120 г. от рождението на Дюк Елингтън – Секретното звуково оръжие

Брой № 4 (52) / септември 2019, Бактериални респираторни инфекции, придобити в обществото

Владимир ГАДЖЕВ, джазов критик и писател

 

През 1955 г. в-к The New York Times определя джаза като „секретното звуково оръжие” (The Secret Sonic Weapon) на САЩ, превърнат в инструмент на нейната външна политика. Това остроумно, но и доста точно определение е следствие от решението на Държавния департамент да отговори на съветската пропаганда, описваща страната като варварска в културно отношение. Така в навечерието на новата 1956 г. стартира знаменитото предаване на Уилис Кановър Time for Jazz по радиостанция V.O.A., а за сигнал на емисията е избрана пиесата Take The A-Train на Били Страйхорн, записана от биг бенда на Дюк Елингтън. Успоредно с това през март 1956 г. 18-членният биг бенд на Дизи Гилеспи слага началото на дълга поредица от турнета на популярни джазмени и състави, организирани и изцяло финансирани от Bureau of Educational and Cultural Affairs при Държавния департамент. Амбициозният и дългосрочен проект се развива по всички континенти, като особено внимание се отделя на европейските страни отвъд желязната завеса. И най-вече на Съветския съюз, който, макар и с неохота, се вижда принуден да приеме някои от американските предложения. Пръв в СССР изнася концерти Бени Гудмън (1962). След него идва ред на Ърл Хайнс (1966) и Чарлз Лойд (1967). Докато през есента на 1971 г. биг бенда на Дюк Елингтън прави продължително турне и изнася по няколко концерта в Ленинград, Минск, Киев, Ростов на Дон и Москва. Точно в руската столица се състоя и моята среща с Дюк Елингтън.

 

Това посещение бе първото ми излизане зад граница. В джаза бях все още новак, но пък самото споменаване на думата „джаз” и заявеното пристрастие към тази музика имаше магическо въздействие. Нещо като парола за допуск до най-дълбокия руски ъндърграунд. Чрез нея набързо се запознах с куп музиканти, артисти, журналисти, художници и критици, между които установих по-голяма близост с италианеца Нелло Москатели. Може би затова, че и двамата бяхме чужденци сред руската интелигенция. За няколкото концерта на Дюк в Москва беше абсурдно да ми намерят билет – местата за гигантските по домораслите ми представи зали се оказаха разпродадени много отдавна. Но пък джазменското братство ми осигури достъп до джем сешъна на американските и руските музиканти, което бе като голямата печалба от тотото.

 

Хайде сега си представете какво изпитва един млад българин, гринго в джаза, когато го запознават с великия Дюк Елингтън.

 

Това е смесица от притеснение, респект, най-високи равнища на адреналин, шум в главата, щастие, преливаща радост, почуда и свит на топка стомах.

 

Още при ръкостискането той каза, че е идвал в България. Коригирах го – грешите!

 

Но той настоя на своето и не посмях повече да му противореча. По-късно в книгата си Music is my Mistress (W.H.Allen & Co. Ltd, London, 1974 – first published in Great Britain) прочетох същото твърдение. Уви – Дюк никога не беше идвал у нас, но очевидно слабото му познаване на европейската география правеше възможна (и простима) подобна грешка.

 

По-нататък краткият ни разговор продължи с наивния въпрос как успява да съхрани почти без промяна оркестъра си толкова дълго време. „Ние освен колеги сме и приятели, нещо като голямо семейство”, отговори ми той. И добави информация, която и до днес буди почуда в България: „В момента в САЩ работят на различни равнища 10 хиляди биг бенда – ученически, университетски, на различни браншови организации, професионални. Това са около 150 хиляди души, малцина от които се преливат в професионалните оркестри. Но пък останалите са добре подготвена публика на джаза.” Ясно съзнавах, че с размяната на тези няколко думи времето ми за личен разговор изтича. Кандидатите да се докоснат до него, да го попитат едно-друго, да се снимат заедно бяха безчет. И аз, макар и любител фотограф, щракнах няколко пози, част от които публикувам за първи път у нас. А напоследък научавам, че руската фирма Solid Records, специализирана в реставрацията на аудио записи, е издирила и успяла да възстанови нелегален запис от концерт на Дюк Елингтън в Москва. В момента се доуточняват авторските права, след което този запис ще се появи на пазара.


 

Вашият коментар