Проф. Коста Костов
Всеки мислещ и вдъхновен българин изпитва непреходна обич към своите вдъхновители. Освен общопризнатите и съхранени в народната памет имена, които се ползват с непреходната чест да бъдат наричани “народни будители”, всеки е скътал в сърцето си скъпи за него личности, показали му най-краткия път към знанието и мъдростта. В този поток се стича и изворната любов на родители, приятели, учители… Всеки един по тази верига е събудил в нас копнеж за красота по стръмната пътека на познанието. Дните около Рождество Христово са онзи отрязък от време в края на всяка година, когато правим равносметка за собствения си принос и този на най-близките ни хора, приятели и познати за духовното събуждане на общността, в която пребиваваме, в която най-важни са децата ни. Резултатът от тази равносметка е правопропорционален на висотата на собствената ни мъдрост и представи за смисъла на един човешки живот, както и на уроците за децата ни.
Истинските будители са „подземни“ личности, познати на събудените души. Те не са ежедневните натрапници от телевизионните екрани, липсват на челните места в книжарниците с надпис „най-четени“, в сутрешните телевизионни блокове, централните новини или по челните страници на вестниците.
Будителите са в „подземията“ на будните сърца, които ги пазят и предават на другите чрез слово и житейски пример, чрез гените (мемите) на духовната памет, за да се съхраним като човеци и като народ, с идентичност, неотделим от културната история и съдбата на Европа.
За да не позволим да бъдем обезличени във веригата от перфидни неолиберални мутации, трябва да следваме будителите си. Днес те са още по-малко и ме избива страх за осиротялата народна съдба. Малцината вчерашни будители са вече в отвъдното, а днешните са още по-малко и по-далеко. Мъдростта не е разпределена равномерно между хората, а е дадена на малцина, които могат да я пазят, „обработват“ и множат. Избраниците, които я притежават, ни будят през целия си съзнателен живот, но се събуждаме едва тогава, когато вече не са между нас. Битието е в ръцете на политиците, но духът принадлежи на други, които стоят над политическото разделение и партийните интереси. Будителите не са политици, които ни разделят в живота, а Учители, които ни обединяват в Духа посредством непреходната сила на християнските добродетели.
Когато властта е посредствена, посредствеността е на власт. Но дори и при най-посредствената власт се чува тихият шепот на будната съвест, ако имаме уши да го чуем. Ако го чуваме, значи някой живее, за да ни държи будни.
Честито Рождество, честита Новата 2022 г.!
Да опазим душите на децата си чисти!
Декември 2021 г.