаващи енергоразхода7, често се открива при пациенти с ХОББ8. Нещо повече, пациентите с ХОББ ходят по-малко и с по-ниска интензивност8,9. Очевидно е, че намалената физическа активност може да допринесе за развитието и задържането на мускуло-скелетни нарушения при пациентите с ХОББ10,11. Ето защо смятаме за логично включването на рехаблитация с физическо трениране във всички интегративни програми за обгрижване на пациенти с ХОББ12.

През 2006 г. American Thoracic Society (ATS) и European Respiratory Society (ERS) дефинират пулмоналната рехабилитация като основана на доказателствата, мултидисциплинарна и цялостна интервенция при пациенти с хронични дихателни заболявания, които имат симптоми и често са с намалена ежедневна физическа активност в сравнение със здрави възрастни лица13. Интегрирана в индивидуалния лечебен план на пациента, пулмоналната рехабилитация има за цел да намали симптомите и да оптимизира функционалния статус, като стабилизира и/или подобри екстрапулмоналните прояви на заболяването. Нещо повече, програмите за пулмонална рехабилитация трябва да включват функционална оценка на пациента и индивидуално физическо трениране, хранителен режим, трудова терапия, здравно образование и психологическа помощ14. В по-широк смисъл, пулмоналната рехабилитация съдържа в себе си серия от интервенции в хода на продължителното лечение на пациенти с хронични респираторни заболявания. Това, разбира се, включва и активното сътрудничество между заинтересованите страни: пациент, неговите близки, здравните специалисти и здравно-осигурителните фондове.

Досега ефектът от рехабилитационни програми с физическо трениране е изучаван предимно при пациенти с умерена до тежка ХОББ15. Всъщност е доказано, че ръководените програми за цялостна пулмонална рехабилитация с продължителност ≥8 седмици водят до клинично значимо подобрение в здравния статус, физическата дееспособност и функцията на мускулите на долните крайници при стабилни пациенти с умерена до много тежка ХОББ, без сигнификантно повлияване на дихателната функция16.

Ефектът от рехабилитационни програми с физическо трениране при пациенти с други хронични дихателни заболявания не е добре проучен17, 18. ATS и ERS също отбелязват, че критериите за селекция на пациенти, които биха били повлияни в положителен аспект от такива програми, се базира главно на проучвания върху ХОББ13. Ето защо се смята, че ползите биха били сравними за пациенти със сходни степени на инвалидизиране, дължащо се на респираторно заболяване. С тези мотиви ATS и ERS се застъпват за използването на рехабилитационни програми с физическо трениране при симптоматични пациенти с респираторни заболявания, различни от ХОББ, независимо от възрастта, пола, дихателната функция и тютюнопушене13.

Преди и след пулмонална рехабилитация е необходимо да бъде извършена цялостна функционално-диагностична обработка на пациента за установяване на изходното ниво и оценка на ефектите от рехабилитационната програма. Болниците и центровете за пулмонална рехабилитация трябва да притежават система за управление на допълнителните дейности, които съпътстват основното им предназначение: прием, начална оценка, рехабилитация, оценка на ефекта и проследяване14. Цялостната оценка (изходна и в края на програма за пулмонална рехабилитация) би трябвало да включва измерване психосоциалния и психологически профил. Този обзор ще бъде фокусиран върху някои важни части на физиологичната оценка на пациенти с хронични респираторни заболявания, насочени за пулмонална рехабилитация: телесен състав, функционален капацитет, проблемни дейности от всекидневието и физическа активност.

Функционална оценка

Преди започване на програма за пулмонална рехабилитация трябва да бъде уточнена белодробната функция на пациента за определяне на степента на нарушението и клиничната му стабилност. Въпреки това, често използвани параметри за оценка на ефекта от пулмонална рехабилитация, като форсирания експираторен обем за 1 сек. (FEV1), корелират твърде слабо с клинично значими показатели, като телесен състав, физическа дееспособност, ежедневна физическа активност, проблемни дейности от ежедневието1,8,9,19. Следователно съществува необходимост тези показатели да бъдат оценени.

Телесен състав

Анализът на телесния състав е важен елемент от холистичния подход към ХОББ. Множеството екстрапулмонални прояви дават основание да се смята, че ХОББ е системно заболяване20. Една от тези прояви е мускулното изчерпване21, наблюдавано предимно при пациенти с емфизем22. Напоследък все повече внимание се отдава на идентифицирането и лечението на причините за мускулното изчерпване23, тъй като то често се асоциира с намаляване на функционалния капацитет24, здравния статус25 и преживяемостта26.

Нерядко пациентите с ХОББ могат да бъдат и със затлъстяване. Наличните данни показват, че затлъстяването (BMI >30 kg/m2) преобладава при 20% от пациентите с лека до средно изразена ХОББ27. Освен това, около 40% от мъжете и 20% от жените с ХОББ, започващи кардио-пулмонална рехабилитация в Канада, са с обезитас28. Заслужава да се отбележи, че около 70% от мъжете и 45% от жените имат изразено абдоминално затлъстяване (дефинирано като талия >102 cm за мъжете и >88 cm за жените). Ето защо телесният състав трябва да бъде оценяван в началото, за да може диетологът да започне лечение или да даде персонализирани насоки за рационално хранене. При това се очаква активната телесна маса да се повиши след пулмонална рехабилитация с физическо трениране при кахектични болни с ХОББ, получаващи хранителни добавки29,30, както и при пациенти с нормално тегло31.

В клинични условия телесният състав често се измерва посредством биоимпедансния метод32. Измерването на телесния състав, в зависимост от целите, които си поставяме, може да включва:

  • Редовно записване на ръста, теглото и калкулиране на BMI (теглото в килограми разделено на квадрата от ръста в метри, kg/m2)
  • Биоимпедансен анализ за определяне на общата активна телесна маса и индекса на активната телесна маса (активната телесна маса в килограми, разделени на квадрата от ръста в метри, kg/m2)33-35.
  • Двойно енергийна абсорбциометрия (DXA) за измерване на костната плътност и оценка на мастна тъкан, специфична за отделни телесни сегменти4, 36, 37.

Функционален капацитет

Подобряването на функционалния капацитет на пациентите е крайъгълен камък на пулмоналната рехабилитация14. Много често ниският функционален капацитет се свързва с по-висок процент на хоспитализации и по-висока смъртност38-40. Следователно, клиничните тестове с натоварване са неотменна част от преценката на функционалния капацитет и неговите нарушения при пациенти с ХОББ41. Нарушеният толеранс към физическо усилие е кардинален клиничен белег на хроничната обструктивна белодробна болест. Той не може да бъде сигурно предвиден от конвенционалните дескриптори на ХОББ, каквито са възрастта, пола, FEV1 и BMI42. Именно поради тези причини е изключително важно да бъде измерван толеранса към физическо усилие на пациента.

Кардиопулмоналният тест с натоварване (КПТН) позволява глобална оценка на интегративните реакции те на организма, включващи белодробни, сърдечно-съдови, хематопоетични, невро-психологични и мускулни адаптационни процеси, които не могат да бъдат адекватно преценени при изследване на функциите им поотделно43. КПТН е много полезен за точно разкриване на взаимовръзките между функционалното ограничение и прогнозата на тези пациенти45. При това, комплексното физическо трениране с помощта на велоергометър е най-срещаната модалност в програмите за пулмонална рехабилитация с физическо трениране при пациенти с ХОББ1,6. Съвременните международни консенсуси предлагат велоергометрични тренировки в продължение на 6-8 седмици с интензивност наймалко 60% от пиковото натоварване, за да се наблюдава подобрение на здравния статус и функционалния капацитет при пациенти с ХОББ1.

Следователно е много важно да бъде установена точно величината на пиково натоварване в пре-рехабилитационната оценка, за да може да бъде назначен индивидуализиран работен товар1,2. След калибрация на сензорите за О2, СО2 и въздушен поток пациентът заема мястото си на компютърно контролиран електромагнитен велоергометър (например, Ergoline type Ergoselect 200P, Carefusion Netherlands, Houten, the Netherlands). Ергометърът може да подава работен товар до 1000 watts независимо от оборотите на въртене. Седалката трябва да бъде механично нагласена да предотвратява пълна екстензия на коляното. След 3-минутен период на покой, в който пациентът седи неподвижно на велоергометъра, натоварването започва с вработващ период на 0 watts в продължение на 3 минути. Следва прогресивно нарастване на натоварването по рампов протокол 10 до 15 watts/min, според антропометричните данни и степента на функционално ограничение на пациента. Същинското натоварване трябва да има продължителност от 8 до 12 мин. Пациентите трябва да поддържат честота на въртене на педалите от 60 до 75 оборота/мин. Кислородна консумация (ml/min), продукция на въглероден диоксид (ml/min) и вентилация, отчитани за всеки дихателен цикъл, се записват по време на теста (например с Oxycon Pro, Carefusion Netherlands, Houten, the Netherlands). Необходимо е пациентите да бъдат непрекъснато мониторирани посредством 12 канална ЕКГ (например с Corina; GE Medical Systems IT, Milwaukee, WI) и пулсоксиметър (например с Model 9600; Nonin Medical Inc, Minneapolis, MN).

Кръвното налягане се измерва на всеки 2 мин. Пиковият аеробен капацитет ще бъде отчетен като се вземе предвид стойността на кислородната консумация в последните 30 сек. на теста и се представя като абсолютна стойност в ml/min. КПТН обикновено е доста сигурна процедура, с риск от фатален инцидент между 2 и 5 на 100 000 проведени теста43. По време на всички тестове осигуряването на безопасността на пациента е изключително важно. Само квалифициран персонал трябва да бъде ангажиран с провеждането на тестовете. Тези медицински специалисти следва да са наясно с рисковете по време на физическо натоварване, показанията и противопоказанията за тестове с физическо усилие и критериите за прекъсване на теста. Трябва да бъде направена подобаваща подготовка на пациента и апаратурата, като специално внимание се обърне на контрола на факторите, които биха могли да повлияят на валидността и възпроизводимостта на теста43.

Освен лабораторните тестове с натоварване е добре да се въведат и полеви тестове, като 6-минутния тест с ходене (6MWD)46. 6MWD е практичен, сравнително прост тест, който добива все по-голямо значение за оценка на функционалния статус на пациенти с ХОББ47. С този тест се измерва разстоянието, изминато за 6 минути с максимална интензивност48, което по-добре отразява функционалното ниво на пациента по отношение на ежедневната му физическа активност, в сравнение с конвенционалните спирометрични тестове8,49. 6MWT се провежда на закрито, в коридор с дължина ≥30 m, и бива наблюдаван от специално трениран за това персонал, според изискванията на Американското торакално общество (ATS)47. Взема се резултатът от втория тест, поради наличието на learning effect50. Пациентите се окуражават на всяка минута със стандартни фрази от рода на „Справяте се добре” или „Продължавайте в този дух”. Пациентите могат да спрат за почивка по време на теста, но трябва да им бъде обяснено, че е препоръчително да продължат да ходят колкото е възможно по-скоро.

Подходящи за рутинна употреба са следните лабораторни и полеви тестове, осигуряващи допълнителна информация за функционалния статус на пациента:

  • Максимален инкрементен или рампов тест за оценка на функционалния капацитет51.
  • Тест с постоянно натоварване за определяне на времето за издръжливост и ефективността на физическото натоваране.
  • 6-минутен тест с ходене – 6MWD47.
  • Инкрементен совалков тест54.
  • Тестове за определяне на физическата активност в ежедневието19,55.

Проблемни дейности в ежедневието

Пациентите с ХОББ изпитват множество затруднения при извършване на ежедневните си задължения9,56. Въпреки това клиничните детерминанти (като пол, възраст, FEV1, телесен състав и функционален капацитет) корелират слабо с проблемните ежедневни дейности на пациентите с ХОББ9. Това подчертава необходимостта от оценката им при всеки индивидуален участник преди началото на пулмоналната рехабилитация за точно планиране на интервенцията.

Самоопределянето на постиженията на пациентите и тяхната удовлетвореност от ежедневната им активност може да бъде измерено чрез въпросници. Всъщност въпросниците показват много добра валидност при измерване на общи проблеми, но трудно идентифицират специфичните индивидуални нужди на пациентите57. Поради тази причина се възприема алтернативен подход за изследване на проблемните дейности на индивида в ежедневието58,59.

Канадският тест за изпълнение на професионалните дейности (Canadian Occupational Performance Measure – СОРМ) е именно такъв инструмент за отчитане на ефекта60 и може да се използва при пациенти с ограничаване на активността или физически недъзи61,62. СОРМ е въведен най-напред при оценката на ефекта от програми за пулмонална рехабилитация14,63. СОРМ се прилага под формата на структурирано интервю, в което пациентът се стимулира да идентифицира и дискутира специфични проблемни дейности от ежедневието. След това пациентите се подканят да отговорят колко добре се справят с изпълнението на проблемните активности (сбор за постижение) и колко удовлетворени се чувстват от своето ниво на представяне (сбор за удовлетвореност). Тези сборове се верифицират чрез използването на карти-подсказки за сбор между 1 („изцяло неспособен да се справя” или „изцяло неудовлетворен”, съответно) и 10 точки („способен съм да се справя много добре” или „напълно удовлетворен”).

В последните години ходенето беше идентифицирано като преобладаваща проблемна активност, независимо от възрастта, пола и стадия по GOLD. Освен това, огромна част от пациентите не са удовлетворени от една или повече проблемни дейности в ежедневието. Следователно в допълнение към ръководените програми с физическо трениране е удачно да се включи и трудотерапия като част от комплекса на пулмоналната рехабилитация. По този начин, чрез обучение и прилагане на техники за съхраняване на енергията64, по-ефективно би се намалило бремето от ежедневните активности. Тези техники имат за цел да намалят енергоразхода на пациента по време на ежедневните дейности и се асоциират с намаляване на диспнеята и водят до по-добро функционално представяне и в крайна сметка – по-добро качество на живот65. установиха значително намаляване на кислородната консумация, свързана с извършването на определена задача и перцепцията за диспнея по време на практикуване на техники за запазване на енергията при пациенти с ХОББVelloso and Jardim66.

Физическа активност

Физическата активност винаги е била привлекателен критерий за измерване на ефекта за всички интервенционални изследвания при пациенти с ХОББ. Действително, физически неактивните пациенти с ХОББ имат най-лошата прогноза67, но пък от друга страна това състояние може да бъде обратимо. Например, увеличаването на физическата активност е факт при пациенти с ХОББ, преминали програми за пулмонална рехабилитация с физическо трениране. За съжаление, физическата активност не може да бъде сигурно предвидена с конвенционалните клинични дескриптори на ХОББ68. Освен това пациентите са неспособни точно да докладват собствената си физическа активност69. Поради тези причини е изключително важно да може обективно да се измери физическата активност на пациента с помощта на валидизиран монитор (актиграф)70. Изборът на конкретен сензор за движение за количествено определяне на физическата активност в ежедневието зависи от това за какво ще бъде използван.

Заключение

Пациентите с хронични респираторни заболявания в повечето случаи имат ясни индикации за провеждане на пулмонална рехабилитация. Задължително трябва да бъде провеждана началната оценка за установяване на изходното ниво. Това ще позволи на екипа, провеждащ пулмоналната рехабилитация да изработи индивидуална пациент-ориентирана рехабилитационна програма, в която физическото трениране е крайъгълен камък.

Декларация(Statement)

Всеки, който се интересува от проблемите на пулмонална рехабилитация и грижите за пациенти с хронични респираторни заболявания може да стане член на група 01.02 на ERS. Нещо повече, всеки на възраст под 35 г. може да стане член безплатно и да получава ежемесечни литературни справки в областта на пулмоналната рехабилитация. Моля, посетете за повече информация. http://dev.ersnet.org/1650-under-35s-join-ers-free-of-charge.htm

 

Литература

  1. Spruit MA, Pennings HJ, Janssen PP, Does JD, Scroyen S, Akkermans MA, et al. Extra-pulmonary features in COPD patients entering rehabilitation after stratification for MRC dyspnea grade. Respir Med. 2007 Dec;101(12):2454-63.
  2. Rutten EP, Spruit MA, Wouters EF. Critical view on diagnosing muscle wasting by single-frequency bio-electrical impedance in COPD. Respir Med. 2010 Jan;104(1):91-8.
  3. Breyer MK, Spruit MA, Celis AP, Rutten EP, Janssen PP, Wouters EF. Highly elevated C-reactive protein levels in obese patients with COPD: a fat chance? Clin Nutr. 2009 Dec;28(6):642-7.
  4. Graat-Verboom L, van den Borne BE, Smeenk FW, Spruit MA, Wouters EF. Osteoporosis in COPD outpatients based on bone mineral density and vertebral fractures. J Bone Miner Res. 2011 Mar;26(3):561-8.
  5. Rabe KF, Hurd S, Anzueto A, Barnes PJ, Buist SA, Calverley P, et al. Global strategy for the diagnosis, management, and prevention of chronic obstructive pulmonary disease: GOLD executive summary. Am J Respir Crit Care Med. 2007 Sep 15;176(6):532-55.
  6. Han MK, Agusti A, Calverley PM, Celli BR, Criner G, Curtis JL, et al. Chronic obstructive pulmonary disease phenotypes: the future of COPD. Am J Respir Crit Care Med. 2010 Sep 1;182(5):598-604.
  7. Chodzko-Zajko WJ, Proctor DN, Fiatarone Singh MA, Minson CT, Nigg CR, Salem GJ, et al. American College of Sports Medicine position stand. Exercise and physical activity for older adults. Med Sci Sports Exerc. 2009 Jul;41(7):1510-30.
  8. Pitta F, Troosters T, Spruit MA, Probst VS, Decramer M, Gosselink R. Characteristics of physical activities in daily life in chronic obstructive pulmonary disease. Am J Respir Crit Care Med. 2005 May 1;171(9):972-7.
  9. Annegarn J, Meijer K, Passos VL, Stute K, Wiechert J, Savelberg HH, et al. Problematic Activities of Daily Life are Weakly Associated With Clinical Characteristics in COPD. J Am Med Dir Assoc. 2011 Feb 15.
  10. Seymour JM, Spruit MA, Hopkinson NS, Natanek SA, Man WD, Jackson A, et al. The prevalence of quadriceps weakness in COPD and the relationship with disease severity. Eur Respir J. 2010 Jul;36(1):81-8.
  11. Franssen FM, Broekhuizen R, Janssen PP, Wouters EF, Schols AM. Limb muscle dysfunction in COPD: effects of muscle wasting and exercise training. Med Sci Sports Exerc. 2005 Jan;37(1):2-9.
  12. Spruit MA, Wouters EF. New modalities of pulmonary rehabilitation in patients with chronic obstructive pulmonary disease. Sports Med. 2007;37(6):501-18.
  13. Nici L, Donner C, Wouters E, Zuwallack R, Ambrosino N, Bourbeau J, et al. American Thoracic Society/European Respiratory Society statement on pulmonary rehabilitation. Am J Respir Crit Care Med. 2006 Jun 15;173(12):1390-413.
  14. Spruit MA, Vanderhoven-Augustin I, Janssen PP, Wouters EF. Integration of pulmonary rehabilitation in COPD. Lancet. 2008 Jan 5;371(9606):12-3.
  15. Lacasse Y, Goldstein R, Lasserson TJ, Martin S. Pulmonary rehabilitation for chronic obstructive pulmonary disease. Cochrane Database Syst Rev. 2006(4):CD003793.
  16. Spruit MA, Gosselink R, Troosters T, De Paepe K, Decramer M. Resistance versus endurance training in patients with COPD and peripheral muscle weakness. Eur Respir J. 2002 Jun;19(6):1072-8.
  17. Spruit MA, Janssen PP, Willemsen SC, Hochstenbag MM, Wouters EF. Exercise capacity before and after an 8-week multidisciplinary inpatient rehabilitation program in lung cancer patients: a pilot study. Lung Cancer. 2006 May;52(2):257-60.
  18. Holland AE, Hill CJ, Conron M, Munro P, McDonald CF. Short term improvement in exercise capacity and symptoms following exercise training in interstitial lung disease. Thorax. 2008 Jun;63(6):549-54.
  19. Vaes AW, Wouters EF, Franssen FM, Uszko-Lencer NH, Stakenborg KH, Westra M, et al. Task-related oxygen uptake during domestic activities of daily life in patients with COPD and healthy elderly subjects. Chest. 2011 Mar 17.
  20. Rabe KF, Beghe B, Luppi F, Fabbri LM. Update in chronic obstructive pulmonary disease 2006. Am J Respir Crit Care Med. 2007 Jun 15;175(12):1222-32.
  21. Vermeeren MA, Creutzberg EC, Schols AM, Postma DS, Pieters WR, Roldaan AC, et al. Prevalence of nutritional depletion in a large out-patient population of patients with COPD. Respir Med. 2006 Aug;100(8):1349-55.
  22. Engelen MP, Schols AM, Lamers RJ, Wouters EF. Different patterns of chronic tissue wasting among patients with chronic obstructive pulmonary disease. Clin Nutr. 1999 Oct;18(5):275-80.
  23. Gosker HR, Bast A, Haenen GR, Fischer MA, van der Vusse GJ, Wouters EF, et al. Altered antioxidant status in peripheral skeletal muscle of patients with COPD. Respir Med. 2005 Jan;99(1):118-25.
  24. Baarends EM, Schols AM, Mostert R, Wouters EF. Peak exercise response in relation to tissue depletion in patients with chronic obstructive pulmonary disease. Eur Respir J. 1997 Dec;10(12):2807-13.
  25. Mostert R, Goris A, Weling-Scheepers C, Wouters EF, Schols AM. Tissue depletion and health related quality of life in patients with chronic obstructive pulmonary disease. Respir Med. 2000 Sep;94(9):859-67.
  26. Schols AM, Broekhuizen R, Weling-Scheepers CA, Wouters EF. Body composition and mortality in chronic obstructive pulmonary disease. Am J Clin Nutr. 2005 Jul;82(1):53-9.
  27. Steuten LM, Creutzberg EC, Vrijhoef HJ, Wouters EF. COPD as a multicomponent disease: inventory of dyspnoea, underweight, obesity and fat free mass depletion in primary care. Prim Care Respir J. 2006 Apr;15(2):84-91.
  28. Marquis K, Maltais F, Duguay V, Bezeau AM, LeBlanc P, Jobin J, et al. The metabolic syndrome in patients with chronic obstructive pulmonary disease. J Cardiopulm Rehabil. 2005 Jul-Aug;25(4):226-32; discussion 33-4.
  29. Creutzberg EC, Schols AM, Weling-Scheepers CA, Buurman WA, Wouters EF. Characterization of nonresponse to high caloric oral nutritional therapy in depleted patients with chronic obstructive pulmonary disease. Am J Respir Crit Care Med. 2000 Mar;161(3 Pt 1):745-52.
  30. Creutzberg EC, Wouters EF, Mostert R, Weling-Scheepers CA, Schols AM. Efficacy of nutritional supplementation therapy in depleted patients with chronic obstructive pulmonary disease. Nutrition. 2003 Feb;19(2):120-7.
  31. Franssen FM, Broekhuizen R, Janssen PP, Wouters EF, Schols AM. Effects of whole-body exercise training on body composition and functional capacity in normal-weight patients with COPD. Chest. 2004 Jun;125(6):2021-8.
  32. Schols AM, Wouters EF, Soeters PB, Westerterp KR. Body composition by bioelectricalimpedance analysis compared with deuterium dilution and skinfold anthropometry in patients with chronic obstructive pulmonary disease. Am J Clin Nutr. 1991 Feb;53(2):421-4.
  33. Dore MF, Kouchakji B, Orvoen-Frija E, Rochemaure J, Laaban JP. [Body composition in chronic obstructive lung patients. Comparison of bioelectric impedance and anthropometry]. Rev Mal Respir. 2000 Jun;17(3):665-70.
  34. Steiner MC, Barton RL, Singh SJ, Morgan MD. Bedside methods versus dual energy X-ray absorptiometry for body composition measurement in COPD. Eur Respir J. 2002 Apr;19(4):626-31.
  35. Thibault R, Le Gallic E, Picard-Kossovsky M, Darmaun D, Chambellan A. [Assessment of nutritional status and body composition in patients with COPD: comparison of several methods]. Rev Mal Respir. Sep;27(7):693-702.
  36. Graat-Verboom L, Spruit MA, van den Borne BE, Smeenk FW, Martens EJ, Lunde R, et al. Correlates of osteoporosis in chronic obstructive pulmonary disease: An underestimated systemic component. Respir Med. 2009 Aug;103(8):1143-51.
  37. Rutten EP, Breyer MK, Spruit MA, Hofstra T, van Melick PP, Schols AM, et al. Abdominal fat mass contributes to the systemic inflammation in chronic obstructive pulmonary disease. Clin Nutr. 2010 Dec;29(6):756-60.
  38. Cote CG, Pinto-Plata V, Kasprzyk K, Dordelly LJ, Celli BR. The 6-min walk distance, peak oxygen uptake, and mortality in COPD. Chest. 2007 Dec;132(6):1778-85.
  39. Kessler R, Faller M, Fourgaut G, Mennecier B, Weitzenblum E. Predictive factors of hospitalization for acute exacerbation in a series of 64 patients with chronic obstructive pulmonary disease. Am J Respir Crit Care Med. 1999 Jan;159(1):158-64.
  40. Oga T, Nishimura K, Tsukino M, Sato S, Hajiro T, Mishima M. Exercise capacity deterioration in patients with COPD: longitudinal evaluation over 5 years. Chest. 2005 Jul;128(1):62-9.
  41. Gallagher CG. Exercise limitation and clinical exercise testing in chronic obstructive pulmonary disease. Clin Chest Med. 1994 Jun;15(2):305-26.
  42. Palange P, Ward SA, Carlsen KH, Casaburi R, Gallagher CG, Gosselink R, et al. Recommendations on the use of exercise testing in clinical practice. Eur Respir J. 2007 Jan;29(1):185-209.
  43. ATS/ACCP Statement on cardiopulmonary exercise testing. Am J Respir Crit Care Med. 2003 Jan 15;167(2):211-77.
  44.  Noseda A, Carpiaux JP, Prigogine T, Schmerber J. Lung function, maximum and submaximum exercise testing in COPD patients: reproducibility over a long interval. Lung. 1989;167(4):247-57.
  45. Hiraga T, Maekura R, Okuda Y, Okamoto T, Hirotani A, Kitada S, et al. Prognostic predictors for survival in patients with COPD using cardiopulmonary exercise testing. Clin Physiol Funct Imaging. 2003 Nov;23(6):324-31.
  46. Spruit MA, Watkins ML, Edwards LD, Vestbo J, Calverley PM, Pinto-Plata V, et al. Determinants of poor 6-min walking distance in patients with COPD: the ECLIPSE cohort. Respir Med. 2010 Jun;104(6):849-57.
  47. ATS statement: guidelines for the six-minute walk test. Am J Respir Crit Care Med. 2002 Jul 1;166(1):111-7.
  48. Troosters T, Vilaro J, Rabinovich R, Casas A, Barbera JA, Rodriguez-Roisin R, et al. Physiological responses to the 6-min walk test in patients with chronic obstructive pulmonary disease. Eur Respir J. 2002 Sep;20(3):564-9.
  49. Cote CG, Casanova C, Marin JM, Lopez MV, Pinto-Plata V, de Oca MM, et al. Validation and comparison of reference equations for the 6-min walk distance test. Eur Respir J. 2008 Mar;31(3):571-8.
  50. Hernandes NA, Wouters EF, Meijer K, Annegarn J, Pitta F, Spruit MA. Reproducibility of 6-minute walking test in patients with COPD. Eur Respir J. 2010 Dec 22.
  51. Buchfuhrer MJ, Hansen JE, Robinson TE, Sue DY, Wasserman K, Whipp BJ. Optimizing the exercise protocol for cardiopulmonary assessment. J Appl Physiol. 1983 Nov;55(5):1558-64.
  52. van ‚t Hul A, Gosselink R, Kwakkel G. Constant-load cycle endurance performance: test-retest reliability and validity in patients with COPD. J Cardiopulm Rehabil. 2003 Mar-Apr;23(2):143-50.
  53. Casaburi R. Factors determining constant work rate exercise tolerance in COPD and their role in dictating the minimal clinically important difference in response to interventions. COPD. 2005 Mar;2(1):131-6.
  54. Singh SJ, Morgan MD, Hardman AE, Rowe C, Bardsley PA. Comparison of oxygen uptake during a conventional treadmill test and the shuttle walking test in chronic airflow limitation. Eur Respir J. 1994 Nov;7(11):2016-20.
  55. Skumlien S, Hagelund T, Bjortuft O, Ryg MS. A field test of functional status as performance of activities of daily living in COPD patients. Respir Med. 2006 Feb;100(2):316-23.
  56. Katz P, Morris A, Gregorich S, Yazdany J, Eisner M, Yelin E, et al. Valued life activity disability played a significant role in self-rated health among adults with chronic health conditions. J Clin Epidemiol. 2008 Aug 20.
  57. Stull DE, Leidy NK, Jones PW, Stahl E. Measuring functional performance in patients with COPD: a discussion of patient-reported outcome measures. Current medical research and opinion. 2007 Nov;23(11):2655-65.
  58. Williams V, Bruton A, Ellis-Hill C, McPherson K. What really matters to patients living with chronic obstructive pulmonary disease? An exploratory study. Chronic respiratory disease. 2007;4(2):77-85.
  59. Leidy NK, Haase JE. Functional performance in people with chronic obstructive pulmonary disease: a qualitative analysis. Ans. 1996 Mar;18(3):77-89.
  60. Law M, Baptiste S, Carswell A, McColl M, Polatajko H, Pollock N. Canadian Occupational Performance Measure. Toronto: CAOT Publications ACE; 1998.
  61. Sewell L, singh SJ. The Canadian Occupational Performance Measure: is it a Reliable Measure in Clients with Chronic Obstructive Pulmonary Disease? Br J Occup Ther. 2001;64(6).
  62. Dedding C, Cardol M, Eyssen IC, Dekker J, Beelen A. Validity of the Canadian Occupational Performance Measure: a client-centred outcome measurement. Clinical rehabilitation. 2004 Sep;18(6):660-7.
  63. Sewell L, Singh SJ, Williams JE, Collier R, Morgan MD. Can individualized rehabilitation improve functional independence in elderly patients with COPD? Chest. 2005 Sep;128(3):1194-200.
  64. Hodgkin JE, Balchum OJ, Kass I, Glaser EM, Miller WF, Haas A, et al. Chronic obstructive airway diseases. Current concepts in diagnosis and comprehensive care. JAMA. 1975 Jun 23;232(12):1243-60.
  65. Branick L. Integrating the principles of energy conservation during everyday activities. Caring. 2003 Jan;22(1):30-1.
  66. Velloso M, Jardim JR. Study of energy expenditure during activities of daily living using and not using body position recommended by energy conservation techniques in patients with COPD. Chest. 2006 Jul;130(1):126-32.
  67. Waschki B, Kirsten A, Holz O, Muller KC, Meyer T, Watz H, et al. Physical activity is the strongest predictor of all-cause mortality in patients with chronic obstructive pulmonary disease: a prospective cohort study. Chest. 2011 Jan 27.
  68. Pitta F, Takaki MY, Oliveira NH, Sant‘anna TJ, Fontana AD, Kovelis D, et al. Relationship between pulmonary function and physical activity in daily life in patients with COPD. Respir Med. 2008 Aug;102(8):1203-7.
  69. Pitta F, Troosters T, Spruit MA, Decramer M, Gosselink R. Activity monitoring for assessment of physical activities in daily life in patients with chronic obstructive pulmonary disease. Arch Phys Med Rehabil. 2005 Oct;86(10):1979-85.
  70. Pitta F, Troosters T, Probst VS, Spruit MA, Decramer M, Gosselink R. Quantifying physical activity in daily life with questionnaires and motion sensors in COPD. Eur Respir J. 2006 May;27(5):1040-55

 

 

Влезте или се регистрирайте безплатно, за да получите достъп до пълното съдържание и статиите на списанието в PDF формат.
 

Вашият коментар