В памет на д-р Константин Стоилов
(23.09.1853 – 23.03.1901)
Шарл Монтескьо определя политическата добродетел като уважение към законите на страната и съблюдаване на тези закони в постъпките. Ако към тази кратка дефиниция добавим и ежедневните добродетели – почтеност, състрадание, отговорност за действията, отношение към другите, справедливост, избор на доброто за всички, обвързаност със съдбата на народа, чувство на срам, политиката ще се сдобие с принципи и ценности. С други думи, българският политик, който се е обрекъл да служи на интересите на народа, трябва да живее така, че неговото поведение да бъде възприето от другите като пример и да служи като закон за тяхното поведение.
Сред мнозинството представители на политическите партии има недостиг на срам и добродетели, а за недостига на възпитание и интелект е нужно допълнително социологическо проучване. Българската политика страда от дефицит на лидери с ценности, превърнати в ежедневни добродетели, не само политически. Затова българската демокрация не може да ферментира, да придобие цвят и вкус на зряло вино, и вместо да узрее, прокисва като авторитарна. Народните представители вземат заплати, за да защитават интересите на българските граждани и националния интерес, а не личните интереси на квази патриоти, популисти и национални предатели. Продажбата на души стана национален спорт, лицемерите и мерзавците станаха богати, а безкомпромисните, с малки изключения, напуснаха омерзени политиката и живеят скромно и почтено.
Такъв е генезисът на блатната политическа кал, с която е постлана българската стъгда.
В малка страна като България „духа отвсякъде“ по думите на един голям български поет (Иван Динков), но най-много духа откъм евразийската бездна, която винаги е искала само едно – да ни погълне. Затова, проевропейската, антикорупционна политическа коалиция, заемаща пространството дясно-център, малцинство в Народното събрание, представител на проевропейското гражданско общество, има спешна нужда от вдъхновяващи лидери, за да спаси България от безпросветния авторитаризъм и да я изведе от десетилетната „българска меланхолия“. България е на европейското дъно не защото е бедна държава с лоши закони, а защото едрото сито на политическата мерзост отся мнозинство от безнравствени политици, които са в политиката с користни цели и с поведението и действията си деморализираха популацията, а тя, заразена от деморализиращ популизъм, ги мултиплицира. Малка държава с мнозинство от безнравствени политици и корупционна вътрешна политика, която поддържа зависими институции и облажен от корупционната среда електорат, не може да очаква уважение от международните си партньори. В политическия „елит“ на тази държава има повече идиоти отколкото патриоти. Това е големият риск от политическия компромис при управлението на държава, член на Европейския съюз, в която политическата корупция е основен двигател на държавното управление. Търпимостта, тренирана няколко столетия, основен недостатък на българина, не произвежда мощна съпротива и по този механизъм доброто и злото не са изяснени и утвърдени морални категории сред спящото мнозинство, което проспива своето настояще и бъдещето на децата си.
В българския обществен дискурс липсва разбирането за политиката, дефинирана още в края на XX век от Константин Стоилов: „Политиката е занятие на свободни и независими граждани, които работят за изпълнение на определена идея в полза на цялото общество.“
Константин Стоилов
Високата нравственост е най-силното оръжие на успешния политик. А само такъв политик може да олицетвори единството на нацията, обединена около национални идеали и цели. Времето е бременно за обединение на демократичната общност. Политическите лидери на тази демократична общност трябва да я поведат с една обща цел – избор на единен кандидат за президент на предстоящите президентски избори, който да вземе рязко завоя към Европа, за да не се лутаме по лъкатушещия път на днешните биполярни политически и държавни водачи, които бутат България към евразийската авторитарна мизерия. България има неотложна необходимост от достоен и неподкупен лидер, който служи на народа и неговите бъднини.
Както е служил д-р Константин Стоилов.
април 2026 г.
