„Времето е една дълга поема, в която
ритъмът и римата понякога се променят,
но поетът никога не се повтаря”
Абу Ел Ала Ел Мари,
арабски поет от XI в.
Борис Георгиев (1888-1962)
През 2013г. се навършват 125 г. от рождението на големия български художник Борис Георгиев, чийто космополитен дух, макар и самотен, хвърля оня невидим мост между родното и световното изобразително изкуство. Естествено, творбите на великите автори принадлежат на цялото културно човечество, но светът, както и самите ние, трябва винаги да помним, че житейският път на Борис Георгиев започва именно тук, в България. И да не го забравяме, така както не го забрави до края на живота си писателят Елиас Канети, друг космополит и творец от световна величина.
Борис Георгиев е роден на 1 ноември (Ден на народните будители!) 1888 г. във Варна на улица „Таш Кьопру” № 23 ( днес бул. „Владислав Варненчик“). Бащата , Георги Хараламбиев, родом от Свищов, е по професия шивач-кожухар, намерил препитание в морския град след Освобождението. Майката на художника, Мила Иванова Хараламбиева, е родена през 1868 г. в Преслав, древната втора престолнина на Първото българско царство. Борис Георгиев има по-малък брат – Филип, и две сестри – Надежда (Надя) и Катя. От ранното детство на художника се е запазил интересен спомен, за който той пише в предговора към каталога на своята изложба в Берлин през 1929 г. Неговият чичо му подарява един молив и невръстният Борис започва да рисува с него по цял ден, легнал на пода. Тогава – може би – той за пръв път е усетил оная неразгадаема тръпка от Творчеството, по чиито следи ще върви цял живот. И още един случай, един таен жест на Съдбата към нейните избраници. На 10-годишна възраст в ръцете на бъдещия художник попада илюстрован албум за италианския Ренесанс. И докато го разлиства, той за пръв път се докосва и остава завинаги пленен от творбите на такива велики майстори на четката като Sandro Botticelli, Fra Angelico, Leonardo da Vinci…
Б. Георгиев получава начално образование в училище „Св. Ангеларий“, а след това до 14-годишна възраст посещава Първа мъжка гимназия в родния си град. Своето гимназиално образование младежът довършва в Одеса, където семейството се прехвърля да живее в края на 1902 г. През следващата 1903 г. бащата намира работа като шивач на Детския кадетски корпус в Санкт Петербург и цялата фамилия се пренася там. За да подпомогне оскъдната семейна издръжка, Борис, бидейки най-голям син, започва да обикаля заведенията в стария „Питер”, където рисува портрети и изрязва силуети срещу дребни хонорари.
Fortuna caeca est (Съдбата е сляпа) – твърди латинската поговорка. През 1903г. тя слага ръка на рамото на Борис като го среща с Николай Константинович Рьорих (1974-1947) – бележитият руски художник, писател, философ, ерудит и пътешественик. Няколко думи за този необикновен човек, оказал огромно въздействие върху живота и творчеството на Борис Георгиев. Предприемайки голямо пътешествие (1923-1928), Николай Рьорих преминава през Монголия, Китай, Индия и Тибет. В древната Аряварта той създава Хималайски изследователски институт, наречен „Урусвати”, т.е. утринна звезда. Именно тук, след дълга раздяла, през 1934 г. Борис Георгиев отново ще се срещне със своя любим учител и духовен наставник. Следва да се отбележи, че в своята книга „Шамбала” (1926-1929) Николай Рьорих посочва българския художник като един от своите сподвижници и последователи.
В Санкт Петербург с помощта на Н. Рьорих младият Борис е приет в Художественото училище към Дружеството за поощряване на изкуството. Между двамата се поражда необикновена духовна връзка за цял живот. Учител и ученик изповядват много общи идеали, схващайки изкуството и словото като „висша мисия за братството между хората в името на всемирната хармония и красота” (Пл. Димитрова-Рачева, 2006). Всъщност това е част от философското учение на Н. Рьорих, наречено „Агни-Йога” („Жива етика”). То проповядва еволюция на човешката цивилизация, която следва да обедини културата на Запада и Изтока, на новото и древното познание, на науката и религията. Дълбоко повлиян от тази всеобхватна философия на духа, грандиозна и почти невъзможна, ученикът ще търси нейния образ в своите художествени творби, бродейки по света като пилигрим на възвишеното изкуство.
В периода 1905 – 1909 г. Б. Георгиев е вече студент в Императорската художествена академия в Санкт Петербург, която завършва с отличие. Така той продължава една българска традиция, започната от Станислав Доспевски (1823-1878), завършил същата Академия през 1857 г. със сребърен медал. По съвет на Николай Рьорих още през 1909 г. Б. Георгиев се отправя към Мюнхен, където постъпва в Академията за изящни изкуства. Половин век по-рано в нея е учил и завършил историческа живопис друг голям български художник – Николай Павлович (1835-1894). Възпитаник на Мюнхенската академия е и съвременникът на Борис Георгиев, известният Paul Klee (1879-1940), чието име остава свързано с експресионизма, кубизма и сюрреализма. В столицата на Бавария преподавател на младия Борис по живопис е Angelo Jank (1868-1940), един от създателите на немския „Jugendstill“ т.е. сецесион. От него бъдещият майстор на четката усвоява перфекционизма на рисунката, както и композиране на изобразителното пространство. При Peter (von) Halm (1854-1923) Б. Георгиев изучава графични техники и гравюра . В Германия той усвоява професионално изкуството на фотографията, която по-късно използва за репродукции на свои художествени произведения, както и за документиране на продължителните си пътешествия в Европа, Азия и Ю. Америка.
„Мирова скръб“,1914 г.
1911 г. е от особено значение в живота на Борис Георгиев. Именно тогава започва неговото почти полувековно странстване по света, за което той сам ще напише по-късно: „Случи се моят път да бъде на странника мечтател, който минава през живота без никаква практическа цел, от място на място със своите блянове, радости и скърби, афоресан от практичните и „порядъчни” хора като чудак, непрокопсан, авантюрист, чиято най-голяма утеха е била съзерцанието, непосредственото общуване с природата и интимната духовна дружба между хората” (Б. Георгиев, Предговор към една малка книжка на моя живот”, сп. „Хиперион”, 1922, год I, № 1, 68).
В периода 1911-1914 г. „чудакът” Борис Георгиев обикаля пеша и с велосипед почти цяла Западна Европа, като достига с параход до Мароко. Завърнал се в Италия, която става негова втора родина, художникът чувства нужда от уединение сред природата и отива в Монте Лефре в Трентинските Алпи. Тук с помощта на местните жители си построява малка къща от камък и дърво, а при него идва любимата сестра Катя. Именно тя става вдъхновителка на неговите първи сериозни творби, както сам споделя Б. Георгиев в своята „Изповед”. Сред тези уникални произведения са „Хижата на щастието” (1913), „Ave Natura” (1914), „Мирова скръб” (1914) г. и др. Особено вълнуваща е „Мирова скръб”, трогваща с изображението на смъртно прободена със стрела сърна. Създадена е по реален случай. В зимна вечер край алпийската къщурка на Борис и Катя се чува ридание, наподобяващо детски плач. Художникът излиза навън и намира умираща от раните си сърна, която плаче с човешки глас, а от очите й се ронят сълзи.
Картината „Мирова скръб” се възприема като пророческо видение – символ на милионите невинни жертви през Първата световна война. Драмата на смъртта изтръгва у зрителя чувство на болка и състрадание. Това е и едно от първите произведения, които художникът, подобно на Leonardo da Vinci, подписва Boris Georgiev di Varna. Когато през 1917 г. във Флоренция от туберкулоза умира Катя, скулпторът Angelo Zanelli (1879-1942) гравира като релеф върху надгробието на младата жена „Мирова скръб”. А след смъртта на Б. Георгиев през 1962 г. този шедьовър украсява завинаги двойния гроб.
През 1922 г. художникът е в България, където организира поредица от изложби в София, Пловдив, Стара Загора и Велико Търново. Най-възторжени отзиви за своето изкуство получава на страниците на сп. „Хиперион” – трибуна на българските символисти, което води до запознаване с неговите сътрудници и редактори. През същата година Борис Георгиев създава прочутия портрет на Теодор Траянов (1882-1945), с когото го свързва дълбока дружба. Портретът (авторска сигнатура „Boris Georgiev, Sofia,1922”) е изпълнен като рисунка с молив върху хартия. Той е признат от съвременниците за най-правдиво изображение на твореца, а Людмил Стоянов отбелязва: „ В портрета на Теодор Траянов е дадена едва ли не цялата духовна физиономия на този поет.”
Портрет на Теодор Траянов, 1922 г.
Приблизително по същото време Борис Георгиев среща духовния водач на „Бялото братство” Петър Дънов (1864-1944). Създател на голямо езотерично учение с отзвук по целия свят, Учителят усеща вътрешния мир на художника: „Духът работи в този човек”. През 1923 г. Б. Георгиев създава удивителен портрет на Петър Дънов, рисуван с цветни моливи върху хартия. Образът е освободен от земната тежест на материалното чрез невероятната омая на линията, което напомня за изкуството на великия Leonardo da Vinci. С тази творба художникът поставя началото на една прочута портретна галерия от бележити учени, духовни водачи и творци. Сред тях се открояват образите на Алберт Айнщайн, кардинал Мери дел Вал, Рабиндранат Тагор и др. Портретът на Айнщайн, нарисуван с цветни моливи, е осъществен през декември 1928 г. в лабораторията на физика, но е датиран от 1929 г. (авторска сигнатура „Boris Georgiev di Varna,1929). Знаменателно е писмото на великия учен до Б. Георгиев (11.02.1929): „…Вашето изкуство ме накара да се почувствам в ония сфери, гдето далеч от земните неволи и страдания душата намира отмора. След като се съсредоточих в съзерцание върху портрета, който Вие ми направихте, чувствам нужда да Ви благодаря от сърце. Ние, бедните сенки на една преходна действителност, чувстваме носталгия и неосъществима любов към друг, непостижим свят …”
Алберт Айнщайн съдейства на Борис Георгиев да организира самостоятелна изложба в галерия „Schulte” в Берлин през юли 1929 г., за която ласкав отзив пише известният немски критик Hans Rosenhagen в сп. „Die Gartenlaube”.
Портрет на Алберт Айнщайн, 1928 г.
Портретът на кардинал Мери дел Вал е един от шедьоврите на художника. Rafael Merry del Val (1865-1930) е държавен секретар на Ватикана, канонизиран през 1953 г. Рисуван през 1927 г., образът на кардинала излъчва дълбока одухотвореност и финес. Портретът днес се съхранява във Ватикана и представлява „най-високото и реално отличие, което българското изкуство е получавало досега в чужбина” (писмо на Н. Стойчев до М. Кремен, 1962). През 1937 г. Б. Георгиев получава награда за портрета на кардинал Мери дел Вал – „Командорски знак на Ордена на Италианската корона”. Той е единственият българин до сега, удостоен с това високо отличие.
С Рабиндранат Тагор (1861-1941), Нобелов лауреат за литература за 1913 г., Б. Георгиев се запознава в Рим през 1926 г., когато създава неговия портрет, изпълнен с дълбок вътрешен заряд. За този портрет самият Тагор ще напише: „Окото не те съглежда, понеже ти си зеницата на окото, сърцето не те узнава, понеже ти си най-дълбоката му тайна”. По-късно индийският поет ще покани Б. Георгиев да посети родината му и ще му предложи да остане като преподавател в основаното от баща му Девиндранат Тагор училище в Шантиникен, Бенгал.
Междувременно художникът създава незабравими образи на видни български дейци на културата – поета Людмил Стоянов, музиканта Саша Попов, братята Любен и Панчо Владигерови, литературния критик Стефан Митов – съпруг на сестра му Надежда, детския писател Стоян Попов („чичо Стоян”), талантливата актриса Роза Попова. Особен интерес буди портрета на поетесата Мара Белчева (1928), от който образ през 1930 г. се ражда идеята за една от най-поетичните и загадъчни творби на Б. Георгиев – „Огледало на душата”.
През ноември 1931 г. Б. Георгиев заминава за Индия, като за пътешествието из страната си изработва сам каравана, монтирана върху шаси на камион „Форд”. Още на борда на кораба се запознава с големия индийски духовен водач Мохандас Ганди (1868-1948), наречен от Р. Тагор Махатма („велика душа” – санскрит). По-късно, през 1935 г., българският художник гостува в неговия дом и рисува портретите на Махатма и неговата съпруга Кастурба Ганди.
В Индия, „Страната на мировата скръб”, както я нарича Б. Георгиев, той се запознава с редица личности от културния и политически елит. Сред тях са Джавахарлал Неру (1889-1964), бъдещ министър-председател на страната, както и Пандит Мадан Мохат Малавия, основател на Индийския национален университет, когото рисува през 1936 г. От „индийския период” на художника са едни от най-вълнуващите портрети на майстора, които пресъздават образа на принцеса Рачкумари Амрит Каур Сингх. Изпитващ дълбоки чувства към тази изключително красива и висококултурна жена, Б. Георгиев написва на гърба на единия от тях вълнуващо посвещение: „Дарение на задълбочаващата се любов към нашата сестра от нейния приятел и брат, 1934”. Епистоларната връзка между двамата продължава повече от 30 години.
„Огледало на душата“, 1930 г.
По време на Втората световна война Б. Георгиев живее в Италия, където през 1951 г. осиновява 14-годишната Virginia Giacometti, която става неговия най-близък човек до последния му ден. Тя запазва през годините множество творби на художника.
В периода 1951-1955 г. вечният странник е в Бразилия по покана на емигранти от Българския помощен комитет. Престоят му е белязан от редица изложби в Рио де Жанейро и Сао Пауло. На вернисажите на българския художник обичайно присъстват високопоставени лица и посланиците на страните, в които той е живял и творил.
След завръщането си в Италия, Б. Георгиев живее с надеждата за една голяма ретроспективна изложба в България, но Националната художествена галерия в София официално отказва представянето. Последната самостоятелна изява на художника е през февруари–март 1961 г. в прочутия Palazzo Barberini в Рим, а изложбата се превръща в културно събитие за Вечния град.
Големият творец, ерудит, полиглот (владее 12 езика), пилигримът на изящното изкуство Борис Георгиев умира от рак на стомаха на 9.04.1962 г. в Рим. Опелото се извършва в Руската православна църква, а по негово желание е погребан при своята любима сестра Катя във Флоренция.
Забравен за дълго в родината си, през 1999 г. с решение на градския съвет във Варна, Художествената галерия в града приема името на Борис Георгиев. Днес месингова статуя на художника, дело на Кирил Янев, посреща посетителите на входа.
