В края на септември музикалният свят отбеляза 90 години от рождението на Джон Колтрейн (23.09.192617.07.1967 г.) – един от последните гении в джаза. Саксофонист (тенор,сопран), композитор и новатор, той е крайъгълна фигура в развитието на джаза. С името му се свързва създаването на модалния (или ладов) джаз, довел до радикално разширяване езика на тази музикална разновидност и до преодоляване на нейната регионална затвореност. Принципите, върху които се гради модалният джаз, откриха широк достъп до джаза на множество национални музикални култури, сред които и българската. Няколко думи за тези принципи.
До Колтрейн импровизацията се характеризира с построяването на нова мелодия, изградена върху хармоничната последователност, съдържаща се в темата. По своя характер тези хармонии варират в широкия диапазон от сравнително простото построение до най-голяма усложненост. Най-общо казано, от средство за обогатяване на авторската пиеса хармоничните ходове се превръщат в средство за организация на мисълта и езика на импровизатора. От появата на бибопа насетне смяната на акордите се натрупва все повече, а отклоненията само подчертават основната ладотоналност.
Но обиграването на всеки един акорд крие в себе си опасността импровизацията да се превърне в суха акробатика и да се лиши от емоционален пълнеж. Всичко това най-добрите джазмени забелязват още през 50-те години на миналия век, а в репертоара им вече започват да се открояват отделни пиеси, изградени върху дълга продължителност на един акорд при строго спазване на използвания лад.
Примерът остава без последователи чак до 1959 г, когато съставът на Майлс Дейвис (с Колтрейн) предлага пиесата „Kind of Blue“. В нея Майлс, Колтрейн и техните колеги напълно осъзнато и целеносочено ползват ладовите принципи при изграждане на пиесата и импровизациите. Две години покъсно Джон Колтрейн, вече лидер на собствен състав с Маккой Тайнър (пиано), Елвин Джоунс (барабани) и сменящи се басисти (плюс допълнителни музиканти), записва албума Africa, в който ладовият стил изпъква с цялото съвършенство на неговите зрели, днес вече класически форми.
Албумът съдържа само три пиеси: титулната „Africa”, в която се съединяват принципите на индийските раги и африканските ритми, като отделни мотиви от темата звучат по-късно и в поемата от четири части на Колтрейн „A Love Supreme“ (най-значителното негово произведение), „Song of the Underground Railroad“ и старинната английска балада от ХVI в. „Greensleeves“.
От този момент до ранната му смърт през 1967 г. започва бурният възход на гения Джон Колтрейн, който приключва във въртопите на хаотичния free jazz от последните му месеци. Отделна тема е майсторството му като саксофонист, оказало влияние върху почти всички европейски джазмени през 60те и 70-те години на миналия век, та чак до днес. В България по-близки или по-далечни негови следовници са Георги Калъчев-Гери, Ангел Везнев-Ачо и особено Веселин Николов-Червения, който най-плътно приложи принципите на модалния (ладов) джаз със своя състав „Бели, зелени и червени“. Музиката на късния Колтрейн нерядко се възприема като глас на истинското битие, и то във време, в което повечето от неговите съвременници се възприемат като марионетки на отживели идеи.
Най-важен фактор в изкуството му е неговата дълбока религиозност и мощна индивидуалност, която пречупва и преработва съществуващите идеи по такъв начин, та всички елементи и форми на джаза придобиват уникално очертание. Вече споменахме, че историографията приема и налага представата, че албумът на Майлс Дейвис „Kind of Blue“ от 1959 г. е първи опит за ползване на модална система в джаза.
Още в този момент част от напредничавите музиканти откриват възможности за освобождаване от все по-сложното акордово натрупване, което започва да препятства естествения ход на импровизационния поток, както и за съсредоточаване върху мелодията.
Година по-рано Майлс Дейвис експериментира подобна идея в пиесата „Milestones“, а в сътрудничество с аранжора Гил Евънс разработва и записва варианти на теми от операта на Гершуин „Порги и Бес“. Точно там, в прочутата ария „Summertime“ откриваме дълъг модален фрагмент без смяна на акордите. Но пътищата на двамата се разделят на границата на 60-те години, когато Колтрейн напълно осъз нато продължава да разширява и развива принципите на модалния джаз. Благодарение на него джазът от типично американско се превърна в световно явление, позволило на Европа да се „еманципира“ и да прокара свои пътища в историята му.