Лондонското издателство Equinox подготвя обемиста книга (700 стр.), която представя появата и разпространението на джаза в 33 европейски страни, включително и България. Инициативата и координацията на проекта е на организацията Europe Jazz Network (EJN), създадена през 1987 г. в Италия. През 2002 г. 11 от членовете на EJN правят програмата Europe Jazz Odyssey (EJO), финансирана по направлението „Култура 2000“ от Европейската комисия. Към момента в EJN членуват 106 различни по форма и статут организации (фестивали, клубове, концертни агенции, независими промоутъри, национални джаз общества и др.) от 31 държави в Европа. Вероятно прави впечатление несъответствието между членуващите в Европейската джазова мрежа страни и броят на представените в книгата страни. Грешката е вярна! Едната от двете отсъстващи е…България. Другата навярно е Албания, ако решим да ползваме ироничната градация от времето на тоталитаризма (загряваш като албански реотан). Това поредно неучастие на нашата страна в общите за Европа процеси, допреди 26 години извинявано чрез забраните и страховете на комунистическата доктрина, днес вече е грях. Който се заплаща не само с недостъпност до финансовите средства, отпускани от Европейската комисия, но и със солидни пропуски в информацията за България. Така например в сайтовете на EJN, снабдени с географска карта, напълно липсват фестивалите в Русе, Хасково, Стара Загора, но пък с едра точка е отбелязана спорадичната проява в Лозенец на южното Черноморие. При факта, че у нас юридически съществуват три джазови сдружения – във Варна, Велико Търново и Бургас – досега нито едно от тях не е кандидатствало за прием в EJN. Навярно точно поради тази причина – нашата типична мърлящина – на България в книгата е отпуснат лимит от само 5000 знака и то благодарение застъпничеството на редактора за южната част на континента Франческо Мартинели от Италия (от Британските острови първоначално са ни дали едва 3000 знака). Освен всичко прави впечатление солидното присъствие на експерти от бившите социалистически страни в директорския борд на EJN, чиито президент е англичанинът Рос Ригби. Негов вицепрезидент е поляка Пьотр Туркевич, а секретар на дружеството е Богдан Бенитар от Любляна. Останалите членове на управителното тяло представят Швеция, Германия, Холандия, Норвегия, Италия и Австрия.
Джазът в 58-ата церемония „Грами“
Ако сте гледали по телевизията церемонията по връчването на наградите „Грами“, най-вероятно сте забелязали отсъствието на редица жанрове от общия списък на 83-те категории. Такива като блус, джаз, академична музика, исторически албуми, записи с технологията surround sound и др. „неатрактивни за тв-аудиторията музикални разновидности. В средата на февруари всички те бяха събрани в следобедните часове на деня и се превърнаха в нещо като генерална репетиция за екипите на тв-транслацията. От няколкото хиляди души, пълноправни членове на Американската академия на звукозаписната индустрия, не повече от 1000-1500 са определили номинациите и „най-добрите“ в споменатите музикални сектори. В Академията това е неписано правило – всеки има право да гласува само за областта, в която се чувства най-компетентен. Твърде демократичен принцип, като се знае, че такъв обективен на пръв поглед фактор като броят на продадените копия не се взима под внимание. При това положение с бронзови грамофончета поеха към къщи следните артисти и състави: Най-добра солова импровизация – басистът Крисчън МакБрайд в пиесата на Рей Ноубъл Cherokee от албума Christian McBride Trio – Live At The Village Vanguard. Рей Ноубъл публикува своето произведение през 1938 г., като 64-тактовата му конструкция и нейните особености го поставят на границата между суинга и модерния джаз. Версията на „Крисчън МакБрайд трио“ е проведена в бясно fast темпо и впечатлява на първо четене с виртуозността си. От почти 9-минутното времетраене около половината заема солистичната импровизация на лидера – виртуозна и с впечатляваща артикулационна техника. За отбелязване е, че само три седмици по-късно триото (с Ангел Заберски-младши на пианото, заместил at hoc своя заболял американски колега) гостува в София. Подобна актуална близост до церемонията по връчването на „Грами“ е много рядко явление по нашите географски ширини.
Най-добър вокален албум – For One To Love на Сесил МакЛорън Салвант. Най-добър инструментален албум – Past Present на Джон Скофилд. Най-добър албум на голям оркестър – The Thompson Fields на Мария Шнайдер оркестра. Най-добър албум с латино джаз – Made in Brasil на Елиънс Елиъс. 58-то издание на годишните награди „Грами“ впечатли и с едно… отсъствие. Това на неизменния печеливш през последните години (а и през последните почти пет десетилетия) Чик Къриа. Обяснението е просто – през 2015 г. той няма издаден албум и точно това направи състезанието по-интересно. Налага се, обаче, да отдадем дължимото на пиар екипа на неговата звукозаписна фирма Concord Jazz, успял да нареди лейбъла на своя работодател сред лауреатите – Най-добър албум с латино джаз.