Бисер Тошев е роден през 1973 г. в гр. Лом. Завършил е политически науки. Бил е журналист в редица печатни и електронни издания. Работи като изследовател в маркетингова агенция.
Снимка: https://www.facebook.com/biser.toshev/
Веднъж, след една от операциите ми на главата, за които се надявам много да не ми личи, страшно ми се прияде кебапче, каквото рядко ям. Докато блуждаех между световете, едно едро, мазно, цвърчащо кебапче – като онези от моето детство – на старата, сецесионна ломска жп гара, разнасяше кимонения си аромат из сетивата ми, мамеше ме да се събудя и подканяше към нов живот…
Онзи ден при инфаркта ми във ВМА, докато ровеха с жилото на машината из гърдите ми, а милосърдната сестра изстискваше марля с вода в устата ми, аз неистово исках това да е вино. После докато се свестявах и приучвах отново да дишам, напуканите ми устни и пресъхнало гърло искаха вино. Ароматът на дядовото дунавско вино с дългия послевкус на чернозем, липа, касис, дим от листа, вишна, сено и смоли, ухаеше наоколо и аз знаех, че сам дядо е някъде тук с пълната си с вино кана, за да ме запои отново и спаси. В просъницата си чух онова неговото: Виното е лек за всичко. Пийни си и се усмихни!
Като се поосвестих сред донесените от вкъщи продукти, зърнах малка бутилка от минерална вода, пълна с дунавско вино. Жена ми си знаеше работата. Бутилката стоеше на перваза на болничния прозорец на фона на заснежената Витоша. Слънцето осветяваше бутилката, минаваше със светъл кръг през нея и проникваше право в сърцето ми. Когато се взрях в светлия кехлибарен кръг във виното ясно видях дядо да топи пръст в пенливата кана и да го подава на едно малко момче да го близне…
И изведнъж ми олекна. Сърцето се намести.
И задишах по-добре…