Арахнофобията — „близка“ и „далечна“

Брой № 3 (71) / юни 2023, Пулмологията – избрано от 2022 година

Използвани съкращения

 

CBT – когнитивно-поведенческа терапия
fMRI – функционален ядрено-магнитен резонанс
VR – виртуална реалност

 

 

Какво е арахнофобия?

 

Паяците са членестоноги, които принадлежат към разреда Araneae (същински паяци), погрешно приемани от мнозина за насекоми. Между двете групи животни има съществени анатомични разлики. Araneae наброяват близо 50 000 вида в света, нареждайки се на седмо място по биоразнообразие на планетата, а в България се срещат над 700 вида. Арахнофобията представлява патологичен страх от паяци.

 

 

 

 

Eтиология

 

Психогенезата на арахнофобията е все още неясна и данните са противоречиви1. Трасирането на първопричините за този страх е сложен процес. Трудностите произлизат от факта, че обяснение на арахнофобията, която сама по себе си е ирационален страх, трябва да се търси в абстрактното пространство на социални и културни взаимодействия на човека със заобикалящия го свят. Дълбоко погрешно е игнорирането ѝ като патология поради оскъдните данни за механизмите, които я генерират. Това поражда риск да остане под формата на скрит и екзацербиращ във времето психичен проблем, ако не е подложен на своевременна терапия. Ключът към идентифициране на активаторите на този особен вид стрес е във внимателното проектиране на щадящи за пациентите изследвания, които да установят евентуалните причини за отключване на фобията2.

 

 

 

Thomisusonustus (11.viii.2020, 13:19:15; 43°28’N, 23°56’E)

 

 

Според скорошно проучване количеството на видени изображения на паяци е пропорционално на стреса, който пораждат, дори и при наличие на други изображения измежду паяците, показвани на хора с арахнофобия2. Това е доказателство за неволево приоритизиране на „опасните“ обекти. Автоматизмът за даване на предимство на възприетото като опасно показва, че арахнофобията е несъстоятелен страх. Макар и ирационален, не се изключва възможността да е „пластичен“ и зараждането му да се дължи на определен механизъм на направляване. Вероятно е проблемът да не се корени дотолкова в неразбиране на концепцията, че повечето паяци не са опасни за здравето и живота, а в някаква доминираща абстрактна мисловна асоциация и имплицитно усещане за опасност.

 

В опитите си да достигне до познание човекът винаги е движен от естествено любопитство, което понякога налага поемане на значителни рискове при взаимодействие със заобикалящия свят. Арахнофобията като ирационален страх противостои на човешкия инстинкт за придобиване на знание и умствено усъвършенстване посредством любопитство — процес, който започва още от ранна детска възраст. Децата започват да разбират кое е „опасно“ и „безопасно“, а отговорността за тези възприятия произтича от социалната среда. Системното атрибутиране на ремарки за неизбежна опасност в детското съзнание при съприкосновението с паяци предразполага към развиване на арахнофобия.

 

 

 

Misumenavatia (10.vi.2020, 13:15:13; 43°28‘N, 23°56‘E)

 

 

Като евентуална причина за арахнофобията може да се приведе страха от непознатото. Тази теза обаче много лесно се оборва от факта, че вече съществува зафиксиране на устойчиви негативни представи. Стигматизацията на паяците има широки социални и културни измерения. В такава патова ситуация логичното противодействие срещу насаждане на арахнофобия е научнообоснована информираност, която да достига до хората – с други думи, опит за лимитиране на презумпции. Очевидният недостатък на този метод е, че той на практика няма как да неутрализира фобия чрез информираност постфактум.  Тъй като арахнофобията е ирационална, спонтанността на стреса, който я поражда, не дава предимство за размисъл над научни свидетелства, които аргументирано оборват страха, а поражда незабавна реакция на отхвърляне. Ето защо част от заглавието на скорошна научна публикация е „Виждате това, което избягвате“2.

 

 

 

Nigmawalckenaeri (02.x.2011, 17:07:58; 51°45‘N, 0°24‘W)

 

 

При такава тежка обструкция и невъзможност да се деконструира несъстоятелен страх чрез рационални доводи, отправна точка може да се окаже психоанализата. В отсъствие на реална опасност формулирането на причини за страх би трябвало да се търси на ниво подсъзнание. Анализ на труда „Тотем и табу“ на Зигмунд Фройд предлага, че „нещата, които убиваме (било то буквално или символично), се връщат като по-силно илюзорно присъствие в менталните ни животи“3. Тук е редно да се спомене измерението на една арахнофобична криза, защото в зависимост от тежестта на проявата, може да доведе и до истерично състояние на желание за умъртвяване на животното. Освен това, Зигмунд Фройд третира фобиите към животни като израз на инстинктивни отвращения, които не подлежат на интерпретация4.

 

 

Клинични проявления

 

Мимолетно визуално съприкосновение с дребен паяк може да отключи широк диапазон от поведенчески реакции на стрес – от имплозивно потискане с нотка на страхопочитание до преминаване в буен режим на физическа самозащита. Клиничните проявления са опасни, защото мобилизират организма за самосъхранение. Подобна реакция на спешност може да е съизмерима с поведение в животозастрашаваща ситуация. Такива изтощителни моменти водят до трайни психосоматични увреди. При липса на лечение рискът от асоциативно разрастване е експоненциален — след всяко следващо, неподлагано на терапия проявление на арахнофобичен стрес, е възможно повторно много по-утежнено клинично проявление. Така спектърът на отключващи фактори се саморазширява – дори в отсъствие на паяци при разговор за тях може да настъпи тревожност. По този начин една неглижирана арахнофобия, дори и привидно да уподобява на незначителен латентен проблем, може да навлезе дълбоко в психиката и да блокира нормалното ежедневие5.

 

 

Терапия

 

Индивидуалната преценка за лечение е до голяма степен субективна поради трудността конкретните поведенчески проявления на човек, страдащ от арахнофобия, да се съотнесат към един генерализиран модел.

 

 

 

Към момента терапевтичните усилия са насочени към оптимизиране на т.нар. „експозиция“6. Тя представлява симулативно подлагане на съприкосновение с паяк. Модерните VR технологии помагат тази терапия да се осъществи по максимално реалистичен начин, като в лечението участват даже механично артикулиращи елементи7. Основната идея е да се създаде образно и тактилно привикване към обекта на страх и съответно възможност за редукцията му8. Проблемът на такъв тип лечение се крие в елемента на преднамереност – на  пациента е предлаган образ, презумптивно възприеман като несъществуващ. Възниква опасение дали симулацията е единственият уместен прийом за постигане на работеща терапия. Лечението по-скоро се състои в комплексна терапия, както и нови предложения за компонентите ѝ, например чрез задълбочени fMRI проучвания на асоцираната със стрес мозъчна активност8. Експозицията е основна част от така наречената когнитивно-поведенческа терапия (CBT) — беседа, която цели превъзмогване на страха. При много видове нервни разстройства скорошни данни потвърждават терапевтичната стойност на интраназална употреба на окситоцин преди CBT9. За съжаление, прилагането на окситоцин при арахнофобия има несигнификантен ефект10. С това терапевтичните възможности са все още ограничени на този етап. Остава очакването за по-ефективен комплексен научен подход при преодоляване на това страдание.

 

 

Литература:

 

  1. Van Keer K., Verhaeghe P. 2008. Spider related psychology: possible causes and history of rejecting attitudes. – NieuwsbriefBelgischeArachnologischeVereniging23(1): 1– 12.
  2. Müller U., Gerdes A., Alpers G. 2022. You see what you avoid: fear of spiders and avoidance are associated with predominance of spiders in binocular rivalry. – Journal of Anxiety Disorders 86: 102513. https://doi.org/10.1016/j.janxdis.2021.102513
  3. De Chavez J. 2015. Dreaming of animals: The Animal in Freud’s analysis of a phobia in a five-year boy and history of an Infantile Neurosis. – Rupkatha Journal on Interdisciplinary Studies in HumanitiesVII(3): 39 – 44.
  4. Freud S. (1978 [1895b]). On the grounds for detaching a particular syndrome from neurasthenia under the description ‘Anxiety Neurosis’. The standard edition of The Complete Psychological works of Sigmund Freud (III, pp. 87-115). London: The Hogarth Press., p. 96
  5. De Jong P., Muris P. 2002. Spider phobia: Interaction of disgust and perceived likelihood of involuntary physical contact. –  Journal of Anxiety Disorders 16(1): 51 – 65. https://doi.org/10.1016/S0887-6185(01)00089-5
  6. Dethier V., Bruneau N., Philippot P. 2015. Attentional focus during exposure in spider phobia: the role of schematic versus non-schematic imagery. – Behaviour Research and Therapy 65: 86 – 92. https://doi.org/10.1016/j.brat.2014.12.016
  7. Dominiak J., Wozniak M., Romanowski A., Chaniecki Z., Grudzien K. 2021. SpiderHand: supporting arachnophobia therapy using motion-controlled robotic manipulator. In: MobiQuitous 2020 – 17th EAI International Conference on Mobile and Ubiquitous Systems: Computing, Networking and Services (MobiQuitous ‚20). Association for Computing Machinery, New York, USA: 96 – 107. https://doi.org/10.1145/3448891.3450335
  8. Fumero A., Marrero R., Rivero F., Alvarez-Pérez Y., Bethencourt J., González M., Peñate W. 2021. Neuronal correlates of small animal phobia in human subjects through fMRI: the role of the number and proximity of stimuli. – Life 11(4): 275. https://doi.org/10.3390/life11040275
  9. Martins D., Brodmann K., Veronese M., Dipasquale O., Mazibuko N, Schuschnig U., Zelaya F., Fotopoulou A., Paloyelis Y. 2022. “Less is more”: a dose-response account of intranasal oxytocin pharmacodynamics in the human brain. – Progress in Neurobiology 211: 102239. https://doi.org/10.1016/j.pneurobio.2022.102239
  10. AchesonD. ,Feifel D., Kamenski M., Mckinney R., Risbrough V. 2015. Intranasaloxytocinadministrationpriortoexposuretherapyforarachnophobiaimpedestreatmentresponse. Depressionandanxiety 32(6): 400–407. https://doi.org/10.1002/da.22362

 

Вашият коментар